Основните проблеми са трудното напояване, липсата на препарати и огромният внос на евтин ориз
Интервю на Ася Василева
Господин Видолов, каква е ситуацията в оризопроизводството тази година? Когато говорихме предишния път, оризопроизводителите бяха притеснени дали ще успеят да залеят площите, на каква цена ще бъде водата… Имаше прогнози за отказали се производители…
Има отказали се оризопроизводители. Площите с ориз са намалени тази година. В момента не разполагам с точните данни, обаче.
Има увеличение на цената на поливната вода с 20%. За тази година държавата ще компенсира това увеличение на оризопроизводителите по Ковид мярката, но нея догодина няма да я има.
Според мен, няма основание за поскъпване на водата. Това само води до нарастване на инфлацията, защото се калкулира в цената на крайния продукт. Няма никаква конкретна причина, която да изисква увеличаването на цената на поливната вода. Поливането е гравитачно – едни врати се вдигат и се спускат. В Напоителни системи съкратиха 40% от персонала и би трябвало да имат достатъчно ресурс за ремонт и заплати. Но от 60 лв/ кубика водата стана около 72 лв. Това е за гравитачната вода. При помпената увеличението на цените е около 25%. И тъй като за догодина няма да има компенсации, ще се борим за намаляването на цената на поливната вода, тъй като е необосновано висока.
Слава Богу, поне успяхме да залеем оризовите полета и тази година. Закърпиха проблемните участъци с някакви кърпежи – с пръст, с насипи. Дано да няма силни дъждове. Ако Марица вдигне нивото, ще отнесе всичко. Досега всяка година подготовката за поливния сезон поне се правеше с инертни материали – масивни камъни, и въпреки това, водата отнасяше през есента една трета от бент Маноле. Отделно там, където имаше съборени съоръженя, сега са ги закрепили с торби. Може би ще изкарат сезона, ако няма силни и продължителни дъждове. Но ако има голям водосбор, ще отнесе бента.
Новото ръководство на Напоителни системи не използва опциите, които имаше от сключения договор с фирма, която на старите цени щеше да ремонтира бент Маноле с инертни материали. Пропуснаха всички възможни срокове, нямам идея дали е умишлено или не. Имаше сключен договор, но от Напоителни системи го оставиха да изтече. Трябва някой да направи одит. Но това не е моя работа, аз се занимавам със земеделие.
Засега вода има. Хубаво е, че имаше валежи през пролетта и водосборът не е малък. За този сезон положението е закърпено с подръчни средства. Но трябва трайно решение. Това не е наша работа, нашата работа е да гледаме ориз.
Но дали държавата има воля и планове за трайно възстановяване на напояването в България? Всяка година ли ще го кърпим, или ще се направи веднъж завинаги и ще се ползва спокойно години наред, като във всяка нормална държава? Трябва да се направи трайно и устойчиво и да може да се работи спокойно.
Има и други проблеми, които все повече накланят везните в полза на това да няма оризопроизводство в България. Оризът е толкова чувстителна култура, че нещо ако мръдне малко и стане по-скъпо или го няма – край. Ако няма вода и препарати – загиваме. Вече нямаме разрешени препарати. Всяка година забраняват нови, все по-голям става списъкът със забранени активни вещества и съответно препарати, с които работим за борба с плевелите. Тази година отпада и последният, който беше по-ефективен. Следващата година с какво ще пръскаме не знам. А ако няма с какво да третираме, ние няма да гледаме ориз.
Двата основни и най-тежки проблема в оризопроизводството в България са, че не е сигурна водата и че няма препарати за третиране на плевелите. Отделно огромният внос на евтин ориз подбива цените и това директно удря реализацията на ориза на българските производители.
Тази година реализираме реколта 2019 г. Трета година оризопроизводителите не могат да си продадат реколтата заради внос на ниски цени без мита. А никой не проверява какво влиза и не се знае с какво е пръскано и с какво е торено.
Тази година в България са внесени 17 000 тона ориз, при положение, че българското производството е два пъти повече от консумацията на вътрешния пазар. Ние трябва да изнасяме, а в България се внася и българите ядат стока със съмнително качество. Защото ако ние продаваме на 2 лв/кг, вносната стока влиза на 1,60 лв/кг. Трябва да търсим външни пазари.
Но на външните пазари не ни чакат само нас. Там имат други трайни отношения с търговци, няма как да влезем от днес за утре. Беше добре с турския пазар, но той се срина. Налага се да търсим пазари в Европа. Но там пазарът е вече зает и ние тепърва да се намесваме на тези пазари е трудна работа.
Субсидията за декар ориз в България е 25 лв, в Гърция получават 120 евро за декар. Тяхната себестойност на производство е с 200 лв по-ниска от българската. Ако ние подаваме на 2 лв, те могат да продват на 1,20 лв.
В момента оризът е 2 лв/кг на едро. В тази цена се калкулират производствените разходи и разходите за преработка. Което значи, че в магазина е на цена от поне 4 лв/кг. Покрива текущите разходи. Но каква ще е себестойността на новото производство ще знаем когато излезе новата реколта и се калкулират всички разходи. Тепърва има пръскания, има жътва. Не знаем какви ще са цените на горивата, на торовете и препаратите. Когато се извършат, ще се види реалната цена на арпата. А дали ще има реализация е друг въпрос.
