Другата седмица министър Явор Гечев обещава новини за допълнително подпомагане във връзко с вноса от Украйна и Молдова
Тъжна земеделска картина по нивите, в градините и оранжериите
Тонове продукция залежава – изкупуването спря
Диана Ванчева
С надежди фермерите да посрещнат спокойна есен е започнал да работи 100-ният кабинет в МЗм, каза на представянето на екипа си служебният министър на земеделието Явор Гечев. Още в първите дни във ведомството създават на юруш работни групи от експерти, за да решават в спешен порядък най-важните задачи.
Екипът осъзнава, че е с най-много 3-месечен хоризонт, а има поне 3 много сериозни неща за довършване. А очаква много повече от 3 изненади.
Кои са те и какво обещава ръководният екип на министерството на фермерите, за да са спокойни за бизнеса и пазара си?
За зърното – може да има допълнителна помощ…
В тази област не може да с направи кой знае колко много, но ще има нови проверки по зърнените бази и ще се проследят потоците на вносните коичества, за да не се смесват с българската зърнена реколта, обеща новият министър.
За вноса от Украйна и Молдова и пълните складове с продукция, Явор Гечев смята, че ще има проблеми. И тъй като войната затруднява редица неща в солидарните държави като нас, Румъния и Полша и се получава криза на свръхпроизводство, България вероятно ще отправи искане към ЕК за допълително подпомагане на земеделските производители.
На тях министърът обещава, че ще си получават нормалното субсидиране в срок.
Той вижда като много важна задача
пролетниците…
Там трябва да се мисли как да бъдат подпомогнати фермерите на фона на немалкото вече внесен евтин слънчоглед в страната, който е напълнил складовете и ще създава допълнителна конкуренция на нашите производители.
В тази връзка се пише екшън план, но още е рано да се каже какво точно ще влезе в него като мерки за предприемане. Разбира се, че е създадена работна група по проблема. Тя ще се занимава, доколкото може, и със сериозния проблем на намножаване на неприятели в земеделските посеви, като ливадната пеперуда в момента, която унищожава много площи. Гечев каза, че има немалко сигнали от браншовите организации по темата и експертите му ще мислят какво да направят, защото проблемът става голям. Всъщност ще се търсят агрономически варианти за въздействие.
Явно е, че нещо кратковременно ще се умува, защото всички сме свидетели как в последните години в БАБХ прогнозата и сигнализацията като сериозно направление, са забравени понятия и дейности, а те са най-важната част от растителната защита. Днес няма кой да предупреждават фермерите за очаквани нападения на вредители и болести и да ги съветват каква борба и с какви препарати да предприемат. Налага се производителите сами да налбюдават и обследват посевите си…
За есенната кампания…
Министерството на земеделието твърдо смята да се обърне към ЕК с нотификация за държавна подкрепа на земеделските производители, които ще изпитат много големи трудности с набавянето на семена, торове и т.н. за есенната сеитба.
За кандидатите по Програмата за селските райони – мисли се как да се анексират и обработят 2 500 задръстени проекти
Нова тапа в Държавен фонд „Земеделие“ е стопирала 2 500 проекта на място. За кратко време към тях трябва да се направят анекси, защото са станали неадекватни към днешната ситуация. След това трябва да започнат да се раглеждат.
За тези фирми, които ги интересува какво ще става с проектите им, още днес-утре експерти от МЗм се събират на съвещания със специаистите от фонда и обсъждат спешни екшън мерки.
За да не изгуби България средства по селската програма, първо ще се види по правилото N+3 кои мерки кога изтичат и после как и дали могат да се пренасочат и бюджети към тези мерки, които ще се изпълняват със сигурност.
По Стратегическия план – трябва да е „запечатан“ до октомври
Тъй като планът е този, който трябва в подробности да очертае какво ще става със земеделието ни в следващите 5 години, привлечените експерти-консултанти сега оглеждат един по един всички текстове в 405-те забележки на ЕК, за да отговорят до края на октомври на тях и „запечатат“ плана като готов, каза Гечев.
Има много работа по отношение на иновациите, електронизацията, електронните услуги и дигитализацията, за които ЕК ни прави сериозна забележка, че нямаме никакви заложени амбиции. А в същото време в следващата петилетка от 2023 до 2027 контролът на нивите трябва да стане изцяло дигитален.
Най-тежка ще е именно тази експертна задача, смята министър Гечев, защото и отговорността тук е най-голяма. Тепърва трябва да се обърне специално внимание и на системите, които вече ще правят изцяло сателитен контрол. Слоевете за подпомагане на фермерите трябва да се преработят, но не са готови системите за сателитен контрол.
