Настанало е време за сериозна поземлена реформа, тя обаче може да се влачи, докато няма стабилно управление и мнозинство след изборите – предстои да видим

Диана Ванчева

От години е време за коренна промяна в поземлените отношения и е налице необходимост държавата да създаде траен и предвидим модел, който да се справи с натрупаните проблеми. Това са го казвали много аграрни министри досега, каза го преди дни и служебният – Явор Гечев, за който обаче знаем какъв евентуален мандат му се пада.

Въпреки това, на среща с него от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) отново припомни ред сериозни въпроси, които да стоят на вниманието на ведомството. Асоциацията от години ратува за обединението на сектора в единна камара, която да бъде партньор при решаване на въпросите с реформата на законодателството. Останалите важни акценти от нейния дневен ред са справедливи обезщетенията при отчуждаване на земеделските земи, напояването и комасацията, и промяна на законите, засягащи земеползването. Има и още предложения за земята и тези, които я притежават и обработват, което обаче изисква дългосрочна, смислена и съвместна работа. Защото законодателството в областта на поземлените отношения отдавна е с много поправки и кръпки и задължително трябва да се реформира. Всичко това е било във фокуса на много кабинети в МЗм и много парламенти, но какво от това…

Земеделските производители настояват на този етап поне за единни указания към службите по земеделие при решаването на казуси с изготвянето на споразуменията по чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за което министър Гечев даде дума, че ще направи каквото е възможно.

Според него, за което безспорно е прав, някои от браншовите организации в земеделския сектор отдавна са станали доста компетентни и са изградили капацитет, така че спокойно биха могли и да поемат част от задълженията на държавните органи, което може да намали административната тежест и да помогне при доста казуси.

Предстои промяна в много закони или направо един нов?

Браншовите организации от години настояват за промени в законите за собствеността и ползването на земеделските земи, за земеделските производители, за опазване на селскостопанското имущество, за арендата, за застраховането. Само че подобна коренна промяна в поземлените отношения, знаем, че няма как да стане без стабилно управление, работещ с воля парламент, и мнозинство в него.

Поземлената реформа продължава да очаква подходящите управляващи. Занапред надеждите са, че при редовно програмно управление и приемственост развитието на българското земеделие в законодателен аспект може и да потръгне. Дано!

Иначе, всички са на мнение, че реформата в нормативната база е крайно необходима и много забавена. И тя би трябвало да стартира при предварително съгласуване и обсъждане с браншовете.

Земеделската земя е един ограничен природен ресурс, но от него зависи най-силно продоволствената осигуреност и сигурност на населението. Това изисква реформата в поземлените отношения да стане предпоставка за устойчиво използване на земеделските земи и хидромелиоративните съоръжения, които в комбинация дърпат земеделието и доходите или напред или назад.

Според шефа на БАСЗЗ Стайко Стайков едно от належащите неща за промяна са и абсолютно непазарните обезщетения, които изплаща държавата от години на собствениците на земя при отчуждаване за държавни и общински проекти, което продължава да води до множество скандали и съдебни дела. Парите, получени като обезщетение, не само са далеч от пазарните, но дори не стигат на хората, за да си покрият разходите по процедурата и изваждането на куп документи По-големият проблем за тях е, че обезщетенията в много случаи са толкова ниски, че собствениците с отнети имоти не могат да си купят дори половината от земята, която им е иззета. Това не е нормално, когато много от тях разчитат на рентите като добавка към малките си доходи.

Прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър също показва редица пробойни. Т.нар. маломерни имоти, които се получават при изработване на парцеларните планове за инфраструктурните проекти показват, че промените в кадастъра яко режат от имотите на хората. Изчезналите площи обаче се появяват на други места, въпросът е къде и кой после ще се възползва от тях. Проблемът засяга и ползвателите – наематели и арендатори на земеделски имоти, които често откриват такива грешки, когато им се наложи да вадят скици за нивите, за които ще правят дългосрочни договори за наем или други сделки. При едногодишните договори не се изисква скица и затова много собственици дори не разбират дали и на тях не са им орязани земите, обяснява Стайков.

