Болестта нанася огромни щети на кравефермите, а ние не знаем мащабите на нейното разпространение
Доц. д-р Пламен ГEОРГИЕВ
Тракийски университет
Трихомонозата е паразитно заболяване, което води до безплодие и аборти при кравите. Предизвиква възпаление на влагалището и матката.
Тази болест е открита още през 1900 г. от Mazzanti. В България е доказана през 1941 г. от Прокопанов. През 50-те и 60-те години на миналия век тя е констатирана в различни райони на страната. Следствие повсеместното внедряване и прилагане на изкуственото осеменяване разпространението й по-късно рязко се ограничава.
След промените в нашата страна не се води точна статистика и е възможно голяма част от безплодните животни да се бракуват именно поради факта, че са носители или боледуват от трихомоноза. Опасността от разпространението на това коварно заболяване е най-голяма при екстензивно оглежданите говеда, където осеменяването е основно естествено и не се води никакъв контрол по отношение разпространението на покривните инфекции.
Трихомонозата нанася огромни щети на кравефермите.
В засегнатите
стопанства се раждат 20-30 на сто по-малко телета
Заболяването се причинява от микроскопичен едноклетъчен паразит. Във влагалищен и маточен секрет от крави паразитът остава жив в продължение на 8 до 11 дни. Като цяло обаче устойчивостта му в околната среда е малка и дезинфекционните средства в обичайни концентрации го убиват бързо.
Как се заразяват животните? Тъй като в случая става въпрос за покривна болест, обичайният път, по който причинителят попада в организма, е чрез половия акт. Заразяването по косвен начин е трудно – чрез постелята и приборите за обслужване на животните. Интерес представлява и фактът, че не винаги покриването на крава от трихомонозен бик води към инвазиране (заразяване). От друга страна, засегнатите женски с течение на времето се освобождават спонтанно от паразитите и показват подчертана противоустойчивост към нова инвазия.
Какви външни признаци показват засегнатите крави?
При кравите трихомонадите попадат във влагалището и матката, размножават се и предизвикват локални възпалителни процеси. Съществуват следните възможности:
- Инвазиране, без да е настъпило заплождане на животните. В тези случаи възпалението на половите органи преминава през две фази – първоначална остра и след това
Характерно за втората фаза е образуването на възелчета, колкото просено зърно в областта на предверието. Отначало те са червени, а след това избледняват. Възпалението на матката в тези случаи външно се манифестира с белезникави (гнойни) изтечения от външния полов орган; - Ако едновременно с инвазията настъпи и заплождане най-често то е последвано от ранен аборт. Тогава той протича скрито, без да е съпроводен от някакви клинични признаци. Кравите се разгонват през удължени и неравномерни интервали от време – 21, 25, 32 дни. Въпреки многократните осеменявания те не се заплождат.
Ако обаче смъртта на плода настъпи късно, когато е образувана костната му система, абортът е явен и плодът се изхвърля навън или остава в матката, разтапя се и се превръща в гъста гнойна материя. В тези случаи от външния полов орган изтича огромно количество воднист сивобелезникав или жълтеникав гноен ексудат, който не е с особено лоша, неприятна или задушлива миризма. Наподобява пресечено мляко или бульон от пресечено яйце.
Много рядко засегнати животни могат да родят нормално износен, напълно развит и жизнеспособен плод - При инвазиране на биците, трихомонадите се заселват в препуционалната торбичка и се задържат там продължително време, като най-често предизвикват възпаление, често съпроводено с образуване на възелчета. В по-късните стадии на болестта биците изглеждат напълно здрави.
По правило болните от трихомоноза животни не показват изменения в общото си състояние.
Диагнозата се поставя от ветеринарен лекар. Всъщност единстевно на базата на външните признаци и той не би могъл да бъде напълно сигурен. Необходимо е да се вземе материал (влагалищен и маточен секрет по време на разгонване или след аборта), който да се изпрати за лабораторно изследване, което включва: 1. Изследване на нативен препарат; 2. Витално боядисан препарат; 3. Изсушен фиксиран и боядисан препарат; 4. Чрез култивиране на трихомонадите.
