Първото по рода си изложение, организирано от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, част от Националната асоциация на зърнопроизводителите, се превърна в място за професионалисти, хора влюбени в земята и това, което правят.
Платформата носеше чистата и позитивна енергия на полетото, житото и хляба – символите на Златна Добруджа.
Ася Василева
“Мечтите не се сбъдват сами, те имат нужда от много помощ, от много подкрепа, от много вяра. До мен са хората, които създадоха платформата Ден на полето. Това са хората, които мечтаха заедно с Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, твориха, надяваха се. Исрено им благодаря. Без вас мечтите няма как да станат реалност. Надявам се това да е едно добро начало за много такива години напред. Добруджанецът е с широко сърце. Обичаме ви, можете да вярвате в нас, и се надяваме, да оправдаем вашите надежди. Забавлявайте се! Това е основното на Деня на полето. Дълбок поклон пред всички партньори!“. С тези думи, произнесени от Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, официално стартира платформата Ден на полето, която се проведе в землището на добруджанското село Поручик Гешаново от 26 до 28 юли.
Дните на полето започнаха с химна на Република България. Времето на провеждането им бе избрано не случайно. След жътва. Когато реколтата е прибрана и производителите имат време за равносметка и срещи с приятели и колеги. Да се видят, да поговорят, да се повеселят, но и да се подготвят за следващата кампания. Точно това им предоставиха Дните на полето.
Земеделците в България отдавна имаха нужда от такова събитие. То се роди, благодарение на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, част от Националната асоцация на зърнопроизводителите. Неуморен двигател зад това събитие, подготвяно цели 9 месеца, е Радостина Жекова, председател на ДЗС. Събитие, което донесе много емоции на земеделците. Място, на което се почустваха у дома си. Истински празник на земята и хора.
На Дните на полето участваха и над 50 фирми, заети в агробизнеса. Земеделците видяха в реални условия на полето над 200 хибрида с царевица и слънчоглед, предоставени от 12 семенарски компании. Партньори на уникалния земеделски празник са още 10 фирми за листни торове и подхранване на полските култури, 20 компании за земеделска техника, застрахователи, банкови институции, доставчици на гориво, преработватели, фирми за иновации и технологии.
„Фестивал на хляба в Златна Добруджа“ – под това мото премина втория ден от Дните на полето. Организирани бяха различни прояви, посветени на зрънцето, добиването на брашно, месенето и изпичането на хляб и различни тестени изделия. В програмата бяха включени още демонстрации, открита работилница за деца, изложба и други.
Успоредно с Фестивала на хляба вървяха полевите демонстрации на земеделска техника. Проведе се лекция, свързана с неприятелите по слънчогледа и царевицата, като лектори бяха експерти от Министерство на земеделието, Аграрен университет – Пловдив и БАБХ. Имаше и изключително интересна изложба на ретро земеделска техника.
А освен деловата програма за доброто настроение на всички имаше много музика, забавления, както и прекрасна храна и напитки. Вечерите не минаваха без добруджански хора. С две думи – истински празник, какъвто земеделците заслужават.
За всичко това, но и за проблемите пред българските зърнопроизводители, разговаряме с Радостина Жекова, председател на ДСЗ.
Госпожо Жекова, как се роди идеята за Дните на полето и как стигнахте до реализирането й?
Идеята дойде на събиране на колеги от Добрджанския съюз на зърнопроизводителите. Решихме, че е време фермерите да бъдем основа на една такава платформа. Така, както е в целия цивилизован свят. Организацията на Дните на полето ни струва точно 9 месеца. Не беше търсено като ефект, но така се получи.
Идеята е да съберем на едно място целият бранш. Всички наши доставчици, партньори, с които работим, приятели. Да могат колегите земеделци да се почустват като у дома си. Затова и сме на полето под 40 градусово слънце.
Въпреки горещото време, се вижда, че тук има много ентусиазъм, много настроение, хората са развълнувани. Защо мястото на тази платформа е Добруджа?
Защото Добруджа е житницата на България. Защото в Добруджа има 3,5 милиона декара обработваема земя. Защото добруджанците сме добри домакини. Ентусиазъм има както в Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, така и във всички наши партньори, които са част от това събитие.
То е дело не само на ДСЗ, а и на още 56 фирми, които участват в това изложение, за което изключително много им благодаря. Ние сме си на мястото си, у дома сме си. Добруджа е нашето място.
