Три предимства показва културата на фона на порасналите производствени разходи
Напрежението на световните пазари, свързано с пандемичната криза, а след това и с войната в Украйна, доведе до постоянно нарастване на производствените разходи в селското стопанство.
Свидетели сме на това от близо 20 месеца насам, а ходът на повишените производствени разходи е направо безпрецедентен при торовете и препаратите за растителна защита. Към това се добавя вече и намаляването на водните ресурси поради климатични причини и по-честата суша.
На този фон специалистите по соргото смятат, че е дошъл моментът отново на земеделските производители да се напомнят и представят подходящи решения, които решават в много голяма степен тези три проблема.
Според анализ на специалистите от френския институт по растениевъдство Arvalis, основните стоки, които са подложени през реколта 2022, или ще претърпят през реколта 2023 увеличение във връзка с цената на енергията или наличието на суровини, са торовете, препаратите, горивата, водата, засушаването, съхранението… Според тях при посев от сорго в стопанството може да елиминира загубите от това поскъпване.
Соргото спестява торове
Ниските потребности в това оношение на културата са едно от големите й предимства. Соргото е способно ефективно да поема голяма част от минералния азот, който е наличен в почвата, и по тази причина изисква умерено внасяне на азотни торове.
Освен това, оставяйки малко растителни остатъци след прибиране на реколтата, соргото допринася за намаляване на загубите на нитрати във водата.
Количеството азот, абсорбирано от соргото за производството на единица продукция.
*Изискванията за единица продукция са изразени за тон произведено зърно за зърненото сорго и за тон сухо вещество от цялото растение за фуражно сорго. Нуждите се измерват според производствения потенциал (по-добра ефективност на N при висок потенциал).
Соргото се нуждае и от малко препарати за растителна защита
Соргото има двойното предимство, че е изложено в много ниска степен на болести и вредители. В резултат на това са необходими много малко препарати за растителна защита, за да се поддържа в чисто и добро състояние.
„Не използвам фунгициди и употребявам съвсем малко инсектициди, понякога има атаки на Heliothis, но те са много редки“, казва фермерът Ерик Замбон, който произвежда сорго в Гарон.
Посевът се нуждае и от малко вода
Благодарение на кореновата си система, която прониква на по-голяма дълбочина, соргото изразходва около 30% по-малко вода от царевицата.
По този начин отглеждането му е по-устойчиво на воден стрес, а и допринася за борбата с ерозията на почвата в дадено стопанство.
Така изводите от анализите сочат, че в определени години, в контекста на високите производствени разходи, за много фермери ще е от съществено значение, да заложат на тази зърнена култура, която има безспорни качества по отношение на ниската консумация на суровини и материали. Това са качества, които ще стават все по-ценени.
Петата най-отглеждана култура в света и с голямо бъдеще
Колкото и да изглежда странно, соргото е петата най-отглеждана култура в света, с повече от 60 милиона декара.
Малко над 40% от това производство е предназначено за консумация от човека, основно в Африка и Азия, във вид на зърно, грис и брашно (без глутен), или след преработка – под формата на захар или малц, както и ферментирало – под формата на различни видове алкохол (бира, спиртни напитки и др.).
Пазарът на храна за животни е чувствителен – той представлява между 40 и 45% от производството във вид на силажи, зърна, включени в преработени храни за животни, ярма и др.
И в Европа все повече фермери започват да отглеждат сорго. Тази култура им осигурява както диверсификация, така и агрономичен отговор на глобалното затопляне, защото нека не забравяме, че 85% от земеделската земя не се напоява.
Друг убедителен аргумент е този, че благодарение на новите хибриди, вече оценени „със звезди“, добивите се увеличават, площите се разрастват и гарантират рентабилност.
В последните няколко години на европейска територия площите, засети със сорго, са се увеличили значително. В ЕС 28 средното увеличение през 2019 г. е било с 10%, най-голямо е в Италия, Франция, Румъния, Австрия, Унгария, а в Украйна – с 25%.
Това увеличение на площите, както и добрите нива на добив, особено в Централна и Източна Европа, позволяват да се постигне обща продукция (ЕС28 + Украйна и Русия) от 1,3 милиона тона.
Между 6 и 7 милиона тона
Това е обемът на търговия със сорго в световен мащаб. Основните страни износители са САЩ, Аржентина и Австралия.
Основните страни вносители са Китай, Япония и Мексико, но също така и Европа, в която има дефицит от него.
…160 000 тона
Това е средният обем на внос на сорго всяка година в Европейския съюз. Разширяването на тази култура в Европа би позволило намаляване на зависимостта и дори износ, който да отговори на търсенето в световен мащаб, като се развиват и местните пазари.
Нови пазарни ниши в Европа
Въпреки че соргото в Европа основно се използва като храна за животните, то все повече навлиза и в храненето на човека поради богатото му съдържание на витамини и антиоксиданти, на смилаемостта му и отсъствието на глутен.
Също така сериозно се разширява използването на биомаса за производството на етанол, биогаз и биоматериали, и др.
Малко вредители има по соргото
Соргото е издръжлив зърнен вид, който обикновено не е изложен на вредители. Въпреки че най-често рискът остава нисък и не изисква намеса, растението може все пак да бъде нападнато от паразити, особено при високи температурни условия.
Вредители, които могат да се срещнат по соргото са царевиченстъблопробивач, листни въшки, памукова нощенка.