За отбелязване е, че посочените методи са трудоемки и не винаги напълно сигурни. От друга страна, те служат за откриване на трихомонозата при отделни животни, но своевременното определяне на всички заразени в една ферма или населено място е твърде затруднено поради обстоятелството, че не по всяко време или животно е възможно в даден момент да се открият паразитите! Така във влагалищен секрет при крави в междуестралния период, трихомонади се доказват само при 20-30 на сто от животните. Най-сигурно е установяването им през първия ден на еструса. От това става ясно, че са повторни изследвания и контрол са задължителни. Още по-неблагоприятна е ситуацията при биците. За сигурното доказване на причинителя при отделни животни са необходими неколкократни изследвания!
Трихомонозата е трудно лечима. Въпреки че причинителят е чувствителен към много лечебни и дезинфекционни средства,
прилаганите терапевтични схеми нерядко се оказват неефективни
поради наличие на голямо количество слуз или гноен ексудат във влагалището и матката, както и поради силното нагъване на лигавицата на препуциума.
Препоръчва се впръскване и промивка с различни дезинфекционни средства: луголов разтвор, хлорамин 4-5/1000, млечна киселина 3-5 на сто или следната смес: хлорамин 0,5 г + натриев перборат 2 г + натриев карбонат 1 г и вода 100 г. Разтворите се впръскват затоплени с температура 45 градуса. Някои автори са приложили с успех фитонциди от лук във влагалището и матката. Освен тези средства ветеринарите прилагат допълнително инжективно и други лекарствени вещества.
За фермерите е важно да знаят, че чрез посочените терапевтични средства се унищожават само причинителите на болестта, но не и самото възпаление. Пълното дооздравяване е задача на организма чрез неговите съпротивителни сили. Необходимо е чрез осигуряване на добро хранене и гледане да се гарантират надеждни неспецифични защитни сили. Необходимо е да се контролира контактът между животните, особено между двата пола, както и да се извършват дезинфекции.
Задължително да са въведе изкуственото осеменяване.
Стопаните трябва да знаят също така, че с посочените признаци понякога протичат и много неспецифични възпалителни заболявания на половия апарат. Не винаги безплодните крави са болни от трихомоноза.
Притеснение обаче буди неизвестността, до колко и в какви мащаби това заболяване е разпространено у нас.
ВИТАМИНИТЕ – КАКВО ЗНАЕМ ЗА ТЯХ
Те са стимулатори за протичане на повечето физиологични процеси в организма
Ангел РАНГЕЛОВ
Преди много столетия хората са забелязали, че липсата на някои храни през зимата или в храната на мореплавателите, както и еднообразното хранене, предизвикват различни болести по хората и животните. Известни са като скорбут, бери бери, рахит, пелагра, нарушаване на зрението, намаляване на продуктивността и репродуктивната им способност. Те се изразяват с първоначална проява на кървене на венците, изпадане на зъбите, отслабване на зрението или на функциите на някои органи, поява на парализа на крайниците, поражение на двигателният апарат, загуба на апетит и смърт.
С развитието на науката за храненето и химията се е установинло, че в храната и особено в пресните зеленчуци и плодове има някои биологчни вещества, които служат на организма не като градивни елементи за съставните му части и органи, а като стимулатори за протичане на повечето физиологични процеси. Тяхното присътствие предпазва и лекува от болести, свързани с посочените симптоми. Това свое силно действие те проявяват в много малки количества. Първоначалните предположения били, че тези вещества са от групата на амините и поради тяхната важност били наречени витамини – амини на живота. По-късно тяхната химична структура и физиологино въздействие върху живите организми са изяснени, но името им витамини придобило популярност е запазено.
Човекът и животните могат да синтезират в организмите си някои витамини от химичните съединения в храната, известни като провитамини, а другите, които не могат да се синтезират, се получават в готов вид с храната или с някои медикаменти и препарати. Някои от тях се извличат от тъкани от животински или растителен произход или се получават по синтетичен път.
Витамините, получени по синтетичен път, не трябва да се предозират, тъй като могат да бъдат вредни
Те трябва да се използуват по лекарско предписание или съобрасно с препоръките и дозите, препоръчани от фирмите производители.
Недостигът от витамини се определя като хиповитаминоза. Тя може да се дължи на: недостатъчното им доставяне с храната; бърз растеж на младите организми; невъзможност на организмите да ги усвоят по различни причини като болести, разстройства в храносмилането, стресови фактори и пр.; при бременност, висока лактация; използуване на антибиотици, лекарствени средства и витамини, които са антагонисти на някои витамини и потискат усвояването им.
Хипервитаминоза се наблюдава при някои витмини от групата на мастноразтворимите, най-често на синтетичните витамини, които се натрупват в организмите, което е вредно за тях.
