Посевите могат да бъдат опазени от заплахата с второ фунгицидно пръскане
Фузариумите са група заболявания по зърнено-житните култури (и не само по тях), причинявани от гъби от род Fusarium. Те най-често се проявяват по пшеницата, ръжта и царевицата. В по-малка степен поразяват ечемика и бобовите култури. Най-устойчив е овесът.
Проявите на фузариумните заболявания са различни, така както са различни и видовете причинители. Източници на разпространение на тази група патогени са семената, почвата и растителните остатъци. Заболяването се проявява различно в зависимост от времето на първоначално заразяване.
Пролетта, след снеготопенето, това може да бъде „снежна плесен“ в есенниците. При ранно нападение, в началото на млечна зрелост, основните признаци на фузариум по зърното са – белезникава брашнеста повърхност, пълна загуба на блясък, стъкловидност, рехава структура. Зърната стават сбръчкани и дребни с деформиран дълбок жлеб и заострени страни. При по-късно заразяване външните признаци са по-малко изразени.
Зърно, силно поразено от фузариум, може да стане отровно. В него се натрупват специфични токсични вещества – микотоксини, продуцирани от гъбите. Отравянето от фузарийно зърно (брашно, хляб) при хората причинява симптоми, напомнящи отравяне с алкохол (превъзбудено състояние, конвулсии, разстройство в зрението). Дори незначително присъствие на микотоксини от фузарийните гъби в партиди зърно може да го направи абсолютно непригодно за хранителни цели, а в някои случаи –негодно и за фураж.
Затова допустимото съдържание на заразено с фузариум зърно в хлебната пшеница, ръжта и тритикалето не може да бъде повече от 1%. Визуалното определяне дали зърното е силно поразено от фузариум, е невъзможно. За това е необходимо да се направят лабораторни изследвания. Съдържанието на фузарийно зърно и микотоксини е един от задължителните показатели за качеството и безопасността на зърното.
Развитието на фузариума в полски условия зависи от редица фактори: предшественик (неподходящи са зърнено-житните култури и царевицата), валежи и влажност на въздуха в периода на изкласяване, система на обработка на почвата (минималната обработка е лоша), устойчивост на сорта, излишък от внесени азотни торове, използване на органични торове, начин на прибиране (в барабаните зърното силно се поврежда от фузариум), правилен подбор на обеззаразители за семената, навременно третиране на растенията с фунгициди и др.
В еднакви екологични условия, но при различно съчетание на елементите в технологията, разпространението на фузариума в посевите може да варира от 0,6 до 40%. Затова начинът на отглеждане на културата може да намали развитието на болестта.
Голямо значение в борбата с фузариума има правилното съхранение на зърното, тъй като тогава може да продължи не само по-нататъшното развитие на гъбите на поразеното в полето зърно, но и тяхното разпространение по здравото зърно. За да се избегне това, е необходимо стриктно да се следи влажността на зърното. Тя не трябва да превишава нормалната за пшеницата 13–14%, а зърното, прибрано във влажно време или поразено от гъби, не трябва да се смесва със здраво, а да се съхранява отделно.
