Горан Миленков
Познанието на зависимостите, жизнена дейност, добив на храна, хранене и размножаване, определят продължителността на живот на пчелите и технологиите по отглеждането им. Защо през лятото пчелите имат кратък живот и са биологично по-стари от своята реална възраст с голяма разлика между биологична и истинска възраст. За изясняване на въпроса с продължителността на живот на пчелите е необходимо да преосмислим цялата жизнена дейност на пчелното семейство свързана с храна, хранене, условия на живот, работа и размножаване. В пчелното семейство през активния сезон всекидневно се раждат хиляди пчели и хиляди умират. И aко пчелите живееха до някаква пределна възраст, дълбока старост, обитават кошера и не могат да събират и преработват храна, те биха сериозно затруднили жизнените процеси в пчелното семейство. Това ни задължава да изясним
ФАКТОРИТЕ, КОИТО ВЛИЯЯТ ВЪРХУ ЖИЗНЕНАТА ДЕЙНОСТ НА ПЧЕЛИТЕ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА ИМ НА ЖИВОТ
А те са физични с физическо износване и стареене и физологични, зависими от храна, хранене, условия на живот и размножаване. Старостта и физическото износване са неизбежен процес от индивидуалното развитие на организма, което води до общо понижаване на интезивността на жизнените процеси, които владеят цялата природа. Старостта е предопределена заложена програма за всеки жив организъм, заложен в гените. Обуславя се от действието на околната среда в която съществува и възстановителната способност на клетките. Когато остатъчната енергия на организма е недостатъчна за въстановяване на организма като цяло от въстановителната енергия отвън, той старее. Фактор, който пряко влияе върху старостта и продължителността на живот на живите организми в природата. Всъщност стареенето е необратим, не котролируем физиологичен процес на организма с определен период от време, в който се развива, размножава, износва и умира. Външните условия оказват положително или отрицателно влияние върху него и се отразява на продължителността им на живота. При пчелите смъртта настъпва без да се нарушава целостта на пчелното семейство и ритъма му на работа, обуславя се от времето на излюпване, от условията на живот, добив на храна, хранене и ежедневен разход на енергия.
КРАТЪК Е ЖИВОТЪТ НА ПЧЕЛИТЕ
Основна причина за това е интензивната работа, отглеждане на пило, почистване на кошера, събиране на цветен прашец, нектар и производство на мед. Продължителността на живота спада, ако енергията изразходвана за отглеждане на голямо количество пило, събиране и преработка на нектар не се покрива отвън. Според някои автори, пчелите отделят мляко само докато са кърмачки, след което до края на живота си продължават да отделят пчелно мляко, но с малко по-друг състав, обогатено с ензими. Това мляко можем да го наречем ензимно. Ензимите са антиоксиданти, аминокиселини, минерали, витамини, флавоноиди, каротеноиди и др. Те играят ролята на вещества, които разграждат протеините, въглехидратите и мазнините в процеса на храносмилане, като ги правят достъпни за усвояване от организма. Отделянето на ензимно мляко е пряко свързано с мастната тъкан на пчелите и влияе на продължителността им на живот. Мляко отделят само пчелите, които имат телесни запаси или са в условия на хранене с прашец.
ВСЪЩНОСТ ПЧЕЛАТА Е ПЧЕЛА И ПОЛЕЗНА ЗА СЕМЕЙСТВОТО, САМО АКО ОТДЕЛЯ МЛЯКО
Медоносните пчели след раждане задължително се захранват с прашец и дълго живеещи пчели се появяват само когато семейството е добре снабдено с прашец и има малко или въобще няма пило. Така в първата част от живота си, когато се явяват като пчели кърмачки, техните глътъчни жлези и мастно тяло са добре развити. Излезли на полето те не развиват мастно тяло, живеят до изразходване на хранителните му вещества. От наблюдения на практици, опровегаващи теорията за „работната смърт” на пчелите, свързват продължителността на живота им с първия период след раждане в течение на който полагат грижи за пилото. Всъщност, ако семейството има добра майка, но малко пчели, то в семейството ще има повече пило от пчелите, които са в състояние да го хранят без да пренасилват себе си. Отделянето на млечице е изискване, което пчелите са длъжни да изпълняват.
НЯМА НЕДОХРАНЕНО ПИЛО, ТО ИЛИ СЕ ИЗХРАНВА ИЛИ ИЗЯЖДА
Ако след това настъпи паша, изтощените от кърмене пчели, станали летящи ще се топят като сняг на слънце и продължителността им на живот може да се изравни с периода на кърмене. Но от съкратения живот на пчели в семейството, произвеждаме повече млади, на които продължителността на живот ще се определя от общите условия на новородените пчели, основно захранвани с прашец. Поради това в нормалните пчелни семейства, на които разчита пчеларството, задвижването на биологичните закони са пряко свързани с природата за естествено развитие и физиологично израстване на пчелите. Те са в пряка зависимост от хранене с прашец за физиологично състояние на организма и продължителност на живот. Пчелите през милионите години на еволюция са си създали режим (инстинкти) на хранене и размножение, благодарение на което са оцелели до днес.