Казахте, че участват 56 фирми, едва ли можем да ги изброим всички, но все пак, нека да споменем основните направления на изложителите.
Искам да благодаря на всички семенарски фирми. Това са първите хора, които ни подкрепиха и казаха – „да, ние ще участваме в този проект“. Това са всички семенарски фирми, които оперират в България. Няма да ги споменавам поименно, за не пропусна някоя.
Има изключително голяма гама от листни торове – около 10 фирми. Нашият основен партньор и доставчик на гранулирани торове е Яра. Един емблематичен застраховател за секторите „Зърнопроизводство“ и „Овощарство“, когато говорим за рискови застраховки – „Греко“. Единствени са, затова ще ги спомена.
Три банкови институции, които се надявам да продължават да подкрепят земеделския сектор, защото ние без кредити не можем. Имайки предвид как тече годината, тя ще е усилена откъм кредити.
Участват и над 20 фирми, доставчици и производители на земеделска техника. Има и много иновации. На Ден на полето има 3 фирми, които представляват дронове. Тази година, покрай необичайните пръскания в слънчогледите, се убедихме, че дроновете имат място в земеделието.
Как се организира едно такова събитие и имате ли намерение то да стане ежегодно?
Разбира се, да. Организира се с много любов, много упоритост, с много вяра. С много доверие на всички, които участват, и с тяхното търпение. В крайна сметка стигнахме до днес. Важното е не това, през което преминахме, а това, което ще поднесем на колегите като преживяване. Изключително много се надявам то да им хареса. За нас е важно тези Дни на полето да са изпълнени с положителни емоции за всички наши гости.
Наистина, освен традиционните бизнес срещи на земеделците с техните партньори от търговските фирми, сте предвидили и изключително богата съпътстваща програма…
В първия ден, освен официалното откриване, имаше изключително много забавления и много музика. Имаме много презентации на демоплатформите за машини. Има среща с Министерство на земеделието. Целта ни е да съберем земеделие, наука и образование на едно място. Селскостопанска академия, Аграрният университет в Пловдив също са наши гости. За наше огромно съжаление от БАБХ не успяха да дойдат. А тази среща беше изключително важна. Ние търсим решения за сериозни проблеми от нападения по слънчогледа и царевицата. Това е огромен проблем, с които се сблъскахме, а държавата реагира изключително мудно.
В последния ден на изложението Светлана Боянова ни запозна с новостите в ОСП 2023-2027 и за това какво трябва да се случи оттук насетне, защото истината е, че гилдията е много объркана по този въпрос.
Какво се случи с нападенията от ливадната пеперуда, какви са пораженията и защо се получи такова масово нападение?
Нашето поколение земеделци за първи път се сблъсква с този неприятел. Последното такова нападение е било през 1971 г. Отчитаме го като грешка.
Но ние сигнализирахме службите изключително бързо. Отговорните служби в Добрич предадоха абсолютно навреме информацията към Министерство на земеделието. Но след изпаднахме в едно безвремие. На практика се оказа, че няма как по никакъв начин да ни бъде издадена заповед за 6 часа, както е предвидено. А този неприятел може да изяде доста декари за една вечер. На МЗм му бяха необходими 6 дни, за да напише една хартия, за която има разписани и наредба, и закон, която просто трябваше да се подпише и да я сведат до земеделците. След 6 дни вече беше късно.
Но, да, вече имаме разрешение за третиране на ливадната пеперуда. Целта на това разрешение, което чакахме, беше да ни покаже начинът, по който можем да пръскаме, препаратите, с които можем да го правим. В момента вече има действаща заповед на МЗм, която позволява самолетното пръскане на нецъфтящ слънчоглед. При цъфтящия слънчоглед могат да се използват само биопрепарати.
Годината поднесе много поводи за притеснение на българските земеделци – по отношение на растящи цени на консумативите, падащи цени на зърното, внос на зърно от Украйна, неясноти по отношение на новата ОСП. Какво от всичко това ви притеснява най-много?
От 5 години съм начело на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, но за пръв път тази година видях колегите обезверени. През 2020 г. в Добруджа преживяхме изключителен шок. Но усещането не беше същото. В момента се чувстваме предадени. Причина е Зелената политика, която следва България като част от Европейския съюз, и която ни наложи изключително скъпо производство, благодарение на цените и на торове, и на препарати, и на горива. Ситуацията допълнително се усложнява от обстановката в Украйна.
