Министерството на земеделието отдавна е зарязало растителната защита, затова занапред посевите ще са все по-застрашени от болести и неприятели
Диана Ванчева
От ден на ден растителнозащитните кампании стават все по-рискови за фермерите – и от гледна точка на средствата, и на наличието на препарати, и на навременни действия…
Но най-страшното е това, че държавата в лицето на Министерство на земеделието вече не се интересува и не развива основната дейност, която е ядката на растителната защита – а именно прогнозата и сигнализацията.
И последствията от това вече ги виждаме и земеделските производители ги изпитват на гърба си. Тази година това става с каламитета на ливадната пеперуда, която направо беше изпусната от институциите, които трябва да отговарят за това. А догодина нещо друго ще бъде внесено или ще се появи по въздуха…
Само че, ако всичко това не стане още днес обект на специално внимание, след есенната сеитба може да стане така, че да говорим за много по-сериозни загуби от загубения тази година слънчоглед от ливадната пеперуда в много райони на страната!
Необходимо е още днес МЗм да вземе мерки и да създаде специално звено по прогноза и сигнализация, което да започне да работи само в тази област. А специалисти по растителната защита имаме, и то много добри, опитни и квалифицирани. Това поне го знае сегашният аграрен министър, който също е такъв специалист. Дано тази работа вземе да свърши – ще бъде запомнен с добро.
Явор Гечев не може да не знае и да не вижда, че днес фермерите работят в нова твърде сложна, динамична и променяща се обстановка по нивите, и са по-застрашени отпреди от поява на болести и неприятели по културите – дали заради променящия се климат, дали от интензивната търговска дейност със земеделска продукция. В България, знаем, се внася какво ли не и откъде ли не…и от трети, и от четвърти държави, където европейските изисквания не важат.
Едно от най-сложните неща за фермерите ни днес е да получат информиран избор, а това ще стане, ако разполагат с експертиза, с наличие на прогноза и сигнализация, за да знаят какво могат да очакват за развитието на фитосанитарната обстановка в конкретните условия.
Това обаче зависи от една връзка, която явно е скъсана – оперативна администрация, наука, бизнес.
Администрацията никаква я няма още откакт о Националната служба по растителна защита (НСРЗ) беше с лека ръка ликвидирана, а някакви части от нея бяха метнати в Българска агенция за безопасност на храните(БАБХ). И се получи така, че звеното за растителна защита в БАБХ беше попиляно и днес се представлява от шепа специалисти с вързани ръце. Не се използва професионалният им капацитет по предназначение.
Преди години България имаше и добър Институт за защита на растенията. Само че него пък в рамките на Селскостопанска академия също го заличиха, като го запиляха да иде под „шапката“ на Института по почвознание „Н.Пушкаров“, което го заличи като самостоятелно научно звено – тоест, няма го…
Всичко това не бива да се трае повече от страна на МЗм. Защото поставя под заплаха сериозните бъдещи реколти и прехраната ни.
Държавата е длъжник на фермерите и обществото и би трябвало бързо да поправи грешките си, защото самата тя заплашва спокойната фитосанитарна обстановка.
Докато не го направи, няма право да претендира, че осигурява политики и условия на стопаните за прецизно земеделие. Защото днес е оставила растителната защита само на познанията и ресурсите на мултинационалните компании, които обаче са търговци и работата им е да продават препарати.
Държавата е избягала от отговорност. А иначе умее да говори за устойчиво земеделско производство и да претендира, че много подпомага фермерите. Но тя лъже…
Затова питаме кога ще коригира своята политика в растителната защита, без която днес просто не може???
