ЕС се подготвя да одобрява компании, произвеждащи култивирано месо

На фона на нарастващия интерес към растителните диети, европейските компании за култивирано месо се готвят да направят първите си стъпки към одобрение от ЕС, но някои предупреждават, че технологията може да причини повече вреда, отколкото полза.

Култивираното месо, известно още като синтетично, изкуствено или ин витро месо, е продукт, получен чрез събиране на животински мускулни клетки, които след това се поставят в биореактор и се хранят с протеин за стимулиране на растежа на тъканите.

Между нарастващите опасения относно въздействието върху околната среда от прекомерната консумация на месо и етичните съображения, технологии като култивирано месо и заместители на растителна основа бързо набират скорост.

Култивираното месо наскоро беше одобрено в последния доклад на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) като ключова технология, която може да помогне за „съществено намаляване на преките емисии на парникови газове от производството на храни“ до 2030 г.

След няколко одобрения другаде по света, като Сингапур, това, което някога изглеждаше като научна фантастика, сега може да стане реалност за ЕС след няколко години.

„Вече не е мечта“, каза пред EURACTIV Алекс Холст от Института за добра храна (GFI) Europe, добавяйки, че докато потребителите в ЕС все още са на няколко години разстояние от това да видят култивирано месо на рафтовете на супермаркетите, той очаква, че Европейската служба по безопасност на храните (EFSA) ще види първото заявление „много скоро“.

В момента има поне 20 стартиращи фирми, работещи в тази област в осем различни европейски държави.

Редица от тези компании са се групирали под шапката на организацията Cellular Agriculture Europe, чийто президент Робърт Джоунс потвърди, че въпреки че в момента няма подадени заявления за одобрение, той „очаква заявленията да бъдат подадени тази година“.

В Европа храната, състояща се от, изолирана от или произведена от клетъчна култура или тъканна култура, получена от животни, растения, микроорганизми, гъби или водорасли, попада в обхвата на Регламента на ЕС за новите храни.

Следователно култивираното месо ще изисква предварително разрешение и одобрение от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Въпреки това, не е ясно какъв тип хранителни и токсикологични доказателства ще изисква EFSA, за да го одобри.



И за Холст, и за Джоунс едно от основните предимства на технологията се крие в нейните ползи за околната среда.

Според скорошен анализ на жизнения цикъл, направен от изследователска и консултантска фирма CE Delft, култивираното месо използва по-малко земя и носи по-нисък въглероден отпечатък от конвенционалните меса.

Когато се създават с помощта на възобновяеми енергийни източници, тези ползи са още по-изразени, според Джоунс.

„Има потенциал за голямо подобрение на околната среда, което вероятно е един от най-силните аргументи в полза на тази технология“, каза той, добавяйки, че има потенциал въглеродният отпечатък на култивираното месо да бъде с 93% по-нисък от конвенционално произведеното месо.

Джоунс обаче посочи, че докато компаниите са постигнали значителен напредък в разширяването и усъвършенстването на техниките, индустрията изисква повече публични инвестиции, за да гарантира, че технологията достига своя потенциал.

По същия начин Холст предупреди, че без съгласувани инвестиции ЕС рискува да „изпадне“ от пазара в други части на света, особено в Азия и САЩ, но също и в Обединеното кралство.

Въпреки че секторът спечели известно финансиране от ЕС, това е „капка в морето“ в сравнение с други места, предупреди той.