Друга много слаба част на плана е липсата на индикатори, казва Гечев. ЕК настоява да има такива, и по тях да се следи какво се изпълнява в плана и какво – не. А България освен това, трябва да измисли и какви буфери да заложи, така че да може все пак „да се мърда“ при гоненето на един или друг индикатор и неизпълнението му, обясни той.
Изпълнението на Стратегическия план изисква много сериозна промяна в националното законодателство, но тъй като този кабинет не може да променя закони, той обещава, че ще подготви всичко относно обнародването на плана и законовата му рамка и така ще остави всичко готово на масата на председателя на Народното събрание, преди да си тръгне екипът.
МЗм твърди, че осъзнава, че планът е най-важното нещо, защото каквото си напишем от 2023 до 2027 г., такова ще изпълняваме…
По Плана за възстановяване и устойчивост – след октомври ще тръгнат някакви процедури
Тук трябва да се започне от нулата и да се напишат документите по 4-те направления от мерки, които ще засягат земеделието.
Ще се пише какви да са мерките, насоките им, как трябва да се изпълняват и при какви критерии, за да имат ефективност и да създадат възможно най-добрата пазарна ситуация за нашите производители, обещава Гечев, за да не се изгуби и стотинка от средствата, които ни се полагат.
Според него е реално след октомври да тръгнат някакви процедури, но досега от екипа на предишния министър Иван Иванов такива нито са предвидени, нито планирани, нито обсъдени, нито написани на чернова поне.
Такива са многото амбиции на служебния кабинет в МЗм за едва 3-месечния хоризонт, който му се очертава. От там казват, че не искат да говорят предварително за никакви новини, каквито журналистите търсят, защото всичко ще се поднася като информация, когато е решено.
В същото време
Продукцията застоява по борси и складове, фабриките затварят врати
Ситуацията на полето и в градините се усложнява и влошава – някои сектори подготвят и протести
Цената на газа определено е паникьосала вече много земеделски производители и много подсектори. И тъй като тя явно ще определя всичко по веригата на производството, не виждат светло бъдеше за бизнеса си през есента и зимата.
От оранжерийте в Петричко и Пловдивско твърдят, че освен газа, ще купуват и с 300% по-скъпи торове, а те и не се намират вече. И цените на препаратите за растителна защита сериозно ги плашат и блокират. Твърдят, че много силно усещат на гърба си невидимата инфлация, която вече е стреснала и фабриките.
Фабриките затварят врати
Отказват да изкупуват доматите, да ги преработват и бутилират. Уж имаме договори, а ни отказват изпълнението им, казват от Петричко, защото и на тях им е станала много скъпа преработката на земеделската продукция.
По борсите сега е пълно със стока, която не се купува. А търговците са на почивка, казват от Петрич.
Продукцията от големите оранжерии вече сериозно застоява и затова те сериозно се питат струва ли си да залагат производство на зеленчуци през октомври-ноември за зимата. Много скъпи ще са и разсадите, и торовете им, а себестойността на продукцията става извънредно висока. Смятат, че българинът едва ли ще е съгласен да плаща 5 лева за кило домати през зимата.
Но това не се дължи само на войната в Украйна, а е резултат от дългогодишна липса на адекватна политика на държавата, твърдят собствениците на най-големите оранжерии. Те сега ще настояват, ако ще работят през зимата, да имат гаранции, че ще могат да взимат нагнетен газ от Чирпан, за да е сигурно скъпото им зимно производство, когато трябва да отопляват редовно съоръженията.
Искат спешна среща с министъра! Защото предишният дори не е искал да ги допусне на среща въобще!
И овощарите вдигат тревога – в Сливенско спря изкупуването на праскови
В Сливенско тия дни назрява сериозно фермерско недоволство. Единственото преработвателно предприятие в района е спряло да изкупува реколтата.
Индустриалната праскова в района вече е затапена, казват производителите от Сдружение „Българска праскова“. Освен тапата, и цената на плода сериозно пада.
Тук също смятат, че държавната подкрепа досега години наред е сгрешена и не получават никакво адекватно подпомагане, така че поне да си покриват разходите. Изчисляват, че в сравнение с миналата година себестойността на декар праскови е скочила точно 2 пъти.
В района на село Гавраилово – сърцето на Долината на прасковите, се съмняват дали догодина въобще ще ги имат градини. Не виждат държавата и сега да мисли как да облекчи проблемите им – да ги стимулира за напояването, за отглеждането и др. Защото данъците и ДДС плащат веднага, а парите от реколтата получават след месеци. Срещу политиката на държавата към сектора от там предвиждат и протести.
