При торенето на царевицата трябва да се даде не само всичко необходимо, но и в точно необходимите за това срокове
70 пъти повече сухо вешщество произвежда едно растение царевица в сравнение с едно растение на пшеницата. Но при това потребява и доста повече хранителни вещества. Правилното хранене на царевицата предполага не само внасянето на хранителни вещества в необходимите обеми. Важно е те да се внесат в правилната фаза от развитието на културата. До появата на 8-и лист царевицата изразходва само малка част от необходимите й обеми хранителни вещества: азот – 2%, фосфор (P2O5) – 1%, калий (K2O) – 4%. Но в периода 2 седмици преди началото на цъфтежа и до 4 седмици след неговото приключване се употребяват 70% от необходимите хранителни вещества.
На първите етапи от развитието на културата, когато температурата на почвата не е висока, а кореновата система е слабо развита, поглъщането на хранителните вещества, особено на фосфора, е затруднено. След това растението е напълно в състояние да потребява хранителните вещества, натрупани в почвата или постъпили с органичните торове. Правилното осигуряване на царевичните растения с необходимите хранителни вещества стимулира тяхната устойчивост на стрес особено на ранните етапи от развитието им.
Средата има значение
С намаляване на добивите с до една трета реагира царевицата на повишената киселинност на почвата (pH по-малко от 5). Реакцията на почвената среда оказва влияние върху достъпността на хранителните елементи за културното растение, което в крайна сметка се отразява върху развитието му. Поради това варуването има важна роля.
Наред с важността на варуването за пълноценното хранене на растенията, германски учени са усановили, че варта е изключително важна в системата на защита на младите растения от телени червеи. Личинката на вредителя, хранейки се с корените на покълналите семена, предизвикват загиване на растенията, още преди да се покажат над почвата. В опити, проведени от учените, 300 кг/ха вар са били отлично възприети от царевичните посеви и не само са способствали за развитието на растенията, но и са позволили съществено да се сдържи разпространението на телените червеи и по този начин да се минимизират вредите, причинявани от тях. Този факт накарал учените по-внимателно да се заемат с изучаването на ефекта от използването на вар против разпространението на вредителя.
Проведени от тях многогодишни опити са установили, че внасянето в почвата на вар в количества 150 кг/ха намаляват рисковете от поразяването на царевичните площи от телени червеи два пъти. При това вредителят избягва проникването в почвените хоризонти, където е внесена варта в течение на много седмици.
Интересно е, че по отношение на другите вредители също е установено полезното действие на мелиоранта. В частност против шведската муха и личинките на различни бръмбари. Отделен бонус от използването на вар е в нейното фунгицидно действие – тя сдържа разпространението на фузариозата и хелминтоспориозата. Но при цялата ефективност на варуването против вредните насекоми и патогените, не трябва да се пренебрегва обеззаразяването на семената. То трябва да остане задължителен елемент от технологията.
Добавете магнезий
Тъй като царевицата е чувствителна към дефицит на магнезий в почвата, при варуването се препоръчва използването на мелиоранти с този елемент в състава. Но и почви с оптимално киселинна среда могат да страдат от недостиг на магнезий. Това може да се коригира с внасянето на магнезиево съдържащи калиеви или фосфорно-калиеви торове, както и на магнезиев сулфат, кизерит.
Трябва да бъдат внимателни стопанствата, които използват органичен тор или практикуват активно внасяне на калиеви торове. Високото ниво на калий, натрупано в почвата, може да блокира усвояването на магнезия от растенията поради йонен антагонизъм. На добре запасените с магнезий почви, при съществено превишаване на коефициента на съотношение на тези два елемента (K:Mg), който трябва да е равен на 2,5, учените препоръчват да се внесе магнезий в количество 20 кг/ха.
Фосфор и калий
От един хектар царевицата от листната маса и зърното изнася до 45 кг фосфор и 210 кг калий. При запасяването на царевицата с фосфор и калий трябва да се ориентирате според резултатите от актуален почвен анализ. Но и по отношение на останалите хранителни елементи, трябва да се взема предвид почвения анализ.
Нуждата на царевицата от фосфор на ранните етапи от развитието на културата е висока. Но поради още слабо развитата коренова система и недостатъчно затоплената почва, напролет растенията са способни да употребяват елемента повече под формата на лесно разтворими съединения и непосредствено от прикореновата зона. Внасянето на разтворим фосфор в междуредията от 4-та до 10-та седмица на растежа е най-ефективно, то гарантирано ще доведе до растеж и натрупване на съдържание на сухо вещество. Определени предимства има едновременното внасяне на на фосфор заедно с азот. Препоръчва се използването на диамофос и амофос. Важно е да се спазва коефициентът на съотношение N:P едно към две.
Потребността от калий при царевицата също е повишена. Елементът способства за устойчивостта на културата към кореново и стъблено гниене, повишава съпротивителните сили към полягане. Калият е необходим за образуването на пълноценни кочани, натрупването на захар и нишесте.
Азотно хранене
За да реализира царевицата добивния си потенциал, на нея й е необходим много азот. При отглеждането й за силаж и желано ниво на съдържание на сухо вещество от 35%, с всеки тон растителна маса се изнасят 4,7 кг азот. Но и тези обеми не са сравними с това, което потребяват растенията. В процеса на вегетация царевицата е способна да попълва потребностите си от азот от органичното вещество, натрупано в почвата от растителните остатъци на предшественика или в следствие на редовно внасяне на органични торове.
