Производителите на плодове и зеленчуци искат достойно място за продукцията си в търговските вериги
Цветан Цеков, председател на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“: Имаме достатъчно българско производство, но веригите пласират вносна продукция
Интервю на Ася Василева
Господин Цеков, вие поискахте българското поизводство на плодове и зеленчуци да влезе в големите търговски вериги. Какъв е проблемът и защо не виждаме в тях български плодове и зеленчуци? Дали причината е в това, че липсва българска стока – партиди и количества, или е нещо друго?
Това че няма българска стока е една мантра, която се повтаря всяка година и действа като оправдание на веригите. Твърдят, че стока няма, че не е качествена, не е партидна. Това дава основание на търговските вериги, реалните земеделски производители, които имат възможност логистично да подберат качествени партиди, да не бъдат допуснати в тях. Имаме достатъчно опит, достатъчно доказателства и основания да твърдим това. Ние, като Браншова камара, няма да тръгнем с толкова много производители, участващи на реалния пазар, да искаме нещо невъзможно.
Аз лично от 20 години се занимавам с овощарство, и то биологично, разработвал съм с една от търговските вериги техните марки биопродукти и знам как бяхме изхвърлени от пазара от тях насред сезона, при положение, че стоката ни е по-качествена, много по-добре заготвена и с 30% по-ниска цена.
Каква е причината?
Причината, според мен е, изцяло централизираната политика и налагането на големите кооперативни производители от Западна Европа. Само преди 3 години една верига отказа на абсолютно всички български производители на ябълки да продава тяхната продукция. Тогава направихме сериозен протест и през следващата година започнаха избирателно да купуват.
Какъв е пътят тогава? Държавата ли трябва да се намеси?
В България нещата са изкривени. Търговските вериги твърдят, че имат 50% от пазарния дял, но по наши оценки те владеят много по-голям процент от българския пазар. И реално диктуват условията. Специално при плодовете и зеленчуците налагат изцяло западноевропейската продукция. Българската държава трябва да се намеси като регулатор на тези отношения.
Във всяка една западноевропейска държава, като неписано правило, същесвува пракиката докато не бъде реализирана местната стока, да не се продава вносна. И това трябва да бъде държавната политика. Не виждаме причина това да не се случи и тук.
Другият проблем е, че веригите смятат, че само заради това, че са български, нашите продукти трябва да бъдат на максимално ниска цена. И българските производители не могат да получат реална цена за това, което произвеждат. Нещата са идентични и при биопроизводството.
Може да има българска качествена продукция във веригите, но те по всякакъв начин се опитват да омаловажат това.
Казвате, че има достатъчно производство?
Има досатъчно количество продукция, има достатъчно количество производители, които могат да обезпечават доставките. Но винаги има паралелен внос, който прави дъмпинг на българскоо производство. От една страна има по-скъп вносен продукт, който се налага от веригите. А аз съм убеден, че ние можем да предложим абсолютно същото качество, със същата логистика и опаковки. Но когато предложим нашия продукт, търговските вериги почват винаги да свалят цената. Такова нещо в Европа не може да се случи. В Италия не продават полски ябълки, нито в Гърция италиански, докато има местни продукти. В крайна сметка трябва да се защитават и националните инереси. Как да се развива българският производител когато са му ограничени пазарите? Пазарът е основният двигател, моторът на развитието на всеки един бизнес.
Имахте и среща по този проблем в Министерство на земеделието…
Да. Тази среща беше инициирана от нас на предходен Консултативен съвет. Тогава предложих на министъра на земеделието да се направят две работни групи. Едната да бъде за пазара, за отношенията с търговските вериги. За мое съжаление, обаче, тази работна среща беше изключително изкривена. Бяха поканени над 50 представители на различни институции, браншове, вериги. Не можа да се проведе нито градивен диалог, нито можахме да стигнем до някакво решение.
Имаше едно високопарно отношение от страна на търговските вериги. Казаха ни – вижте, ние сме в ЕС, това е общ европейски пазар. Ние нямаме нищо против. Но навсякъде има правила, които защитават местните производители. Ако щете различни стандарти, има скрити и нескрити механизми. Ние не искаме да наложим изцяло нашия продукт, но искаме да получим достойно място за българските плодове и зеленчуци в търговските вериги. Не искаме да ни игнорират и да ни обвиняват, че не можем да произвеждаме. Това не е истина.
А от страна на министерството и властите видяхте ли разбиране?
Реакцията от страна на властите е неадекватна. Министърът на земеделието зае доста йезуитска позиция, че трябва да се защитят интересите и на българските производители, и на търговските вериги.
Ние не искаме противопоставяне. Нашето искане е, когато има качествен български продукт на конкурентна цена, той да намери своето място в търговските вериги. А не само определени производители да бъдат налагани. Не чужда стока да се препакетира и да се продава като българска. Има достатъчно лоши и нелоялни практики.
