Поради голямото разнообразие на компонентите на органичното вещество не е възможно то да бъде вместено в дефиниция, която да бъде едновременно синтезирана и изчерпателна. Самата принадлежност към биологичния произход би била, сама по себе си, ограничена, тъй като една част от веществото, въпреки че е минимална, е от синтетичен произход. Единственото неоспоримо свойство, което идентифицира един компонент на органичното вещество е присъствието на органичен въглерод, т.е. с кислородно число по-ниско от +4.
Съставните части на органичното вещество са:
Живата биомаса, съставена от всички живи организми, присъстващи в почвата (животински видове, коренови системи, микроорганизми);
Мъртвата биомаса, съставена от отпадъци и остатъци от живи организми, присъстващи в почвата и от всякакви органични материали от биологичен произход, повече или по-малко трансформирана и привнесена от човека; в почвата тя се намира в повече или по-малко напреднал стадий на декомпониране (остатъци от растителност, животински трупове, органични торове, изпражнения, и т.н.);
Органично вещество от синтетично естество, съставено от продукти, производни на промишлен синтез и внесени, доброволно или не, от човека (пластмаса, остатъци от фитофармацевтични продукти, органични торове от синтетичен произход и др.); тяхната роля в динамиката на органичното вещество е непосредствено зависима от способността за биоразпад, която – от своя страна – зависи от структурната комплексност на компонентите и от наличието на микроорганизми, които са в състояние да ги нападнат (например Актиномицети);
Хумус – хетерополимерен продукт, резултат на микробната преработка на разграденото органично вещество, като се започне от прости органични съединения и кондензационни ароматни ядра с нисък потенциал на биоразграждане; последните са деривати, в по-голямата си част, на микробния разпад на лигнина.
Класификацията на органичното вещество в рамките на науката педологияследва два различни принципа: първият от тях разделя органичното вещество натипове, на базата на морфологични характеристики, като някои химични свойства, външния вид и наличието на определени живи организми; вторият принцип е от по-общ характер, тъй като разделя органичното вещество накласове, на базата на степента на декомпониране.
