Технологиите в производството и земеделската техника са именно от там, показва сериозен анализ
Всяка година Русия се нуждае от около 80 милиона тона зърно. Миналата година са прибрани 120,7 милиона тона, от които 75,9 милиона тона пшеница. Така че има достатъчно хляб и фураж в страната.
Реколтата от захарно цвекло и слънчоглед също е била висока. Следователно, ако се погледнат голите факти, държавата не е застрашена от глад. Въпреки това си струва да се задълбочим в детайлите, тъй като картината започва да се променя, пише зерно он-лайн.
Нашите селяни не триумфират
Логистичната криза не подмина и търговията със зърно. Заради специалната операция беше спряна работата на пристанищата на Азовско море. Обемът на износа на зърно сега намалява, от началото на сезона до 10 март са изнесени 23 милиона тона пшеница, което е почти една трета по-малко от обичайното.
От една страна, ситуацията трябва да радва: хлябът остава в страната и няма да има глад. От друга страна, фермерите губят източника си на доходи – вътрешният пазар явно не им стига.
В крайна сметка именно износът до голяма степен осигури възхода на селското стопанство, който се случи в Русия през последните десетилетия.
Продавайки огромни количества зърно в чужбина, фермерите увеличиха посевните площи, закупиха високопроизводителна вносна техника и въведоха нови технологии. Спадът на приходите от износ ще доведе до факта, че те ще бъдат принудени да намалят инвестициите.
….Ако продължи така, ще имаме нови изоставени ниви, мъртви села, а безработните ще бъдат привлечени от селото в града.
Друга опасност: оттеглянето на руските фермери от световния пазар на зърно ще предизвика неговото преразпределение.Руснаците ще бъдат изместени от фермери от САЩ, Канада и Австралия. И тогава ще бъде трудно да се пробие между тях.
Междувременно се появяват нови заплахи
Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин предупреди, че САЩ могат да намалят точността на GPS сигнала за Русия – това може да засегне и селскостопанския сектор.
Напредналите ферми отдавна използват сателитна технология за прецизна навигация на машините в полетата. Раздялата с това може да доведе до по-ниски добиви и по-високи разходи.
Има опция за преминаване към системата ГЛОНАСС, но фактите подсказват, че този преход никак няма да е евтин – със сигурност ще има желаещи да правят пари на чужд гръб на новия пазар.
Още една новина от южната част на Русия
Там селскостопанската авиация не може да започне работа в нивите, тъй като самолетите нямат вътрешно оборудване със системата ERA GLONASS.
Самолети и хеликоптери без това оборудване е забранено да летят в редица региони, тъй като могат да се превърнат в мишена за руската противовъздушна отбрана.
Авиаторите се оплакват, че новите тракери, заедно с инсталацията, ще им струват 100 хиляди рубли. И те предполагат, че лобистките усилия от страна на оператора за предаване на данни, който планира да таксува услугата 2 долара на час за обслужване на сензора, няма да се възприемат.
Пречки за локализацията, тракторите и комбайните
Коварството на наложените санкции се крие в това, че удрят фермерите не точно сега, а в бъдеще. Тази година външни сили няма да могат да попречат на сеитбата и прибирането на реколтата. Но какво ще се случи утре?
През последните години руските фермери закупиха много чужда техника. И сега явно ще имат проблеми с резервните части. Например немската компания Claas заема над 60% от руския пазар на зърнокомбайни и повече от 50% от фуражните комбайни.
Claas оцени пазарния си дял на трактори на 13%. Сега сред фермерите се носят упорити слухове, че Claas напуска Русия. Ако това се случи, тогава на първо място ще бъдат потърпевши големите и силни ферми, закупили вносна техника.
Под натиска на санкциите се оказаха и големи родни марки. Например, Ростселмаш, която активно локализира своите продукти, все още инсталира двигатели за селскостопанска техника, които не са изцяло руски. Те са произведени от съвместно предприятие между КамАЗ и американската Cummins, което също може да ограничи дейността си в Русия. Известно е, че от 52 артикула – компоненти за тракторите на Ростселмаш 11 се купуват от чужбина. Ясно е, че инженерите ще измислят нещо, но за селяните всеки такъв ход ще доведе до все по-нови разходи.
