По-голямата част от министрите на земеделието на ЕС потвърдиха стремежа си за допълнителна гъвкавост по отношение на екологичните мерки в програмата на ЕС за субсидиране на земеделието в опит да се увеличи производството и да се запълни празнината в световните доставки на храни, оставена от войната в Украйна.
Войната в Украйна доведе до рязък спад на износа на зърно и други ключови хранителни стоки от двете важни селскостопански страни – Украйна и Русия, предизвиквайки страхове за глобална продоволствена несигурност.
В усилията си да се противопостави на това, ЕС разреши временни дерогации от определени екологични изисквания в програмата на ЕС за субсидиране на селското стопанство, Общата селскостопанска политика (ОСП) – и, ако държавите-членки постигнат своето, това може да продължи и през 2023 г.
„Като част от нашата солидарност с Украйна, почти всички държави-членки призоваха за гъвкавост в рамките на ОСП“, потвърди чешкият министър Зденек Некула на пресконференция в понеделник (18 юли), след като председателства първата си среща на министрите на земеделието от ЕС след като Чехия пое юздите на ротационното председателство на ЕС на 1 юли.
По-конкретно, това би включвало удължаване на временните изключения за правилата за сеитбообръщение и използването на угари – с други думи земеделски площи, предназначени за биологично разнообразие – от тази година за следващата.
Въпросът е спорен, като асоциациите на фермерите и държавите-членки твърдят, че това е необходимо за увеличаване на производството на храни в ЕС, докато други предупреждават, че в контекста на климатичната криза ЕС не може да си позволи да жертва околната среда на олтара на продоволствената сигурност .
Сеитбообращението е практика на отглеждане на различни видове култури последователно в една и съща област. Тъй като е особено полезна за здравето на почвата, тя е включена сред екологичните практики за получаване на зелени директни плащания съгласно настоящата ОСП.
В настоящата програма, която е в сила временно до края на годината, земеделските производители с обработваема земя над 15 хектара трябва да гарантират, че най-малко 5% от тяхната земя трябва да бъде предназначена за зони, полезни за биологичното разнообразие, като дървета, живи плетове или земя, оставена под угар .
Въпреки това разширяването на дерогацията от изискването за угар за следващия период ще има по-голям ефект, тъй като в новите правила на ОСП, които трябва да влязат в сила от 2023 г., изискването се променя на 4% от угарите за ферми под 10 хектара.
Това означава, че приблизително 90 % от обработваемата земя в Европа ще бъде засегната от подобна дерогация, с изключение на пасищата и трайните насаждения.
„Деликатен баланс“
Докато еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски призна сложността на ситуацията, той предложи предпазлива подкрепа за идеята.
„През 2023 г. ще се сблъскаме с несигурност в наличността и достъпността на пшеницата, дори ако износът на Украйна през морските пристанища се възобнови“, предупреди той по време на срещата на министрите на земеделието от ЕС.
„Ситуацията с хранителната сигурност в Украйна се влошава. Трябва да бъдем реалисти“, каза той по време на следващата пресконференция.
Ето защо, докато еврокомисарят нарече решението деликатен баланс между дългосрочната устойчивост и краткосрочните производствени нужди, особено що се отнася до пшеницата, той поддържа, че допълнителни мерки като тези дерогации „могат да помогнат за справяне с наличността и достъпността на храните“.
Междувременно проблемът се усложнява от липсата на вода в ЕС, каза той, все по-належащ проблем, тъй като интензивна гореща вълна обхваща части от Европа на фона на месеците с намалени валежи.
„Има все повече и повече аргументи в полза на разрешаването на тези изключения“, заключи еврокомисарят, като добави, че се надява, че ще има „положително решение в близко бъдеще“.
Пет държави членки ще получат зелена светлина за стратегическите си планове по ОСП
Дискусиите се съсредоточиха и около приемането на националните стратегически планове за ОСП, чрез които държавите-членки ще изложат индивидуализиран план за действие за това как възнамеряват да постигнат деветте цели на новата реформа на ОСП.
Но войната в Украйна означава, че тези планове трябваше да бъдат преразгледани основно, тъй като бяха представени на Европейската комисия за одобрение още в началото на годината.
Въпреки това, след като претърпя редица неуспехи, комисарят потвърди, че Комисията ще стартира официалния процес на одобрение за пет държави-членки, включително Португалия, Полша, Испания, Дания и Франция.
„Смятаме, че до 10 държави членки могат да представят преработена версия на стратегическите си планове преди лятната ваканция“, каза комисарят.
Този процес се очаква да отнеме приблизително 6 седмици, каза той, което означава, че първите решения за одобряване ще взети в началото на септември.
