„Гласът на земеделелеца“ изпрати запитване до Агенция „Митници“ има лиданни колко украинско зърно – пшеница, царевица и слънчоглед, влиза в България и по какви канали? Осъществява ли се фитосанитарен контрол върху влизащите количества и дали част от тях остават на територията на страната?
Публикуваме отговорът, който получихме:
Агенция „Митници“ разполага с данни за вноса на стоки от Украйна, включително на зърно и друга селскостопанска продукция. Към момента основна се внася слънчоглед, както и в значително по-малки количества пшеница, царевица, семена от лен, рапица и други. Вносът се извършва речен, морски, както и със сухопътен транспорт.
В търговския стокообмен между Европейския съюз (ЕС) и Украйна се прилага Споразумение за асоцииране между Европейският съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна (Споразумението).
Освен това, Украйна е договаряща страна към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (Конвенцията), поради което двете страни прилагат правилата за произход, включени в Допълнение I към нея.
Съгласно чл. 15 от Допълнение I към Конвенцията, за целите на предоставяне на предвидените в споразумението тарифни преференции при внос на продукти в ЕС или Украйна, следва да бъде предоставено някое от следните доказателства за произход:
– сертификат за движение EUR.1, издаден от митническите органи на държавата на износа (за стоки с произход, чиято стойност надвишава 6 000 EUR); или
– декларация за произход, съставена от одобрен износител (за стоки без стойностен лимит) или от всеки износител върху фактура или друг търговски документ, който описва въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат те да бъдат идентифицирани (за стоки с произход, чиято стойност не надвишава 6 000 EUR).
Предвидено е административно сътрудничество между митническите органи на ЕС и Украйна за извършване на последващи проверки на автентичността и редовността на посочените по-горе доказателства за произход.
Европейският съюз предприе мерки за ускорено развитие на по-тесни икономически отношения с Украйна, за да се предостави бърза подкрепа на украинските органи и население, като се стимулират търговските потоци и се предоставят отстъпки под формата на мерки за либерализиране на търговията за всички продукти в съответствие с ускореното премахване на митата върху търговията между Съюза и Украйна.
В тази връзка, на 03.06.2022 г. в Официален вестник на ЕС (серия L, бр. 152) е публикуван Регламент (ЕС) 2022/870 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 година относно временни мерки за либерализиране на търговията, допълващи търговските отстъпки, приложими за украинските продукти съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна (Регламент (ЕС) 2022/870). Регламентът се прилага от 04.06.2022 г. до 05.06.2023 г.
Мерките за либерализиране на търговията, включени в чл. 1 от Регламент (ЕС) 2022/870, свързани с вноса на селскостопански стоки, установяват следния преференциален режим:
- прилагането на всички тарифни квоти, установени съгласно приложение I-A от Споразумението, се спира, а продуктите, обхванати от тези квоти, се допускат за внос от Украйна в Съюза без никакви мита;
- прилагането на механизма на входните цени към стоки от сектор Плодове и зеленчуци се спира и при внос на тези продукти не се прилагат мита.
Преференциалният режим се прилага при спазване на правилата за произход на продуктите и свързаните с тях процедури, предвидени в споразумението за асоцииране и въздържане от страна на Украйна от въвеждане на нови мита или такси с равностоен ефект, както и на нови количествени ограничения или мерки с равностоен ефект върху вноса с произход от Съюза, от повишаване на съществуващите нива на мита или такси, или от въвеждане на други ограничения, включително дискриминационни вътрешни административни мерки, освен ако това е явно оправдано в контекста на войната.
В чл. 35 от действащото Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна (OB L 161, 29.5.2014 г.) (Споразумението) е договорено, че никоя от страните (ЕС или Украйна) не може да приема или поддържа каквато и да било забрана или ограничение или мярка с равностоен ефект върху вноса на стоки от другата страна.
В чл. 76 от Споразумението е въведено правилото, че митническите процедури на двете страни (ЕС и Украйна) се извършват при спазване на принципите за бързина, пропорционалност, прозрачност, предвидимост, безпристрастност, прилагат се еднакво и ефективно, защитават и улесняват законната търговия, избягват ненужната или дискриминационна тежест за икономическите оператори, водят до опростяване и улесняване на митническите процедури и практики, без да се засяга прилагането на обективни критерии за оценка на риска.
Съгласно Митническия кодекс на Съюза всички стоки, които се въвеждат от трети страни на митническата територия на Съюза, са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол. Несъюзните стоки остават под митнически надзор до промяна на техния митнически статус или до извеждането им от митническата територия на Съюза или унищожаването им.
При пристигането си в България товарите от Украйна преминават през всички обичайни контролни процедури от компетентността на митниците, а временното складиране, както и митническите режими (например внос или транзит) се оформят съгласно правилата на Митническия кодекс на Съюза.
В тази връзка при деклариране за режим допускане за свободно обращение на стоки от Украйна митническите органи извършват обичайния митнически контрол върху несъюзни стоки. Допускането за свободно обращение включва: събирането на дължимите вносни мита и другите вземания, предвидени в съответните действащи разпоредби за събирането им; прилагането на мерките на търговската политика и забраните и ограниченията, доколкото такива мерки не е трябвало да бъдат приложени на по-ранен етап; и изпълнение на другите формалности, предвидени при вноса на стоките.
С цел да се установи съответствието с правилата, посочени в чл. 1, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625 (Регламент относно официалния контрол), Българска агенция по безопасност на храните е компетентна да извършва официален контрол на граничния контролен пункт (определен съгласно чл. 3, т. 38 от Регламент (EС) 2017/625) на първо пристигане в Съюза на всяка пратка с категориите животни и стоки, посочени в чл.47, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625, които се въвеждат на митническата територия на Съюза.
Когато законодателството предвижда извършването на официален контрол, след извършването му при въвеждане на стоките, компетентните органи на БАБХ вземат решение за пратката и го вписват в Единен здравен документ за въвеждане (ЕЗДВ), който се представя на митническите органи.
Във връзка с въпроса относно крайната дестинация на стоките, бихме искали да се направи уточнението, че ако стоките са предназначени за пазара на ЕС, независимо, че те са поставени под режим допускане за свободно обращение в българско митническо учреждение, в съответствие с един от основните принципи на ЕС за свободното движение на стоки, същите се движат свободно в рамките на ЕС без да подлежат на митнически контрол и надзор. Т.е. Агенция „Митници“ не разполага с информация за кои крайни пазари са предназначени внесените през български митнически учреждения количества.
