loader image

Костадин Костадинов, НАЗ: Не може държавни лица да ни наричат „зърнари“ и после да ни говорят за отговорност!

Зърненият баланс на България и тази година ще бъде осигурен, благодарение на неуморния труд на зърнопроизводителите и въпреки държавата

Пролетната кампания протича с леко забавяне заради климатичните условия, но основания за притеснение няма

Интервю на Ася Василева

Господин Костадинов, какво е състоянието на есенниците и как върви пролетната кампания в страната? Има ли основания за тревоги предвид климатичните условия?

Пролетната кампания върви добре. Малко закъсня поради суденото време и метеорологичните условия, но всичко е в рамките на нормалното. В Южна България сеитбата приключи, в Северна колегите още продължават кампанията. Опасявахме се от сухата и безснежна зима, но през последните седмици имаме някаква надежда за наваксване по отношение на влагозапасеността на почвата. Мероприятията по борба с болестите на пшеницата, ечемика, рапицата се извеждат. Очакваме една нормална година. Поне засега нещата изглеждат така. Пшеницата е в много добро състояние. Всички колеги, зърнопроизводители, са отговорни, извършили са мероприятията.

Вече мислим за следващия сезон. След хаосът, който настъпи след 1 март, когато държавата целенасочено затрудни износа на зърно, производителите продадоха зърното и купуват торове за наесен. Защото тогава не знаем какво ще се случи.

Няма основание за някакви тревоги по отношение на реколта 2022?

Надяваме се времето да е благосклонно и да е с нас. Кампанията за директните плащания тази година ще протече сравнително безпрепятствено. Причината е, че този път не се извърши актуализация на допустимия слой, така че традиционните застъпвания няма да тормозят земеделците.

А по отношение на дерегулацията на зелените мерки и възможността да се засяват площите под угар?

Наредбата беше качена за обсъждане съвсем наскоро. Има двуседмичен срок за съгласуване. Още не е много ясно какво точно трябва да се прави от земеделците, но НАЗ ще поведе информационна кампания сред членовете си. Основното е, че угарите ще се засяват с пролетни култури, но ще се очертават като угари. Впоследствие ДФ Земеделие – РА ще удостоверява това. Смятам, че доста колеги ще се възползват от тази възможност. И трябва да се възползват.

Има ли сигнали за липса на торове и горива?

Поне за момента няма масирани сигнали за липса на консумативи. Има забавяния в доставките. Не е като преди. Но то и нищо няма да е вече като преди. Няма какво да се заблуждаваме.

Има ли ненаторени според нормата посеви и очаква ли се в бъдеще цялостно намаляване на торовите норми, ако цените останат такива, и как ще се отрази това на добивите?

Всеки преценява по каква технология да работи, колко тор да слага. Но няма да е както преди, няма да са онези норми на торене. Търсят се варианти за намаляването им – чрез обследвания, почвени проби и т.н. Зърнопроизводителите се опитват да оптимизират торенето. Има вече технологии с вкарване на биоактивни вещества, които спомагат за извличането на азота от почвата. Търсим такива варианти и до някъде започваме да работим по тях. Неминуемо ще има спад в употребата на торове за в бъдеще.

Държавата обяви вече някакви цени, на които се очаква да изкупува зърното – 570 лв/тон пшеница и 1700 лв/тон маслодаен слънчоглед. Имате ли коментар?

От много време говорим едно и също нещо. Изкупуването на зърно от държавата трябва да става на пазарен принцип и с пазарни механизми. Чувам министърът на земеделието да казва, че ние, зърнопроизводителите, трябва да бъдем отговорни. Че държавата ще изкупува на пазарен принцип, но под пазарни цени. А ние трябва да бъдем отговорни. Но към кого? И как точно трябва да бъдем отговорни, защото държавата явно мери с няколко различни аршина.

В същото време тече и борсова сесия за закупуване на зърно от Държавен резерв, която е на цена 635 лв/т, и която върви от преди 2 седмици. Не знам дали има спечелили. А тук държавата ще купува за осигуряване на продоволствената сигурност на цена от 570 лв/т. И това нещо се случва от месец март насам.

В момента цената на зърното е около 400 евро за тон. Говорим за хлебна пшеница, това, което е обявила и държавата, че ще купува. На физическия пазар в България цената е 660-680 лв/т. Как се очаква държавата да купи на 570 лв/т? Освен ако не е с административен натиск или притискане на търговците. Защото пшеницата вече не е в производителите. Ние я продадохме, за да можем да си купим скъпите торове. Всеки административен натиск върху пазара, води до лоши последствия.