Като воденичен камък на шията на собствениците на земеделски земи тежи и проблемът с т.нар. комасация по ползване или „бели петна”. Известно е, че в редица случаи съзнателно се избягва сключването на договори за ползване (наем или аренда) на земеделска земя от страна на ползватели.

Всичко това е време да се коригира от законодателната и изпълнителната власт, съвместно с експертите юристи, науката и неправителствения сектор. Защото устойчивото селско стопанство в България е невъзможно без устойчиво законодателство.

Забравената от три десетилетия хидромелиоративна структура

Това безспорно е един от най-тревожните въпроси днес, когато се наблюдават все по-често климатични промени. Възраждането на напояването не само ще възроди целия бранш, но и ще даде шанс на българския производител и ще спаси реколтите му. То е фатално важно за трайните насаждения, производството на плодове и зеленчуци, в животновъдството. Именно интензивните сектори могат да помогнат за добавяне на стойност към продукцията. А днес все още много земеделски стопани не успяват да получат вода за стопанствата си и се мъчат да изграждат с много труд собствени хидромелиоративни системи, основани на подземни сондажи, които в много области обаче не се разрешават от органите на МОСВ.

Състоянието на хидромелиорациите в страната е трагично в почти всичките обработваеми 36-38 млн. дка. С много малки изключения се развива земеделие с ниска добавена стойност.

Целта на изграждането и поддържането на хидромелиоративни съоръжения, от една страна, е те да доставят вода за нуждите на земеделците, отводняване, превенция от наводнения, ерозия и екстремна суша, а от друга – да осигуряват вода, нужна и за други производствени сектори.

Ако се върнем назад, напояването в България в края на 80-те години на 20-и век е било върху почти 12 млн. дка или една трета от заявената през 2020 г. земя за подпомагане, но… следва рязък спад до около 500 хил. дка. Още в периода 1997 – 2001 г. бе отчетена необходимостта от изграждане на допълнителни системи за съхранение и разпространение на вода, които да надграждат съществуващите, но всичко остана на книга.

Според данните на БАСЗЗ към 2000 г. държавното предприятие „Напоителни системи“ ЕАД е управлявало 235 напоителни системи, които са проектирани да обслужват над 7,4 млн. дка поливни площи чрез 168 язовира. Останалите площи днес са обслужвани от общини и др. и тяхната съдба е почти неизвестна. Освен аварийни ремонти, през последните около 30 г. не са извършвани мащабни строителни и рехабилитационни дейности на тази стратегическа инфраструктура, която засяга десетки хиляди земеделски производители и стотици хиляди хора.

Според Стайков напоителните полета, които са прилежащи към съществуващите напоителни съоръжения, които подлежат на рехабилитация, са проектирани в миналото така, че да отговарят на релефа и почвения състав. Проектирани са да работят в баланс и там, където почвите и почвообразуващите скали не могат да поемат част от излишната влага в определени периоди. Поради наклоните са предвидени дренажи, чието местоположение е изчислено. В някои от отводнителните/дренажни системи се поемат води, които излизат от производствата на предприятия от индустрията и селското стопанство. С тяхната модернизация, чрез монтирането на подходящо оборудване за проверка на качествата и количеството на тези води, там, където това е възможно, може да се постигне подходящо качество на водните оттоци и повторното им използване в земеделието. Инвестициите във възстановяване и модернизация на съществуваща напоителна инфраструктура ще подобрят водния баланс на почвите и ще намалят преуплътняването и ветровата ерозия. Модернизацията, възстановяването и обновяването на напоителните системи ще даде шанс да намалее използването на пестициди и торове, поради това, че ще се поддържа подходящ воден баланс при земеделските култури.

Липсва и специализиран закон за комасация

Без него няма как да се уедри собствеността и да се развива модерно земеделие. Сериозен е проблемът с неразбирането какво стои зад термина комасация, който произхожда от латинската дума „commassatio“, т.е. „групиране“. Това е системен подход към земеделската земя, целящ да установи собствениците ѝ, препроектиране на землищата, възстановяване и изграждане на инфраструктура, напояване, отводняване, уедряване на парцелите, прилагане на екологични мерки и др. Крайната цел е по-висока производителност при по-ниски разходи и постигането на комбинация от частни и обществени ползи.

