Още преди началото на войната в Украйна инфлацията във Великобритания постави 30-годишен рекорд. Когато излязохме от локдауна през 2021, търсенето рязко нарасна, но британската икономика не успя да се справи с това предизвикателство, което изстреля цените рязко нагоре.
И това не е само британски проблем. То отразява прекъсването на веригите на доставки в целия свят. Предприятията в най-различни държави изпитват недостиг на полупроводници и други важни компоненти, прекъсвания на логистичните вериги и проблеми с кадрите. Преодоляването на деструктивните последици от локдауна се оказва изключително трудно.
А днес към това следва да прибавим и западните санкции срещу Русия, както и ответните мерки на Москва, които рязко повишиха напрежението на суровинния пазар и допълнително стимулираха ръста на инфлацията.
Само през първите два месеца на 2022 индексът на потребителските стоки в Америка нарасна с 8,5%, което представлява най-резкият скок от декември 1981 насам. През март, президентът Байдън забрани всякакви доставки на петрол и природен газ от Русия, акцентирайки върху увеличаването на добива в САЩ. По официални данни обаче, в рамките на една година цената на енергията в Америка е нараснала с 32%.
Във Великобритания индексът на потребителските цени през първите два месеца на 2022 също нарасна със 7%, което е повече от прогнозния целеви показател на Bank of England. През март пък, индексът на цените на дребно, отразяващ инфлационните показатели, включително наемите на жилища, нарасна с 9%.
Още по-зловещи са показателите на индекса на цените на производителите, които са с 19,2% по-високи, отколкото преди година. Неразбираемите за мнозина данни за този показател отдавна са се превърнали в надежден и „водещ индикатор”, показващ направлението на движението на общата инфлация. И, ако фирмите не прехвърлят нарасналите разходи върху гърба на потребителите, в крайна сметка ще фалират.
Също както и в САЩ, провокираният от конфликта в Украйна ръст на цените на енергоносителите стимулира инфлацията във Великобритания. През първите два месеца на 2022, цените на транспортните горива са нараснали с 30,7%, а на електроенергията за бита – с 18,1%. След това, Службата за газовия и електроенергиен базар на Великобритания повиши тавана на енергийните цени, който действа от началото на април, с 54% Поради това, сметките за комунални услуги на 22 милиона британски домакинства, които нямат договори с фиксирани условия, нараснаха средно от 1,3 хиляди паунда на 2 хиляди паунда.
Разбира се, този смайващ ръст не е отразен в последните данни за инфлацията през март. Тоест, индексът на потребителските цени и цените на дребно ще продължи да нараства, да не говорим за индекса на цените на производителите, тъй като таванът на енергийните цени не важи за частния бизнес. А тъй като енергийните цени на едро продължават да се намират „в облаците”, можем смело да прогнозираме, че през есента максималното им ниво отново ще скочи.
През последните седмици, когато станаха ясни икономическите последици от руско-украинския конфликт, цялото внимание е насочено към цените на енергоносителите, което е разбираемо, защото Русия е петролно-газова свръхдържава.
По време на студената война много малко се говореше за зависимостта на Западна Европа от износа на съветските енергоносители, но геополитическите стратези постоянно мислеха за това. Разбира се, оттогава насам тази зависимост се усили.
Все още са свежи спомените за 70-те години на ХХ век, когато Западът беше поставен под постоянния натиск на поредица от петролни ценови шокове. Инфлацията рязко нарасна, което провокира рецесия и масови протести на синдикатите. В момента се забелязват първите признаци на същия процес.
През миналата 2021 средното ниво на заплатите във Великобрикания е нараснало едва с 3,8%, докато ръстът на инфлацията е почти двойно по-голям. А тя със сигурност ще продължи да нараства и занапред. И тъй като доходите изостават от нарастването на стойността на живота, отношенията в производствената сфера определено стават по-сложни и напрегнати.
Когато стойността на живота нараства, а покупателната способност намалява, е налице забавяне на икономиката. Данните от последните седмици показват, че ръстът на продажбите на дребно е спрял. Последвалият пандемията икономически подем във Великобритания вече губи скорост.
Но, ако говорим за наистина сериозни икономически последици, струва ми се, че много по-важно от въздействията на руско-украинския конфликт върху енергийните цени е въздействието му върху цените на продоволствените стоки.
Политическата и медийната класа на Запада все още не е осъзнала напълно, колко важни са Русия, Украйна и руският съюзник Беларус за глобалната система на доставки на селскостопанска продукция. Само през март, световните продоволствени цени са скочили с 13%, за което говори и ценовият индекс на Организацията на ООН по прехрана и земеделие. Това, до голяма степен, беше последица от този конфликт.
Русия и Украйна са големи производители на пшеница, ечемик и други зърнени култури. През Украйна се изнасят милиони тонове от тях. Обикновено около една трета от световния износ на зърно минава през черноморските пристанища. Сега обаче, този износ рязко спадна.
Ако бъдат постигнати правилните политически сделки, доставките на гориво много бързо могат да нараснат. Засегнатите от ембаргото енертоносители от Русия (и от Иран) могат да бъдат пренасочени към световния пазар, или пък Саудитите биха могли да „отворят кранчето” за да върнат цените от небето обратно на земята.
Зърнените култури и селскостопанските животни обаче, трябва да бъде отгледани, а това изисква време. В случая, огромна пречка се оказва руско-украинският конфликт. Сеитбата в Украйна е сериозно компрометирана, а заради войната и санкциите нараснаха цените на торовете. Всичко това се отразява негативно и върху сеитбата в другите държави.
На Русия, Украйна и Беларус се падат около 40% от световния износ на калиеви торове и около една трета от азотните и фосфорните. На практика, днес целият този износ е блокиран заради санкциите или заради войната. Поради това на британските фермери се налага да плащат за торове пет пъти повече, отколкото през миналата 2021.
В момента, когато в центъра на вниманието се оказва продоволствената сигурност на Великобритания, нейните фермери, които пострадаха от резкия ръст на цените на горивото и торовете, са принудени да съкращават посевните площи. Нарастват и разходите на животновъдите, което също е свързано с ръста на цените на пшеницата и другите зърнени култури. Тоест, следва да очакваме повишаване на цените не само на хляба, но и на яйцата и млякото.
При това най-сериозните икономически последици от руско-украинският конфликт ще се стоварят не само върху Украйна и Запада, но и върху други страни. В момента, светът до голяма степен „дояжда” реколтата от 2021. Тоест, съвсем скоро ще трябва да се обърнем към продоволствието, произведено през настоящата 2022. Но тъй като заради високите цени фермерите съкращават площта на посевите, вероятно ни очаква сериозен недостиг на калории.
В Египет, държавата вече рязко увеличи държавната помощ, за производството на традиционните питки, които са по джоба на огромният брой бедни жители на страната. А това допълнително ще натовари държавния бюджет. В Турция пък, хората се редят на дълги опашки за да си купят евтин хляб, произведен от държавните предприятия, тъй като цената му на свободния пазар е твърде висока.
„Арабската пролет”, както наричат поредицата от протести и въоръжени въстания, залели Близкия Изток в началото на 2010-те години, беше провокирана до голяма степен от ръста на цените на продоволствието. Тези региони изключително силно зависят от гигантските обеми на внасяните отвън зърнени култури, които се доставят най-вече от Русия и Украйна.
The Telegraph
