Сипкавото меко гниене по лука е една от най-значимите болести при луковите култури. Загубите от него през години като тази с валежи и висока влажност могат да достигнат 60-70%.
Признаците на болестта се появяват в края на вегетацията, непосредствено преди изваждането на лука. Някои листа започват да жълтеят и съхнат. При пипане се забелязва, че лъжливото стъбло на такива растения е меко и хлъзгаво. Това се дължи на загниване на някои от вътрешните люспи на луковицата. Често се наблюдава редуване на здрави и загнили люспи. Нагнилите луковици не миришат. Скоро след изваждането те прорастват и изгниват.
Причинител на сипкавото меко гниене е бактерия, която не се пренася със семената. Заразяването се извършва най-често в основата на листата. Затова метеорологичните условия преди и по време на изваждането на лука имат голямо значение за развитието на болестта.
Един от най-сигурните начини за намаляване на загубите от тази болест е навременното изваждане на лука при полягането на първите растения.Всички изгнили луковици трябва да се отстраняват.