Азотът е необходим във фазата на формирането на кочаните, цъфтежа и оплождането. При цялата важност на този хранителен елемент за културата превишаването на оптималните дози заплашва с цял ред негативни последствия не само за екологията:
. забавя се узряването;
. появява се склонност към полягане;
. увеличава се съдържанието на нитрати;
. засиленият ръст на зелена маса води до намаляването на броя на кочаните в растенията, енергийната стойност на силажната царевица пада.
Без сяра не може
Дефицитът на сяра при царевицата води не само до намаляване на добивите и влошаване на качеството на зърното, но и повишава възприемчивостта на културата към плесенни гъби, болести на зелената маса и вредители. Сярата е важен участник в процесите на обмяната в растенията, преди всичко в преобразуването на азота. При фотосинтезата тя е важна за образуването на хлорофил, формирането на устойчивост към полягане, образуването на аминокиселини и белтъчини. Дефицитът на сяра оказва отрицателно въздействие върху растежа, забавя узравянето.
Недостигът на сяра може да се диагностицира по хлорозата на младите листа, придобиващи светло-зелена или жълта, понякога в краищата и червена окраска. Тъй като сярата не се отличава с подвижност, симптомите възникват преди всичко на младите растения и листа.
Най-голяма потребност от сяра царевицата има в началото на формирането на кочаните. При недостиг на този елемент образуването на кочаните се забавя. През последните десетилетия поради затегнатия контрол върху нетните емисии на предприятията няма киселинни дъждове и запасите от сяра в почвата не се попълват. А с реколтата царевицата редовно изнася от почвата до 20 кг/ха сяра.
При внасянето на сяра трябва да се вземат предвид резултатите от актуалните данни на почвените анализи. В почвата сярата може да влиза в състава на органичното вещество и в процеса на жизнената дейност на микроорганизмите да се преобразува в достъпна за растенията сулфатна форма. Но преобразуване е възможно и в обратен ред – от минерална форма в органична. Като правило, процесите на минерализация и фиксиране на сярата протичат със запазване на равновесие помежду им. Но през пролетта, когато с повишаването на температурите се засилва микробиалната активност, имобилизацията на сярата може да надделее, което ще доведе до сярно гладуване при младите растения. А да има запаси на ранните етапи от развитието на културата е много необходимо, тъй като по-нататък елементът е много важен, и неговият дефицит може да се отрази негативно върху реколтата.
За попълването на запасите от сяра има два пътя – внасянето на сулфатни торове или сяра в чист вид. Сулфатните торове, въпреки че доставят на растенията елемента в достъпна за тях форма, са подложени на измиване. Внасянето на самата сяра изисква време за нейното окисляване, което означава невъзможност точно да се прогнозира моментът на превръщането й в достъпна форма. За да се избегнат загуби, много практици препоръчват да се внася сярата в чист вид през есента, а под формата на сулфатни торове – напролет.
Полезно е да се знае, че наличието на почвено преуплътняване се отразява върху достъпността на сярата в почвата. Ако след обилни валежи, водата на полето се застоява, то анаеробните бактерии могат да преобразуват сулфатите в органична сяра, а след това и в газ, който се изпарява.
С падналите дъждове сулфатите са способни също да се отмиват от почвата, свързвайки се при това с катионите на калция, магнезия и калия, и провокирайки по този начин нови дефицити в храненето на растенията. Това е особено релевантно за леки почви и заблатени глинести почви.
В контекста на осигуряването на посевите със сяра е важно да не се изпуска от поглед средата на почвената реакция. Нерядко сярата се внася под формата на амониев сулфат. Азотният компонент вкиселява почвената среда, влияейки върху микробиалната активност и водейки до недостъпност на сярата за растенията. Киселинната реакция може да се неутрализира с варуване. В случай на почва с алкална среда достъпността на сярата може да се губи, тъй като сулфатите ще влизат в реакция с катионите на калция и ще образуват гипс. Поради това във въпроса за запасеност със сяра е важна неутралната среда на почвата. Върху достъпността на сярата оказва влияние и излишъкът на сулфатите – техните аниони в прикореновата зона на царевицата блокират анионите на сулфатите, препятствайки поглъщането им.
В „микро“ света
от всички микроелементи особена страст царевицата изпитва към цинка и мангана, малко по-невзискателна е към наличието на мед и бор. Недостиг на микроелементи най-често може да се наблюдава при неутрална или алкална среда на почвата.
Да се компенсира дефицитът на микроелементи в храненето на царевицата помага листното торене. Например, листното внасяне на цинк във фаза 6-8 лист позволява да се подобри обмяната на веществата в растенията и синтезирането на белтъци, стимулира растежа. Върху активизирането на ферментативната активност оказва влияние и постъпването на останалите микроелементи. Борът има особена значимост в успешното оплождане.
Заключение
За да се получават добри реколти от царевицата, както за зърно, така и за фураж, на храненето на културата трябва да се обърне сериозно внимание. Наред с фосфора и азота, важна е и ролята на калия, сярата, магнезия. Борбата с вкисляването на почвата позволява да се използват внасяните торове ефективно, поради това особено място при подготовката на отглеждането на царевица трябва да се отдели на варуването на площите. Необходимостта от внасянето на торове и тяхната норма се препоръчва да се задава, изхождайки от резултатите от почвените изследвания и анализи.
