В пчеларската литература често и обстоятелствено се пише за рояването на пчелите. Предмет на подробно изясняване са причините, начините за недопускането и способите за преодоляването му.
И това е обяснимо, защото роилото се пчелно семейство обикновено е недоходна производствена единица за сезона. По-малко се пише и още по-рядко се говори за положителното отражение на естественото роене в живота на пчелите, а то има поне трипосочно измерение.
Близкородствено размножаване сред пчелите се наблюдава, когато младите майки много години се съешават с търтеи – братя. От намиращите се в роднински връзки родители се раждат поколения с ограничена работоспособност, с намалена жизнена сила, неустойчиви на външни неблагоприятни фактори и заразни болести. Продължителното близкородствено размножаване води до безплодие и израждане.
Многократните родствени съешавания, които биха могли да влошат наследствеността на бъдещите поколения, се изключват от естественото рояване, в резултат на което младите майки на всяко следващо поколение се съешават вече с неродствени търтеи.
Биологичният смисъл на рояването на пчелите е не само в образуването на нови семейства, но и в осигуряването на непрекъснатост на съществуването на вида през хилядолетията. Радионов и Шабаршов подчертават, че естественото рояване на пчелите изключва загиването им от глад: когато семействата се разселват далече от обитаваното място, пренасищането на медоносната растителност с пчели се изключва.
Макар че естественото рояване позволява на пчелите да се разселват и поддържат съществуването си в течение на милиони години, в рационалното пчеларство то е нежелателно. А. М. Бутлеров подчертава: ”Трябва да се помни, че целите, към които се стремят човекът и природата, не са еднакви.”