Ако не сте някой от земеделците, които практикуват безорната технология „No-till“, най-вероятно обработвате земята си поне няколко пъти годишно. Трудно е, нали? Няма как да се „препише“ стратегията за обработка от миналата година или от съседа
Farm Journal
Още по-трудно става, когато в играта влизат фактори като заплевеляване, метеорологични условия, разнообразната почвена структура, дори в рамките на едно и също поле. А трябва да се вземат предвид и растителните остатъци от вече прибраната култура, необходими ли са корекции на структурата на почвата или нейното плодородие и всичко това има една единствена цел- да получите перфектно подготвено легло за семената на следващата култура.
В много стопанства обработката след жътва е насочена предимно към плевелите. Правилното идентифициране на конкурентите на културите и тяхната биология са от жизнено важно значение за разработката на оптимално работеща стратегия за управление на стърнищата.
Според Дик Нийл, технически мениджър на английската компания Hutchinsons, производителите се придържат към утвърдените догми, без да ги подлагат на съмнение или да правят нова оценка на ситуацията. А действията им, когато комбайнът напусне полето често са в техен ущърб в борбата с плевелите.
Ключови моменти за обработка на стърнищата след жътва:
Според проучванията няма голяма полза от обработката на стърнището веднага след жътва. Едногодишните плевели запазват числеността си, независимо от манипулацията. Вместо това, може би е по-добра идея да си спестите една обработка и да оставите почвата покрита с растителните остатъци от културата и плевелите, които така или иначе се мъчат в условия на суша.
Във влажни условия една обработка на стърнището би направила услуга на плевелите, защото ще постави семената им в подходяща среда за развитие. Тоест, в такива условия обработката на стърнището може да нанесе повече вреда, отколкото полза.
При подходящи условия, вместо дълбока обработка на почвата, е по-добре да се помисли за засяване на втора култура.
След прибиране на реколтата от рапица при хибридните сортове, семената, попаднали върху почвата не бива да се заорават поне 4-6 седмици, за да се избегне изпадането им в покой.
Приоритет трябва да бъде подготовката на „леглото“ за културните семена, пред другите фактори. Така се постига бързо и едновременно покълване на културата и добра ефикасност на хербицидите преди поникването.
Последствията от неправилните обработки
Ето няколко примера. Фермер, който отгежда ечемик на големи площи (120 ха ) обработва почвата до 48 часа след прибирането на продукцията, без да се замисля за последствията по отношение на фитосанитарния фон в това число и заплевеляването. В резултат полетата му „пламват“ с ливадна овсига. (У нас има над 15 вида от този плевел, някои се отглеждат като орнаментни треви). Семената на овсигата се изхвърлят от комбайна обратно на полето при жътва в незрял стадии. Необходимо е поне месец те да бъдат изложени на слънце и температурни колебания за да достигнат зрялост, да излязат от покой и да покълнат. След това вече може площите да се третират с хербицид и да се обработват. Но понеже фермерът заорава плевелните семена в периода им на покой, те остават в тази фаза, докато не попаднат отново на повърхността (при следваща обработка). Тогава овсигата пониква заедно с културните семена, което е проблем.
Повечето фермери продължават да правят едни и същи грешки само, защото „така се прави навсякъде“. Ако заплевеляването се държи под контрол с тези практики, добре. Но на местата, където то излиза от рамката на допустимост, всеки плевел трябва да бъде идентифициран правилно, а жизненият му цикъл – обследван внимателно. Само така ще може да се проведе ефективна и адекватна борба с обработките и хербициди.
Изтощени на повърхността
През последните години се смята, че ранните обработки, веднага след жътва, се провеждат с единствената цел да се насърчи покълването на плевелните семена. Всъщност, има малко доказателства, че тази практика води до желаните резултати във всички случаи. В някои проучвания се твърди, че е много по-мъдро решение, семената да се оставят на повърхността на почвата. Херболозите съветват да се подхожда към отделните парчета от пъзела първо индивидуално, а след това – цялостно. Нали все пак семената на почти всички растения започват развитието си само при подходящи условия? А кои са подходящите условия за всеки вид плевел?
Ако почвата е прекалено суха и няма вероятност за обилни валежи, семената оставени на повърхността сред растителните остатъци биха получили повече вода вследствие на образуването на роса или падането на лек дъждец, отколкото ако бъдат преместени в почвата, пък било то и с плитка обработка. Това означава, че оставени на повърхността плевелните семена се намират в по-добри условия и много по-голям шанс да покълнат.
В обратния случай, когато в почвата има налична влага, една плитка обработка на стърнището след жътва, ще постави семената в отлични условия за покълване. Ето го и здравия разум- адекватна реакция, спрямо конкретните условия в този момент и на това поле.
И все пак не бива да се забравя, че има плевели, каквато е овсигата, чиито семена задължително трябва да останат на повърхността поне месец.За дивия овес важи подобно правило. Неговите семена трябва да останат на повърхността възможно най-дълго през есента.
При висока заплевеленост с овсига, заораването на семената на дълбочина 15-20 см ще доведе до самоубийствено покълване само, ако те са в подходяща фаза на зрелост, докато плиткото повърхностно култивиране, ще насърчи развитието им и ще даде възможност за третиране с хербицид.
В каквато и ситуация да попадне, фермерът трябва да взима адекватни решения, да мисли и да преценява, без да „преписва“ практики от минали години, дебели стари книги или други земеделци.