Известно, е че пчелното семейство се развива само в условия на паша, с храна отвън. Така, без намесата на пчеларя, от ранна пролет с появата на първите цветове, зависими от природата, пчелите започват плахо размножение, което върви успоредно с развитието на природата. Този синхрон на развитие, природа-пчела, подсигурява сигурно захранване с прашец на новоизлюпените пчели, което удължава живота им. Едно естествено пролетно развитие на пчелното семейство до главната паша с непрекъснато, балансирано увеличаване на пчели кърмачки и пило, довежда до натрупване на големи количества хранителни запаси в мастното тяло и глътъчните им жлези, като много от тях стават анатомични търтовки. Това са голяма част от пчели достигнали биологичен и физиологичен максимум на развитие с дълъг живот, готови за рой и голяма продуктивност. Един малък период от време, в който до голяма степен се формира продължителността на живот на пчелите и те могат да живеят до година, ако не хранят пило и събират храна. Очевидно,
Резервните хранителни вещества на мастното тяло поддържат жлезите в добро състояние,
ЗА ХРАНЕНЕ НА ПРОЛЕТНОТО ПИЛО
Известни са опити, които показват, че обилното хранене с прашец, удължава продължителността на хранене на пилото и дава същия резултат, както при липсата на пило. Следва, че между продължителност на живот и степента на развитие на мастното тяло съществува тясна връзка. Освен това летящите пчели притежават биологична даденост да удължават продължителността си на живот чрез хранене с прашец. Едно необикновено явление, което намира малко аналогии в света на животните
С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЖИВОТ НА ПЧЕЛИТЕ И ТО ОТ САМИТЕ ТЯХ
Храната е пряк фактор определящ продължителността на живот на пчелите и на целия животински свят. Пчелите, след преминаване на периода на кърмене, стават кошерни и летящи, като спират храненето с прашец. Нещо необичайно в природата на животинския свят, при което летните пчели в резултат от липсата на прашец в диетата им се обричат, като че ли доброволно на кратък живот. Тук можем да вместим, като причина биологията и железните инстинкти на пчелите. Има и научно недоказано обяснение, че пчели станали летящи имат значително ограничени способности да усвояват прашеца. Следователно изяждането му без да бъде усвоен, няма смисъл. Практиката обаче показва, че ако старите летящи пчели бъдат отделени от младите в новосформирано семейство, са принудени отново да поемат грижите по отглеждане на пило. Така старите пчели, ако я нямаше тази подялба биха живели още 10-20 дни. Храненето на пило, обаче ги връща малко назад и те трябва отново да изминат последователния път, кърмачки, вътрешно кошерни и летящи, което увеличава продължителността им на живот с повече от един месец
СЛЕДОВАТЕЛНО ПРИЧИНАТА ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ЖИВОТА ИМ Е СМЯНАТА НА ХРАНАТА
Но след като необходимостта от хранене на пилото възвръща способността им да произвеждат мляко, би трябвало също така да възвръща и способността на храносмилателната им система да усвоява съдържащи се в прашеца съставки за осигуряване суровина за мляко. Влизането на старите пчели в контакт с ларвите е вероятна причина в техните уморени от работа организми да приемат определени количества секрет от ларвите, което подбужда атрофиралите им вече глътъчни жлези с възможност за повторна секреция на пчелно мляко. Известно е, че летящите пчели не развиват мастно тяло и белтъчните резерви в организма им са твърде незначителни. Затова някои субстанции приемани най-вероятно от ларвите, съществено изменят обмяната на веществата в организма на летящите пчели, като ги връщат малко назад. Опирайки се на тези доказателства може да направим извод, че продължителността на живот на пчелите работнички е регулиран хормонално. Но пчелите, като всеки друг организъм се износват, стареят и изтощават с времето. Мастната и жлезиста тъкан се изчерпва, нервни клетки умират, на дегенерация е подложена храносмилателната система. Тези процеси е възможно да бъдат забавени или дори до известна степен временно върнати назад. Но дългосрочно друго решение за поддържане жизнените процеси на този съвършен биологичен организъм няма, освен замяната на един организъм с друг – млад. Така пчелната колония, поради постоянната смяна на поколенията в нея, живее вечно млада и никога не остарява. Природата постоянно, сезонно и всекидневно се променя и пчелите, за да живеят и оцеляват са длъжни да я следват, като се приспособяват с доминиращи инстинкти. Те са всесилни и доминират за определен срок от време, подвластни на природните условия и потребностите на пчелното семейство. Загадъчна е смъртта на медоносните пчели. Те нямат инстинкт за самоволно напускане на жилището. Но притежават индивидуално доминиращ инстинкт за смърт, зависим от физиологичното им състояние с предусещане на смъртта. Упражнява се след изтощение с последни сили да отлети далече от жилището, може на километри и умре.
ВЕРОЯТНО ТУК НЯКЪДЕ СЕ КРИЕ И СИНДРОМА НА ПРАЗНИЯ КОШЕР
Инстинкта на пчелите за спиране и възобновяване, храненето с првшец след излизане от кърмаческа дейност води до съкращаване или удължаване на живота им. Прашецът регулира продължителността на живот на пчелите, важен за поддържане вечната младост на пчелното семейство и оцеляване при екстремни условия. Младостта е дръзка и желана. На нея се дължат и феноменалните качества на пчелното семейство преживяло милиони години. Дело на природата, която е опростила до съвършенство на възможното, живота и жизнените дейности на пчелното семейство за живот, съществуване и оцеляване чрез бързо размножаване и кратък живот. Медоносната пчела е създадена от природата и е част от нея. Човек не може да противостои на природата и силните вродени, железни инстинкти на пчелите, но с познания може да допълва и ускорява определени инстинкти изгодни за пчеларя и приемливи за пчелите. В заключение, продължителността на живот на медоносните пчели е изцяло функция на физиологичното им състояние, респективно на отделните им органи.
