Защо и докога фонд „Земеделие“ няма да е в състояние да заработи, пита бивш министър на земеделието, според който, ако се подпишат договори по 4.1 и 4.2 и започне да се инвестира от фермерите и преработвателите, това ще е ход за намаляване на инфлацията
Българската Програма за развитие на селските райони отново се опитва да докаже, че е способна на всичко, но с отрицателен знак. И докато в останалите държави членки виждаме, че дори се бърза да се усвояват предвидените за инвестиции евро, то у нас европарите са оставени кротко да спят.
Защо у нас европейските фондове не се използват ефективно и рационално в този труден момент, а напротив – средствата предвидени за европроекти стоят замразени и не се усвояват.
Това попита бившият министър на земеделието Мехмед Дикме, според който правителството се занивама с антиинфлационни мерки с по-малка стойност и значение, като тези за ДДС, които всъщност разчитат предимно на нашите пари, защото са от нашите данъци, а не на предоставените ни от ЕС средства.
Ситуацията в Държавен фонд „Земеделие“ месеци наред е странна и тревожна едновременно, защото
едни от най-възловите и важни подмерки на ПРСР също са оставени да спят
Дикме визира подмярка 4.1 от програмата за инвестиции в материални активи в земеделските стопанства, по която цяла година фондът не е подписал нито един договор с потенциален бенефициент. В това вече изгубено време се оказа така, че всички заложени от кандидатите цени за суровини, материали, техника и земеделски машини вече нямат нищо обща с реалните в момента. И сега МЗм се чуди какво да прави.
Така че бариерата тук е паднала и не може никой кандидат да подпише договор за своя проект и да заработи по него.
И по подмярка 4.2 за преработката на земеделска продукция нещата не стоят по- добре. Уж многобройните десетки екипи на фонда не са започнали да разглеждат и канят за подпис авторите на подадените проекти три месеца след началото.
Така, като цяло става дума за стотици милиарди евро, които предстои да се инвестират от кандидатите, но и те спят в момента.
Дикме подсеща, че ако екипът на фонда е негоден да се справи, то би могло да се поканят външни фирми оценители, които да направят оценка на проектите, за да не се губи още ценно време.
Според него ускоряването на процеса и даването на възможност на фермерите и преработвателите да заработят и инвестират европейските средства ще един от най-ефикасните начини за намаляване на вихрещата се инфлация.
Да припомним…преди една година бяха подадени проектите по 4.1
На 19 април 2021 г. започна приемът на заявления за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Общият бюджет на процедурата по подмярката е 422 218 104 лв.
Минималният размер на помощта за един кандидат е 29 337 лв., а максималният – до 2 933 700 лв., с които да бъдат подпомагани инвестиции за дейности в чувствителните сектори – „Плодове и зеленчуци“, „Животновъдство“ и „Етеричномаслени и медицински култури“. Приоритетни са и проекти за напояване на селскостопански култури, отглеждани в земеделските стопанства.
Приемът е насочен към инвестиции за внедряване на нови продукти, процеси и технологии в земеделските стопанства, както и обновяване на производството. Приоритетни ще бъдат проектни предложения с инвестиции в иновативни за стопанството технологии като иновативни и цифрови производствени технологии, както и автоматизиране на работните процеси в селското стопанство.
По процедурата беше предвидено изцяло електронно подаване и оценка на проектните предложения, чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020) с използването на квалифициран електронен подпис (КЕП).
Крайният срок за подаване на проектните предложения беше 23 юли 2021 г. – почти една година измина от тогава.
По подмярка 4.2 изминаха „само“ 3 месеца от подаване на проектите
Приемът по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР) бе отворен с общ размер на бюджета в размер на над 387 млн. лева, а проектните предложения можеха да бъдат подавани до 25.02.2022 г.
Кандидатите могат да заявяват проекти за инвестиции, насочени към подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост.
Ще се стимулира по-добро използване на факторите за производство, въвеждане на нови продукти и подобряване на качеството и безопасността на храните и тяхната проследяемост.
Допустими за подпомагане са дейности, насочени към въвеждане на нови продукти, процеси и технологии, включително къси вериги на доставка, подобряване на качеството и безопасността на храните и тяхната проследяемост, опазването на околната среда и устойчиво и цифрово управление на процесите в производството.
Изминали са „само“три месеца от подаването на проектите.
Така общо 810 милиона лева европейски средства, предвидени да бъдат вложени в стопанства и преработвателни мощности, стоят, престояват и чакат….
Статията има неточност – приема по 4.1 беше удължен до края на септември 2021