Българското правителство в частност, и ЕС като общност, трябваше да вземат мерки, които да обезпечат нашето производство и да дадат въздух на българските и европейските производители. Не го направиха.
В крайна сметка очакванията за тази година, които имахме, няма да се сбъднат. Добивите при пшеницата не са такива, каквито очаквахме през февруари-март. Цената при слънчогледа ще е ниска поради внос на безмитно украинско зърно, за който внос държавата едва ли не с изненада разбра наскоро, че съществува. Въпреки, че НАЗ алармира за такъв внос още през май и поискахме проверки, които така и не се извършиха. И ако времето продължава да бъде все така сухо и горещо, добивите от царевица също няма да бъдат такива, каквито очаквахме.
Допълнително натискът, който се оказва от военните действия в Украйна, на практика спря пазара. В момента няма абсолютно никаква търговия. Дори и да имаш стока, не можеш да я продадеш. Всичко това води до изключително голям стрес в сектор зърнопроизводство.
Как ще се справят зърнопроизводителите, ако цените на зърното продължат да падат, а на консумативите – да растат? Какви са очакванията по отношение на рентите?
Истината е, че ако няма приходи, няма как да завъртиш следващата стопанска година. Това е най-верният отговор. Ако няма приходи, не могат да бъдат изплатени ренти, независимо, че земята е обработена, насял си, имаш продукция. Вече си направил разходите за стопанската година, и ако нямаш приходи, то си фалирал. И това дали наистина ще затвориш врати, зависи само от това какъв паричен ресурс имаш натрупан назад във времето и от това, колко търпеливи ще бъдат кредиторите ти.
Истината е, че сектор „Зърнопроизводство“ е подложен на изключително голям стрес и това, което в момента се случва, благодарение на политиката, която води ЕС, е пагубно за сектора.
НАЗ води разговори със земеделските организации от Вишеградската четворка за съвместна реакция на проблемите…
Запознати са колегите, имаме техните становища. Ние не искаме да затваряме ничия граница. Моето лично мнение е, че затварянето на румънската граница няма да доведе до нищо. Стоката е в Европейския съюз.
Искаме да демонстрираме на европейските чиновници, защото те явно не са работещи хора и нямат идея как изглежда земеделието, че това, което правят, е пагубно за отрасъла. И то е пагубно за целия Европейски съюз.
Когато говорим за продоволствена криза в световен мащаб, за липса на суровини за изхранване на част от европейските държави, да унищожаваш собственото си производство, най-малкото е безотговорно.
Нека да се върнем на Дните на полето. Една от целите ви е да привлечете интереса на младите към земеделието. В изложението участват и земеделски училища, има и много събития за най-малките …
Това е най-красивото в земеделието. Следващото поколение, което идва. Професионалната гимназия по аграрно стопанство в Добрич е наш партньор. Те участваха много активно и в подготовката на платформата, за което много им благодаря. Впечатлена съм от усилията им.
Това, което сме предвидили за най-малките е една разкошна анимация, на която ги запознаваме с това как се прави брашно, как се прави хляб. За тях имаме лабиринт от царевица и много награди. Искаме да знаем, че децата са близо до земята, до природата, че могат да различат слънчоглед от царевица. Да знаят, че винаги са добре дошли на село. Това е тяхното място и те трябва да се чувстват близо до земята.
Вярвате, че въпреки проблемите земеделието има бъдеще с млади хора…
Убедена съм, да. Това е вярата ни . Земеделецът е най-оптимистичният човек на света. Засявайки зрънце всяка година, чака търпеливо то да поникне.
Равносметката: Денят на полето, организиран от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, се превърна в истински празник на земята и земеделците. Коментарите на посетилите го земеделци и снимките им заляха социалните мрежи. Почти нямаше зърнопроизводител от страната, който не посети събитието. Ние също се върнахме, преизпълнени с емоции и уважение към организаторите и всички български земеделци. Чувството е като да си бил на празник и да нямаш търпение да отидеш пак. А поводи ще има. Костадин Костадинов, председател на НАЗ, обяви, че от асоциацията планират разширяването на Дните на полето и провеждането им и в други райони на България.
Да бъде!
Снимки: Бисер Джонев и Фейсбук
Очаквайте нашите видеорепортажи от Дните на полето!