И ако трябва да говорим истината, и досега никой от държавата във всички тези кризи, не е помогнал на зърнопроизводителите. За зърнопроизводството няма Ковид, няма война. Тези милиони, за които се хвалят от МЗм, че ще се раздават за земеделие, те са за други сектори. Те не са за зърнопроизводството.

Зърнопроизводителите дори не искаха пари. Вие поискахте поемането на акциза на горивото и помощи за торове…

Ние поискахме поемането от държавата на 100% от акциза за горивата, както е във всички останали страни от ЕС. Тази помощ нямаше да е само за зърнопроизводителите, от нея щяха да се възползват всички останали сектори в земеделието. НАЗ е причината тази помощ изобщо да я има, а през миналата година бюджетът й да бъде увеличен на 100 млн. лв. Сега искахме пълното му поемане от държавата. Но отговор нямаме.

Обикновено всички в земеделието ни слагат под един знаменател. Но когато дойде ред за помощи, ние винаги сме изключени. Милиони се наливат в други приоритетни сектори години наред и какъв е ефектът? Не искам да коментирам, но при една такава криза, като сегашната, се вижда кой е стратегически важният сектор. И този сектор се оправя сам.

Искаме държавата да не ни пречи. А в момента като че ли само това прави. Дребни, битови проблеми, които възникват нон-стоп при всяка една стопанска дейност, и се решават обикновено за ден-два, в момента се решават по 2-3 месеца или остават нерешени завинаги. Всичко това затруднява работата. Като не помагат, поне да не пречат. Но и да не говорят приказки като социална отговорност и т.н. Нали зърнопроизводителят е чакал цена от 600 лв. за да си плати тора на цена от 2000 лв.! Какво видяхме ние от държавата в тази посока? Да си дава зърното без пари, и да фалира? Пред кого трябва да е отговорен? Пред държавата, пред семейството си, пред работниците си или пред банката, от която е взел кредит?

В момента се формира една огромна себестойност на производството на зърното от следващата реколта, която дори още не знаем окончателно каква ще е. Там какви трябва да бъдем? Ние ако не бяхме отговорни, нямаше да постигнем в България да има такъв ръст в производството на зърнени и маслодайни култури и секторът да е на европейско и световно ниво.

Говорейки за социална отговорност, за зърнопроизводителите предстои да изпълнят и една друга основна такава – плащането на рентите, които очаква половин България …

Естествено. 32 млн. дка обработваема земя при средна рента 60 лв/дка. Говорим за близо 2 млрд.лв. А в Добруджа рентите са около 100 лв/дка и повече. Има ли друг такъв инвеститор в страната всяка година? Дори и международен. Отделно са данъци и осигуровки, социалният мир в селата. Зимното подържане на пътищата. Нека с държавата да не си говорим за отговорност. Защото ние, зърнопроизводителите, си изпълняваме нашите. Но от страна на държавата виждам една безотговорност по отношение на Сектор Зърнопроизводство. Така е и в Стратегическия план за развитие на земеделието, така е и в Националния план за развитие и устойчивост.

Какъв е коментарът ви за последния вариант на НПВУ?

Кръгла нула по отношение на земеделието. И то умишлено направено да бъде така. В началото средствата, предвидени за сектора в Плана бяха 1 млрд. и 100 млн. лв с включено напояване и инвестиции в стопанства. В крайна сметка всичко отиде за декарбонизация, батерии, солари. Всичко от земеделието отиде в друго министерство. Най-жалкото, е че това се случи с помощта на колеги от браншови организации в земеделието. Впоследствие съжалиха, но беше късно. Това е положението.

НАЗ сигнализира Брюксел за липса на диалог с бранша по Стратегическия план… Какво се случи със Стратегическия план за развитие на земеделието?

По него работихме 3 години. Дойде един нов заместник министър и развали абсолютно всичко. От НАЗ сме пуснали жалба до ЕК по този повод за незаконосъобразността на Стратегическия план. В началото на април ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати протестен сигнал до Европейската комисия, след като земеделското министерство внесе окончателния вариант на Националния стратегически план за развитие на земеделието в Брюксел – и то без окончателно обсъждане с браншовите организации. Едва след като планът беше представен в Брюксел и ние го видяхме качен на правителствения портал, цялата земеделска общност разбра, че много от ставките за подпомагане са намалени. Отрязан е и достъпът на зърнопроизводителите до някои екологични интервенции, които успешно се прилагаха от колегите през досегашния период. Именно затова депозирахме протестното си писмо до Европейската комисия преди две седмици.

Зърнопроизводителите недоумявме защо без всякаква икономическа логика от плана е отпаднало субсидирането за прилагане на консервационно земеделие и интегрирано производство за площи над хиляда декаракоето досега основно се извършване от фермери, обработващи над 5 хиляди декара и разполагащи с нужните инвестиции, защото това производство не е рентабилно.

