„Днес бяхме на посещение в стопанство “Караджа Фаг” ООД в Исперих, обясни бившият министър на земеделието Десислава Танева. Жънат царевицата за силаж. Сушата е нанесла своите поражения във всички посеви – значително по-ниски добиви. За съжаление отишлото си правителство на Промяната нанесе своите промени и тук – в НПВУ смени проекта за възстановяване на напояването с проекта за батериите.
Премахнатия проект от ПВУ за реконструкция и модернизация на хидромелиоративния фонд в България обрича земеделието ни в условия на все по честа суша и липса на вода. Проектът беше на стойност 848 млн лв и предвиждаше увеличение с 4 пъти на напояваните площи в страната, чрез реконструкция на 265 съоражения за напояване на близо 1млн декара площи. Този проект отпадна и беше заменен с “батерии”. Батерии вместо земеделие!
Нямаме и Стратегически план и подпомагане.
България остава към момента без приет стратегически план за следващия програмен период , който стартира на 1 януари 2023г. Както първи алармирахме в НС , изготвения план беше върнат от ЕК с рекордните 405 забележки! След 50 дни стартира новата стопанска година, земеделците не знаят на какви условия трябва да отговарят за да получат подпомагане през 2023г.
Само благодарение на прекроената актуализация на бюджета, по наше предложение бяха осигурени допълнителни 300млн лв подпомагане за земеделците, но към настоящия момент няма разработени нито механизми, нито мерки, нито условия по които тези средства ще достигнат до земеделците. Тези средства са необходими сега.
За пръв път се наложи браншовите организации от сектор земеделие и животновъдство да организират самостоятелно среща с комисаря по земеделие за да се информират за възможностите за подпомагане, пропуснати от Министерство на земеделието.
Отишлото си правителство на Промяната демонстрира и пълна липса на стратегия за защита на националния интерес при функционирането на зелените коридори за износ на Украинска продукция.
България подпомага солидарно износа и транзита на земеделски стоки от Украйна , но за разлика от други държави пропусна да защити със съответния контрол както качеството на влизащите продукти, така и нелегалния внос на слънчоглед. Полша например въведе “транзитен депозит” от 416лв/тон за зърно, плодове и зеленчуци при пресичане на границата, възстановим при напускане на страната на съответната продукция. Вместо това, наблюдаваме километрични опашки от камиони със слънчоглед с неясно предназначение, цена и качество“.