Тревога за чуждите семена
Друг коз в ръкава на антируските сили е зависимостта на селскостопанския сектор на Руската федерация от чуждите семена. Това е валидно за почти всички зеленчуци, но двете най-проблемни култури са слънчогледът и захарното цвекло.
За 20 години Русия успя значително да увеличи добивите от слънчоглед и да стане лидер на световния пазар на слънчогледово масло. Това се случи преди всичко благодарение на западните технологии. Те трудно могат да се нарекат екологични – посевите се третират с хербициди, които убиват всяка друга растителност, с изключение на самия слънчоглед. Но това изисква специален хибрид за културата, устойчив на генно равнище. Защо тези растения не се считат официално за ГМО и се използват свободно в Русия, където ГМО са забранени по принцип в селското стопанство, е отделен въпрос. Всички печелеха пари от тази технология – от фермерите до производителите и износителите на олио и мазнини. Ако обаче ги няма вносните хербициди, няма да има високи добиви.
При захарното цвекло ситуацията изглежда малко по-проста, няма толкова силна зависимост от чужди генетични технологии. Просто чуждестранните компании, благодарение на компетентен маркетинг, изтласкаха руските производители на семена от пазара за няколко десетилетия, заемайки го почти на 100%.
И сега на местните генетици ще им трябва повече от година, за да създадат собствен продукт. Междувременно през последните години захарта у нас се произвежда масово, за да задоволи вътрешните нужди. Очевидно не напразно властите дори по време на пандемията се фиксираха предимно върху контрола над продажбата на захар и слънчогледово олио. Изглежда, че по върховете разбират сложността на ситуацията.
Свиневъдите имат проблем, птицевъдството е пред рухване
Изглежда на пръв поглед, че спадът в обема на износа на зърно е коз в ръцете на животновъдите, поради което ще имаме достатъчно месо в насипно състояние. Но и тук има нюанси. Развитието на свиневъдството все още е възпрепятствано от вируса на африканската чума по свинете, който продължава да се разхожда из руските региони.
Междувременно птицевъдите са изправени пред друг проблем.
През февруари домашните птицеферми вече се сблъскаха с недостига на яйца за инкубация. Това се дължи на факта, че Росселхознадзор въведе забрана за вноса им от някои региони на Европа (поради увеличените случаи на птичи грип там).
В резултат на това цените на яйцата и пилешкото месо в Русия веднага се повишиха. Но това беше само демо версия на възможна криза, която разкри друг системен проблем.
Оказва се, че делът на вносния материал за разплод в домашната птицевъдна индустрия достига 95-98%! Освен това само няколко чуждестранни компании доставят в страната яйца за люпене и еднодневни пилета. Ако спрат да внасят, индустрията ще рухне.
Горе, по върховте, знаят и за този проблем. Още през 2019 г. Министерството на земеделието извади повече от 5 милиарда рубли от федералния бюджет за разработването на домашни бройлери. Според публикуваните документи и анализи резултатите трябва да се очакват до 2025 г.Но какво ще стане, ако вносът бъде блокиран по-рано? Ясно е, че няма да останем без пилешко месо, специалистите ще се постараят, но производителността на птицефермите почти сигурно ще падне, а цените на продукцията ще се повишат значително.
От търсенето ще зависи много
Между другото, както показва опитът, основната опасност на пазара за храни е прибързаното и голямо търсене. Внезапна паника на потребителите може да наруши добре установената верига за доставки.
Противоотровата тук е само откритостта на информацията за наличностите на продуктите и прозрачността на ценообразуването. И тук имаме голям проблем.
От една страна, се създават все повече нови електронни системи за маркиране и проследяване на продуктите.От друга страна информацията е все по-затворена за медиите и гражданите.
Днес е почти невъзможно да се получат навременни и надеждни данни за наличностите на определен продукт в определен регион.
Освен това експертите започнаха да говорят за възможни проблеми на регионално ниво. Фермерите зависят от длъжностни лица по въпросите на държавната подкрепа, а те изискват от тях да увеличават производството, независимо от рентабилността.