Затова искахме да направим срещи с търговските вериги по браншове – например подсектор семкови – ябълки, круши. Да кажем – ето ние можем да произведем 20 000 тона, вие може да купите 100 000 тона. От тях нека тези 20 000 тона българска продукция да бъде изтъргувана на нормална цена. Напротив, престижно е. Не само да текат реклами „Купете българското“, а в същото време тази политика за купуване на българската продукция да не може да бъде наложена по начина, по който трябва да бъде. Лицемерно е.
Когато има сезонни плодове, те трябва да бъдат приоритизирани, трябва да бъдат налагани на пазара. За да може българският производител да получи достойна цена. Особено сега, в тази ситуация, в която дори не искам да си мисля какво може да се случи. Заради разбитите пазари в Украйна и Русия започва да навлиза високосубсидирана стока у нас. Ние по отношение на размера на субсидиите на западните производители изобщо не сме конкурентноспособни. Особено от Полша, където има изключителни национални политики. Там, само и само стоката да не стои в складовете, се субсидира и продава на нереално ниски цени. И когато тяхната стока влезе в търговските вериги, българският производител няма шанс. А ако при добра година той не може да намери пазар, е приключил. Защото следващата може да е неблагоприятна и да няма реколта. При две лоши години, той се е отказал да произвежда.
Не случайно плодовете и зеленчуците са в категорията на чувствителните сектори. Зависими сме от толкова много външни и вътрешни фактори, и икономически, и климатични, и пазарни. Този сектор просто си отива. Ако не дадем шанс на българските производители да реализират продукцията си на добра цена, ако липсват правилните политики, не е въпрос дали, а кога ще си отиде сектора. И то се случва.
А програмата „Училищен плод и зеленчук“?
Това е една добра платформа, през която да бъдат реализирани българските плодове и зеленчуци. Ние сме се борили да наложим минимум 50% от плодовете и зеленчуците по тези доставки да бъдат от български производители. Вече ни обещаха, че този процент ще бъде 70, но все още чакаме наредбата, която трябва да бъде променена. Миналата година програмата включваше по 4 доставки биоплодове и зеленчуци, от тази година трябва да бъдат 10. Само че дори и там все още наредбата не е променена.
Истината е, че общественият сектор трябва да бъде изцяло впрегнат. Навсякъде в Европа доставките в обществения сектор се правят с местна продукция. Имам предвид болници, социални учреждения. В училищата това е особено важно, защото изгражда здравословни хранителни навици. Много хубава програма и тя функционира. Но тя не е достатъчна.
Да обобщим – има производство на български плодове и зеленчуци, но пролемът е в липсата на пазар?
Производството го има. Но за да получи необходимият стимул за ръст, трябва да бъде развит пазара. Когато един производител не може да реализира продукцията си година след година, той губи желанието си да произвежда. А това производство изисква много усилия и средства, за да можеш да направиш качество.
Пазарът е този, който трябва да издърпва българския производител, за да знае той, че следващата година няма да има проблем с реализацията. Качеството се постига. Има български производители, които изнасят и продукцията им е на световно ниво. Ние, в Явлена Натура, изнасяме за Европа, за трети държави, и сме доказали, че този модел може да се направи. Но нас ни е развил пазара.
И в същото време някой е решил, че в търговските вериги трябва да се продават вносни, а не български продукти. Защо?
Аз, като потребител, мога да потвърдя, че в супермаркетите в София е трудно да се намерят български плодове и зеленчуци…
До там сигнахме. Пазарът трябва да бъде обърнат и стъпка по стъпка да се развива. Познавам български производители на ябълки, които ги изхвърлят. Търговците им отказват да ги купят. Нас ни спряха посред зима и пуснаха на 50% по-висока цена вносен продукт, който по нищо не беше по-добър от нашия. А ние сме на 50 км от София. Говорим за български висококачествен продукт. Това са факти и аз ги казах на последната среща в Мзм, и ги доказах.
Министерството на земеделието има механизъм да се противопостави на такива практики. Преди няколко години имаше едно Постановление 70, с което успяха да наложат българските млечни продукти в търговските вериги и имаше ефект. По същия начин може да стане с плодовете и зеленчуците. В момента, в който свърши българската продукция, вносът веднага може да се възобнови. Но трябва да се даде шанс на българските производители. Нека да реализират продукцията си. Естествено, тези, които могат и отговарят на условията. И когато пазарът тръгне, ще има естествена конкуренция между производителите и те ще бъдат принудени да се стремят към качество.
Ние имаме решение, големи производители и обединения сме. Но трябва да седнат с нас и да говорят. Ние искаме срещи, но не ни отговарят. Отношението към нас е високомерно. Това е недопустимо.