Продължава да тежи на собствениците на земеделски земи и проблемът с т.нар. комасация по ползване или „бели петна“. Към момента под тази форма се обработват приблизително 1,3 млн. дка на година.

Според БАСЗЗ мерките, които трябва да се вземат могат да бъдат само комплексни – създаване на изцяло ново законодателство за земеделската земя и на стратегия за развитие на сектора. Създаване и на Национална поземлена банка, която да бъде активен участник в процесите по установяване и поддържане на консолидирани земеделски територии, ефективно управление на земеделските земи, привличане на инвестиции в селскостопанските сектори.

Пълна липса на визионерство

До днес в законите за собствеността и ползването на земеделските земи, за опазването на земеделските земи, за арендата и др. има над 60-70 поправки. Кръпките в специализираните закони са сериозен негатив и говорят за липса на визионерство и дългосрочна стратегия.

В този смисъл оцеляването на земеделския бранш в България е под въпрос, като се вземат предвид и последиците от пандемията, галопиращите цени на ток, горива, семена, препарати, торове и двуцифрената инфлация.На фона на разпокъсаната на милиони малки парчета земеделска земя се стигна до невъзможност за развиване на икономически ефективно и рентабилно земеделие.

И НАЗ отдавна пледира за предвидимост

Спомняме си, че преди 3 г. по повод подготвен проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, по който течеше обществено обсъждане, НАЗ изрази кратко и ясно становище, което после многократно се повтаряше.

Асоциацията винаги е настоявала за закон, който да облекчи работата на всички заинтересовани страни и да урежда фундаментални за обществото въпроси. Тя иска да има предвидимост при решения за ползването и стопанисването на земеделската земя. Тя е против доминацията на административни и нормативни ограничения, които игнорират основни принципи на правото и свободата на договаряне. Като ползватели, членовете на НАЗ държат да не се обезмислят договорите за аренда, да се степенува тежестта на договорите за наемане на земя, както и да не се нарушават пазарните отношения и да не се усложнява комасираното ползване на земеделска земя. Организацията винаги е настоявала в процеса за вземане на решения да участват всички заинтересовани страни.

Пламен Абровски, последният председател на аграрната комисия в НС:

Фермерът, за да инвестира, трябва да ползва земята за дълго

Трябва да работим за качествено ново законодателство, защото то е в основата на всичко, и в успешното приемане на всички законодателни мерки, които ще обуславят Общата селскостопанска политика (ОСП) през следващия програмен период.

Законодателната инициатива обаче трябва да идва от Народното събрание, а идеите от Министерския съвет трябва да бъдат изключение.

Настанало е време за сериозна поземлена реформа, но не за механичното обединяване на няколко законопроекта в един кодекс, а за реално решаване на проблемите на българските земеделски производители. 

В момента заради липсата на каквато и да е регулация, заради наличието на едногодишни договори и нерешаване на проблемите с множеството наследници на даден имот, в България процесът по концентрация на производствен ресурс – земята, е безконтролно.

Инструментът за споразуменията за земя беше едно временно решение, за да могат да бъдат гарантирани очертаването и получаването на субсидии от земеделските производители, а съответно и окрупняването на земята. Но това беше временен инструмент, който за съжаление доказа, че временното е най-трайно.

Но, за да могат земеделските производители да инвестират в по-добри техники за управление на земята, в напояване, в биологично производство, трябва да си сигурни, че ще могат да използват максимално дълго време земята, която са арендовали.

Ако отиват всяка година на споразумения и всяка година обработват на различно място, как ще инвестират в производство?

За да може да се формира европейска политика в България, трябва да започне да се коментират сериозно нейните аспекти. 

.За да може агроминистерството да планира правилно, то трябва да получава знак от Народното събрание какво ще бъде предложено и прието. 

Явно, тепърва трябва да се започне този разговор. Иначе няма как законодателят да помага на земеделието.

–