Глобалният недостиг на торове заплашва да умори от глад една планета, която вече е гладна, пише POLITICO. ООН алармира за нарастващата криза с торовете – основно вещество за повишаване на плодородието на почвата. Уязвими страни, като например тези в Африка, се опитват да успокоят галопиращите цени на храните, които от началото на войната в Украйна скочиха с 300%.
На континента, където дребните фермери изхранват по-голямата част от населението, вече липсват 2 милиона метрични тона тор, според Африканската банка за развитие. Високата цена на торовете ще означава по-малко храна във време, когато хората имат най-голяма нужда от нея, като по-честите вълни на екстремни метеорологични условия и войната в Украйна правят вноса несигурен за страните, които изцяло зависят от него. Фермерите в Европа имат същите притеснения, макар и в по-малка степен.
„Ние наистина започваме да крещим от всяка кула, че има криза с торовете… и кризата с торовете е огромна“, посочи висш служител на ООН.
Африканската банка за развитие обяви през май, че „в много африкански страни вече има поскъпване на хляба и на други хранителни продукти“, предупреждавайки, че „ако този дефицит не бъде компенсиран, производството на храни в Африка ще намалее с поне 20% и континентът може да загуби над 11 млрд. долара от стойността на производството на храни”. Според Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната продоволствена програма на ООН, тази оценка дори е оптимистична. Животът на 980 милиона африканци зависи от дребните ферми.
Производството на торове е енергоемък процес, особено на азотните торове, които използват природен газ като основна съставка. Това означава, че цената на торовете съответства на разходите за енергия. „Повишената цена е бреме за всички фермери по света, но то е още по-голямо за тези в развиващите се страни, които имат по-малък финансов капацитет и организация за купуване на торове от европейските“, коментира служител в Брюксел.
Цените на торовете поскъпнаха още преди Русия да нахлуе в Украйна. Войната доведе до допълнителен скок от 50%, според ЕК. Конфликтът изостри проблема поради прекомерната роля на Русия на световния пазар на торове. Тя е най-големият износител в света на азотни торове, вторият по големина доставчик на калий и третият по големина износител на фосфорни торове.
След инвазията в Украйна през февруари разходите за доставка и цените на енергията се повишиха. Европейските производители на торове сега предупреждават за недостиг, ако вносът на континента на природен газ от Русия продължи да намалява.
„Това е обект на голямо внимание от страна на ЕС. Освен много предизвикателните метеорологични условия, които имаме в Европа, разходите за торове ще бъдат другият важен елемент по отношение на това какво ще се култивира по света, в Европа и в Украйна по-специално“, коментират експерти.
Санкциите на ЕС срещу Москва още повече затрудниха търговията с торове. Блокът ограничи вноса на поташ – химикал, използван за производство на торове – и други комбинирани торове от Русия и Беларус. Въпреки че настоява, че тези санкции не ограничават Федерацията да изнася другаде, забраната вече затрудни други страни да купуват руски торове, тъй като страната бе изключена от Системата за международни плащания SWIFT и разходите за застраховка на кораби също нараснаха рязко.
Кремъл от своя страна ограничи износа на торове с аргументира, че този ход е за защита на собствените си фермери, въпреки че някои страни, като Бразилия и Индия, продължават да получават руски агрохимикали. Ограниченията са в сила поне до края на годината.
„Перспективите са несигурни, заради високите цени на торовете, които ще повлияят на производство и поминъка на фермерите“, подчерта Максимо Тореро, главен икономист в Организацията по прехрана и земеделие към ООН. Той счита, че „мрачната глобална икономическа перспектива“ поставя под „сериозно напрежение“ световната хранителна сигурност.
Високите цени на торовете нарушиха деликатния баланс между цена и достъпност на храните. Ако цените на торовете се запазят високи, заради поскъпването на енергията, тогава фермерите, отглеждащи култури като пшеница, ще се борят да покрият разходите си, а цените на храните ще се покачат още повече, удължавайки кризата с глада.
Високите разходи за енергия вече прекъсват производството на торове в Европа. Норвежкият гигант Yara е доставил 22% по-малко торове на фермерите през второто тримесечие на 2022 г. заради високите цени.
„Очертава се риск от недостиг на азот и по-нататъшни скокове на цените, ако ситуацията с газа в Европа се влоши още повече“, допуска главният изпълнителен директор на Yara Свейн Торе Холсетер.
Брюксел призова правителствата да дадат приоритет на доставките на газ за „обществено критични“ индустрии, като производството на храни, преди зимата, когато Русия може напълно да спре доставките на природен газ за ЕС. Но отговорът на кризата не е просто да се произвеждат повече торове, според някои експерти, особено след като прекомерната употреба може да доведе до влошаване на околната среда. Много от хранителните вещества за културите попадат във водните пътища и могат да разстроят крехките екосистеми и да унищожат водния живот.
Ръководителят на Зелената сделка на ЕС Франс Тимерманс смята, че ЕС трябва да използва военновременния императив, за да стане независим от руската енергия и да се облегне на целта си да ограничи прекомерната употреба на торове чрез възприемане на по-щадящи околната среда земеделски практики.
В цяла Африка фермерите са особено уязвими, вследствие на десетилетия на политики, които насърчават използването на изкуствени торове вместо по-устойчиви земеделски методи, които са практикували от поколения, според етиопеца Милион Белай, координатор в Алианса за продоволствен суверенитет в Африка. Дори в страни, като Мароко и Египет – и двете водещи производители на химически торове , високите цени са засегнали най-бедните фермери. „Това е истинска криза за онези от тях, които са прилагали все повече и повече химически торове върху почвата си“, подчерта експертът. Според него за Северна Африка „това ще бъде катастрофа”.