В България никога не е имало протест на производителите пред търговските вериги. Но смятам, че тази година ще има. Както в Западна Европа. И тогава отношението тотално се променя. Защото трябва да бъде показана истината на българското общество. Най-лесно е да кажат – тези производители само субсидии взимат. Но не е така. Как да достигне нашата продукция до потребителите? Имаме хиляди доказателства за нелоялна практика от страна на веригите към производителите.
Колкото и субсидии да наливаш, като няма пазар е напразно?
Разбира се. Не искаме българските производители да се превръщат в една армия от субсидиари. Нека помощите да бъдат обвързани с реални резултати. Само че как производителят да покаже фактура, че продава, когато няма достъп до масовия пазар? А масовият пазар са веригите. Има стара приказка – „Не ми хвали стока, хвали ми пазари“. Много важно, че произвеждаме качествен продукт, като не можем да го реализираме.
А тези 6 логистични центъра, които са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, ще помогнат ли?
Това е много добра идея. Ние сме в основата на тази идея. Но вече разбрахме, че тя няма да се реализира нито от това правителство, нито от някое друго. Те нямат нито административният, нито организационният капацитет, да наложат това нещо. Това е част от стратегията за развитието на сектор плодове и зеленчуци. Сегашното правителство го прие като едно добро предизборно обещание, което не вярвам да бъде изпълнено. Вече толкова месеци не ни попитаха къде трябва да се намират тези логистични центрове, по какъв начин трябва да се направят и да се организират.
Не става въпрос просто да построиш една сграда. Първо трябва да бъде създадена необходимата организация. Кой ще стопанисва, в кой район ще е изградена? В този район какво се произвежда? Когато бъде изкупена тази продукция, каква ще бъде ролята на държавата? Регулаторна? Финансова? Държавата ли ще продава? Няма избистрена концепция.
Ние сме хората, които знаем кое е най-необходимо за сектора, но не ни търся. Само приказки. Ние не искаме да допускаме да бъдем лъгани вече. Не искаме повече да се говори в бъдеще време. Сега е моментът да се направи нещо, защото дори и сега вече сме закъсняли. Ние губим рефлекса да произвеждаме. Загубихме голяма част от ядрото на българските производители. След една тежка година като тази, която се очертава, като загубим и малкото останали, приключваме. Просто никой няма да го прави.
Каква се очертава годината за производителите на плодове?
Овощарството по принцип е рисково – измръзвания, градушки, суши. Докато не се прибере продукцията, никой нищо не може да знае. Но смятам, че имаме достатъчно добри производители, които да се справят.
Но като себестойност на производство тази година няма аналог. Растат цените на всички консумативи. При торовете покачването на цените е в пъти. Да не говорим за гориво, работна ръка. Отделно, че работници няма. Всичко е ненормално. Докъде ще сигнат нещата, не знаем. Много се притеснявам да не стигнем до положение, че колкото и пари да налеем в овощарството, вече да няма начин то да бъде възстановено. Защото основата на подпомагането е неправилна. Ние се превръщаме в армии от производители, които не произвеждат. А и като е затворен и пазара за нас, нямаме шанс.
Само пазарът ли е причина за това, че в България производството на плодове и зеленчуци не се развива?
Всичко опира до комплексен подход. В развитите страни има краткосрочни и дългосрочни цели за развитие на производството с конкретни цели и параметри. В България няма политика за развитието на производството на български плодове и зеленчуци. Правим стратегии и те потъват някъде. Идва правителство след правителство, и всеки започва отначало. В другите държави има политики. Независимо от това, че правителствата се сменят, политиките продължават да се изпълняват. А при нас освен, че няма политики, на всеки следващ трябва да започнеш да му обясняваш отначало как работи земеделието. Докато навлязат, и пак идват избори. А в течение на този процес, българското производство губи конкурентноспособността си.
Особено за по-малките това сигурно е убийствено?
Шансът на малките е само да се обединяват. Нямат друг. Поддържането на по-малките производители на плодове и зеленчуци е въпрос на социална политика. Казвам го без ирония. Там е социална политика. Малкият производител няма шанс на пазара. Фермерските пазари у нас са малко и не са развити. Със сезонна продукция не можеш да се издържаш целогодишно. Това не е бизнес решение. Трябва обединяване и организации на производителите, браншови структури. За съжаление, обаче нещата се движат трудно и въобще не се случват.
Организациите на производителите трябва да получават процент от общия бюджет на подпомагането. В ЕС организациите на производителите получават между 5 и 8% от общите бюджети по инвестиционните програми. В България е 0,8% тази година. Какъв е стимула?
Защо водите тази битка?
Моята мечта е да превърнем България в зелената градина на Европа. Знам, че имаме възможността и подготвените хора. Но трябва и политика от държавата.
На снимката:
Цветан Цеков, собственик на Яблена Натура и председател на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ с Пламен Абровски, председател на Комисия по земеделие и гори в 47-о Народно събрание
