Фасулът се напада от няколко вида листни въшки. Черните бобови листни въшки се заселват от долната страна на листата, по разклоненията и стъблата, като смучат сок. Нападнатите части се набръчкват, листата се завиват, увяхват, растенията изостават в развитието си и загиват. Листните въшки зацапват листата, като отделят “медена роса” и затрудняват асимилацията.Масовата поява на въшката се благоприятства от топла и продължителна есен през предшестващата година и от топла и суха пролет, което спомага по-ранното излюпване на основателките и по-бързото разселване на въшките. Влажното и хладно време затормозява развитието на въшката.
- При фасула Aphiscracivora се заселват от долната страна на листата, листните дръжки, вегетационния връх и младите бобове. Нападнатите листа не се завиват, а слабо се извиват. Цветовете, цветните дръжки и младите бобове се деформират. Най-силно се нападат изостаналите в развитието си растения. При силно нападение стъблата и листните дръжки на фасула се покриват с плътни колонии.
- Граховата листна въшка –Acyrthosiphonpisiможе да развие от 18 до 22 поколения годишно. Пофасула образува малки колонии по долната страна на връхните листа, цветовете, връхните части на стъблата и бобовете. При масово намножаване нанася силна вреда в началото на цъфтежа. Нападнатите растения изостават в развитието си, закържавяват, връхните листа силно издребняват и се завиват надолу. Цветовете окапват и бобовете остават по-дребни.
Вредата, която неприятелят нанася по фасула зависи от времето на засяване и от плътността на въшката, от числеността на паразитоидите и хищниците и метеорологичните условия.
Освен пряката вреда,която нанася по фасула, граховата листна въшка е вектор на редица вирусни заболявания.
Няма регистрирани продукти за растителна защита при фасула.
