Изследват се варианти за по-устойчиво производство на протеини от единица площ
През последните няколко години все по-голямо внимание се обръща на производството на протеинови култури – за тях дори ЕС създаде специални поощрителни програми във вид на субсидии. От една страна, оглеждането на тези култури осигурява така необходимата белтъчна храна за хора и животни, а от друга – има съществен принос за запазване плодородието на почвата и обогатяването й с азот. В тази връзка доста шум се вдигна от семенарските компании, които пропагандираха производството на соя у нас, като предлагаха и семена (вносни) за посев.
Производството на соя действително има много положителни страни, но има и една съществена особеност при отглеждането й, която е причина културата драстично да напусне българските полета. А именно – голямата зависимост на соята от фактора влага – почвена и въздушна. Имаше години, когато бобовата култура успешно се отглеждаше на милиони декари у нас, но това ставаше основно на поливни площи. Всеки друг опит е като хазартна игра – шансът да спечелиш, е нищожен.
Поколението специалисти, което осъществяваше това производство, вече не е в активна работоспособна възраст. Това даде възможност на млади агрономи без опит, работещи в търговски фирми, масово да популяризират и предлагат соята, едва ли не като непозната досега у нас култура. Експериментите в рамките на последните 3 – 6 години доведоха до плачевни резултати от производството и вече няма поле, където може да се види соя, и производител, който да иска да я отглежда.
Но съществува и друг начин за производството на така търсения протеин и то по много по-стабилен и устойчив начин. Соята има алтернатива и това е люцерната, която много по-успешно може да се отглежда дори на неполивни площи. През последните 20 – 30 години и тази култура драстично намали площите си у нас поради факта, че животновъдството също беше ликвидирано. Но постепенно нещата започват да си идват на мястото и потребността от производството на люцерна нараства.
Люцерната е една от най-широко отглежданите фуражни култури в света. При нормални условия културата може да даде 1,2 тона сухо вещество на декар, от което 25% екстрахируем протеин (300 кг/дка). Това е устойчива култура със собствена азотфиксация, която с дълбоко разположената си коренова система влияе за подобряване структурата на почвата. По този начин потребността от дълбока обработка намалява, а това означава, че емисиите на CO2 и азотните оксиди са много по-малко, отколкото при отглеждането на соя. В момента на много места в Европа и света се провеждат научни изследвания кои генетични линии люцерна съдържат най-големи количества ексрахируем протеин и как може да се извлече по-голямо количество белтък от културата.
У нас също има научни звена, които успешно работят в областта на селекция на културата. Така че соята може съвсем успешно да бъде заместена от по-устойчивата и стабилна алтернатива – люцерната.