С поставения лимит от хиляда декара субсидии за тези две интервенции ще се дават само на стопани с до 1000 декара. Проблемът обаче е, че малките земеделци нямат свободни средства за подобни инвестиции, защото за консервационното земеделие ще е нужна нов вид техника и скъпи препарати. В резултат на недомислието, извършено от родната администрация, нито малките фермери ще прилагат консервациите, нито другите производители. Така големият губещ ще се окаже българското земеделие, защото ще бъде блокирано да прилага новите европейски практики, разписани в ОСП.

Не е правилно хора без опит, назначени на високи позиции да си правят експерименти и да провалят земеделието в България. В Стратегическия план имаше заложени цели – опазване на почвата и водите и т.н. И точно там нещата са объркани. Както и не може да си позволяват да ни наричат „зърнари“. Ние сме зърнопроизводители, не сме зърнари.

Асоциацията на зърнопроизводителите подкрепи също и инициативата, подета от колегите ни в Източна Европа, за преговори с Европейската комисия по отношение на прилагането на бъдещата ОСП и отлагането й поне с една година. Заради ковид кризата, скъпите горива и войната в Украйна преди няколко дни държавите от Вишеградската четворки – Полша, Унгария, Чехия и Словакия, заедно с колеги от България, Литва, Румъния, Хърватия и Естония, депозирахме писмо до европейскато конфедерация на браншовите организации в земеделието „Копа Коджека” и до Европейската комисия за отлагане на ОСП с една година.

Като участник от 4 години във формата „Вишеградска четворка – инициативата Три морета”, ръководството на НАЗ също подписа писмото до Еврокомисията. За да може България да прилага бъдещата ОСП от 2023 г., е необходимо ние да имаме необходимата подготовка още през лятото на 2022 г., защото това е началото на селскостопанската година и ние подписваме споразуменията за ползване на земята. Всички знаем обаче, че внасянето на българския стратегически план закъсня, така че ще бъде одобрен най-рано през септември. След това обаче е нужно време и за съответните законодателни промени. С други думи – практически ще бъде невъзможно Стратегическият план да се прилага от тази година.

Темата ще има продължение, защото тепърва предстоят разговори между „Копа Коджека” и ЕК. Именно затова и браншовите организации се опитваме сами да разрешаваме проблемите си, без съдействие от администрацията.

Правим го чрез колегите ни от други страни, защото България не е член на Копа-Коджека. НАЗ е единствената асоциация, която не получава нищо от държавата. Ние се самофинансираме от членски внос и нямаме възможност да поемем сами вноската към Копа Коджека в размер на 250 000 евро. В ЕС част от тази вноска се поема от държавата.

Очакваме отговор. Не става въпрос само за удължаване на срока. Имаме предложения и за мерките за угар, и за отлагане на забраната на определени активни вещества. И там има много въпросителни. Няма нови алтернативи, или ако ги има, те са изключително скъпи. За да искат да произвеждаме повече, ние не можем да намалим точно сега използването на активни вещества. Тук не трябва да правим компромис. Тези 30% зърнено-житни култури, които произвеждаха Украйна и Русия по някакъв начин трябва да се запълнят. Няма да може да стане само за сметка на българското производство, но ще се опитаме. А затова трябва да имаме възможност да работим и да не ни пречат.

Наистина, сега ли е времето за позеленяване?

Не, за нас Зелената сделка засега е неактуална. При положение, че има война, не може да става дума за това. Кой каквото иска да говори. Слушам евродепутати продължават да говорят че вървим към целите на „Готови за 55“. Вървяхме към Цел 55. Но рязко обърнахме посоката. Започна от Германия, където затвориха АЕЦ, тръгнаха към зелени енергии, и в момента отворят пак АЕЦ и въглищните централи. „Готови за 55“ е много хубава цел за далечното бъдеще, но първо трябва да се яде. Според нея от 1 януари 2025 г. трябваше да бъде изравнен акциза на горивата във всички европейски страни. Това значеше, че при старите цени в България горивото отиваше над 4 лв литъра.

Адекватни ли са вече субсидиите?

30 лв/дка са основните субсидии. Такава е рамката, а дали са адекватни, аз всеки ден вече получавам въпроси от колеги дали могат да не правят нищо. Да не получават тези изядени от инфлацията 30 лв на декар, но и да не изпълняват ангажименти, които струват много пари. Защото това е една бюрократщина. Ще видим как ще се развият събитията. Времето е много динамично. Смятам, че Стратегическите планове ще претърпят промяна, защото няма тенденции за скорошно спиране на войната в Украйна. Прогнозите не са добри. Продоволствието, което ще стане дефицит, по някакъв начин ще трябва да се попълва.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X