Субсидиите вече не покриват и 1/8-а от производствените разходи на зърнопроизводителите
„Зърното ще стане новата валута, но някой трябва да го осмисли. В тази ситуация е учудващо зърнопроизводителите в България да бъдат подлагани на обиди. Субсидиите, които идват от Европа, вече отдавна са изядени от инфлацията и в никакъв случай не могат да са трън в очите на обществото. На фона на увеличените разходи за всичко, субсидиите като суми вече са направо „мижави“. Инфлацията отдавна ги обезмисли“. Това каза за „Гласът на земеделеца“, Ивияна Митова, Агроелит, Търговище.
Ивияна Митова е второ поколение земеделец, финансистът на търговищката фирма „Агроелит”, аграрен икономист по образование. Дружеството e с 30-годишен опит в земеделието и е сред най-успешните у нас. Обработва повече от 100 хиляди декара земя в областта. Помолихме за кратка сметка на зърнопроизводството в момента.
„ Сметката в зърнопроизводството е проста. Миналата година плащахме за тор по 40 лв/дка, сега вече отидохме на 85 лв/дка само за тор. Автоматично себестойността на производството на зърно скача само от тора. Без горивата, без заплатите, себестойността на декар зърно отива от 120 лв/дка през миналата година на 200 лв/дка. А като се сложат и другите увеличения, вече говорим за 240 лв/дка срещу 120 лв/дка преди една година.
Това са 100 лв отгоре на декар или двойно увеличение на себестойност на производство от преди 1 година. За техника и инвестиции дори не говоря. Там е драма. Слава богу, ние техника имаме. Но, ако сега някой тръгне да се оборудва с машини и да инвестира, не знам как ще се справи. Машините са поне с 35% нагоре.
Субсидията вече не е актуална – 30 лв/дка вече не са стимул. При миналогодишните разходи, когато субсидията е една трета от тях, е едно. Но съвсем друго е, когато субсидиите станат едва една осма от разходите, които си направил.
И в тези разходи дори не включвам рентите. Защото още не мога да кажа с колко ще вдигнем рентите, а това е неизбежно – те се увеличават през цената на зърното. Когато цената на зърното се качи, автоматично се вдигат и рентите. Не знаем какви ще са цените на новата реколта. Пшеницата е борсова стока и цените й са непредсказуеми.
Хубавото е, че пшеницата се развива добре. Дъждовете се отразиха положително. Дано да ожънем голяма реколта, че да можем да си платим големите разходи. Защото с инфлацията, която се задава, никой не знае какво ще стане и докъде ще стигнат цените на консумативите. За момента няма гаранции, целта ни е да оцелеем. Сега цените на пшеницата са добри за тези, които още имат стока на склад. Но това е привидно, защото повишените приходи отиват веднага за повишените разходи.“