Триходермата – полезна, но с едно наум

Томас Рихтер, университет в Гьотинген Георг-Август, Германия

От триходермата има само полза - както земеделците, практикуващи биологично земеделие, така и но-тилърите, знаят. Неотдавнашното откритие на учените обаче прави използването на този вид биозащита по-предпазливо.

БИОЛОГИЧНА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Защитата на културните видове от болести и вредители е важен аспект на продоволствената сигурност. Близо 95% от храните се произвеждат от ферми, използващи традиционни технологии, тоест такива, които използват химически средства за защита, за да поддържат реколтата здрави. Днес обаче дори такива ферми търсят методи за биологична защита.
Чудотворна гъба
Някои биологични продукти съдържат живи спори на Trichoderma - гъбички, които могат да съдържат патогени. Видовете Trichoderma принадлежат към род Ascomycetes и се срещат в почвите по целия свят. Можете да ги намерите и в гниещи растения, върху дърво. Trichoderma се използва както като помощник за деструктуриране на стърнища, така и като антагонист за други микроорганизми.

В зеленчукопроизводството например се прибягва до използването на продукти, съдържащи триходерма, за борба с болести като ботритис (сиво гниене) или фузариум, както и за намаляване на популацията на патогени на гниене в узрели култура. Пазарът предлага разнообразие от продукти с Trichoderma в състава, но те се използват почти изключително в биологичното земеделие.

Не толкова отдавна учени от университета в Гьотинген установиха, че един вид триходерма може да доведе до разпространение на гниене на царевични кочани. Резултатите от научното изследване са представени в списание Frontiers in Agronomy.

Масово проявление

Мащабно поражение на царевични кочани от неизвестен в Европа сорт Trichoderma се случи за първи път през 2018 г. в Южна Германия. Листата на заразените кочани и зърното бяха покрити със сиво-зелена плесен. Освен това е регистрирано преждевременно поникване на засегнатото зърно.

Като част от изследването учените поставиха здрави царевични растения в оранжерия и ги инокулираха с Trichoderma. Установено е, че в резултат на изкуствена инфекция в кочание, съдържанието на сухо вещество е силно намалено.

Инициаторът на изследването, докторант на катедрата по индустриални култури на университета в Гьотинген, Анет Пфорд, изследва осемнадесет изолати (изолирани култури) на Trichoderma от царевични кочани, отглеждани в полетата на Франция и Южна Германия в продължение на две години. В резултат на това беше установено, че някои от разглежданите изолати са силно агресивни: характерното им ниво на заразяване на кочание е 95 и дори 100%. Молекулярно-генетични изследвания позволиха да се припишат подобни изолати на нов вид Trichoderma afroharzianum, който сега обединява всички неизвестни досега щамове на патогена, причинил новата болест на царевицата.

Може да се използва, но внимавайте

Гъбата от вида, използван за биологична защита, е близък роднина на новата Trichoderma afroharzianum. И въпреки факта, че неговите изолати не се различават по агресивност в проучванията, при изкуствено заразяване те също причиняват лека инфекция на кочаните.

Професор Андреас фон Тидеман, ръководител на катедрата по патология и растителна защита в Университета в Гьотинген, заключава: „Проведените проучвания показват, че въпреки че щамовете на Trichoderma, използвани в продуктите за биологична защита, се различават от откритата агресивна форма на гъбичките, необходимо е точно да се оценят рисковете от използването на тези микроорганизми, за да се защитят растенията."

Трябва да се отбележи, че до момента не са регистрирани негативни последици за културните растения от употребата на препарати, съдържащи триходерма.