Ще направим добри за земеделците Стратегически план и План за възстановяване и устойчивост
Обещавам, че този кабинет няма да направи нито една глупост, нека производителите да са спокойни
Работим за един добър и балансиран Стратегически план за земеделие. Този, който заварихме беше много „развален“, работим денонощно, за да коригираме проблемите
Заварихме 4 бели листа по НПВУ, ще оставим работещи мерки в подкрепа на земеделците
Изливането на пари на декар, без да се търси продуктивност, не е правилно за мен
В България може да има прекрасно земеделие, но е необходима тежка реформа
Разбираме проблемите на българските зърнопроизводители, и подкрепяме справедливите им искания
Зелената сделка може да е добра, но трябва да се прави внимателно и постепенно, като същевременно, обаче оскъпява производството и това трябва да се компенсира. Тя ще е сполучлива само, ако е осъзната и приета за земеделците
Изкушен съм от агрономията и науката, практикуващ агроном съм. Има лесен начин да се възстанови системата за прогноза и сигнализация в растениевъдството. Не са необходими толкова пари, колкото политика.
Четвърто поколение на ливадната пеперуда се появи около коридорите, през които преминава украинското зърно. Проблемът е тежък и следващато правителство трябва да му обърне изключително внимание навреме.
Чакаме Напоителни системи да внесат проекти за 106 млн. лв по подмярка 4.3. Една от личните ми каузи е борбата за напояване в България.
Направихме и невъзможното помощта за преодоляването на последиците от войната в Украйна да бъде платена максимално бързо – до 28 септември всички фермери ще получат парите си. В разчетите на държавния бюджет, тази помощ беше заявена за края на месец ноември.
БАБХ трябва да остане под контрола на МЗм. Министерски съвет няма капацитет, с които да контролира Агенцията по храните.
Интервю на Ася Василева
Министър Гечев, повечето земеделци Ви познават отдавна. Но все пак, кой е Явор Гечев и каква е Вашата връзка със земеделието?
Явор Гечев е нормален човек от бранша, който повече е бил браншовик и земеделски производител, отколкото ръководител в Министерството на земеделието. Иначе е човек, който има аграрно образование, завършил е и земеделски техникум, който семейно се занимава със земеделие. Аз съм трето поколение агроном. През съзнателния си живот съм правил преди всичко земеделие и политика за земеделието.
Това не значи, че съм писал само закони. Бил съм част от различните аспекти на земеделието, включително браншови организации, администрацията на Държавен Фонд „Земеделие“, народен представител, макар и за кратко, преди да се прелея в администрацията на земеделието като заместник министър. И в момента изпълнявам длъжността на служебен министър на земеделието.
Така е, земеделската общност Ви познава много добре. И точно поради тази причина, очакванията, с които Ви натоварват земеделците, тъй като знаят, че сте човек от бранша, са доста високи. Събрала съм няколко коментара на наши читатели. Един известен земеделец пожела във Фейсбук страницата на „Гласът на земеделеца“ да имате не само поддържаща, но и лечебна роля за българското земеделие. Друг наш читател пожела да направите цялостна стратегия за българското земеделие, което не знам дали е възможно за времето, в което заема длъжността един служебен министър на земеделието…
В едно интервю казах, че тежко ме сърбят ръцете за реформи. И е наистина така след толкова дълго време в сектора. Преди си мислех, че реформите не са възможни, че не можем да наредим сектора. След 20 и няколко години в земеделието аз знам, че нещата са възможни.
Можем да имаме чудесен сектор. Можем да имаме устойчиви земеделски стопанства в секторите, които са проблемни в момента. Но за да се случи това, се иска тежка реформа. За съжаление, това, което в момента правим, е да кърпим кръпки на съществуващото положение. Довършваме Стратегическия план. Влагаме целият си талант, знания и опит, за да завършим нещата. Поправяме редица от незавършените неща, защото те са толкова много, че не мога само да ги изброя в едно интервю. Искаме да предадем Министерството на земеделието на следващото правителство в добра кондиция. Но всеки ден констатираме дефицит на законодателство.
Ще дам пример с мярката за преодоляване на последици от войната в Украйна. Няколко от секторите в земеделието в нея просто са пропуснати. Няма ги. Няма данни за тях. Едното е гъбопроизводството, което е засегнато като всички останали, но то не се подпомага по традиционните мерки и затова в момента го няма и в мярката за извънредната помощ. Другият сектор са зеленчуците, които се сеят като основна култура, но по-късно, и не фигурират като очертания в ИСАК, въпреки, че са основна култури. Няма ги и телетата за угояване, тоест производството на телешко месо от телета между 6 и 24 месеца. Така че ако продължим да прилагаме нещата по същия начин, те никога няма да се оправят. Намерихме варианти как да продължим този процес и за тези, които са изпуснати по този извънредна мярка, да направим нова нотификация с остатъчните средства и да се опитаме да балансираме тази несправедливост.
За мен това е едно от основните неща – когато има грешки, когато има дефицит на законодателство, това трябва да се фиксира публично и съответно да произтичат някакви законови промени от това. Ние, като служебен кабинет, очакваме да се структурира новото Народно събрание и с удоволствие ще участваме в дебат по отношение на законодателство и в дискусиите за това какво трябва да се промени във всеки от секторите. Защото мисля, че е вече време. Иначе ще продължаваме по същия начин. Ще имаме нов Стратегически план и ще констатираме, че той след 5 години не е променил земеделието.
Важно е, обаче, за да се случат нещата, в Министерството на земеделието да има хора, които разбират от земеделие…
Бих добавил, че е важно да има такива хора и в Комисията по земеделие в НС. Защото ако я няма симбиозата между различните звена, между законодателната и изпълнителната власт, ДФЗ, БАБХ, ако цялата тази верига не работи като добре смазана машина, ще продължим да я караме на самотек. Има някаква система, тя работи някак. Всяка година говорим за едни и същи проблеми, но не ги поправяме. Затова държа да кажа, че в каквато и да съм роля, ще продължа да работя за земеделието.
Да се върнем засега на Стратегическия план. Очевидно Вие ще сте министърът, който ще го завърши. Вие сте участвали и в неговото написване, но този план е изключително важен за българското земеделие …
Категорично. Аз започнах работата по този този план, но за съжаление, мога да кажа, че той е доста развален. Ще спомена само някои неща, които в момента се опитваме да коригириме. Сигурно е, че Стратегически план ще имаме. Но за мен не е важно просто да имаме Стратегически план, а да имаме качествен Стратегически план. Да изсипваме едни пари просто заради изсипването на пари, не е най-полезното нещо.
Бяха разработени редица стратегически мерки, които са обвързани с производството. Всички искат мерки, обвързани с производството. Те може и да са вторично обвързани през Програмата за развитие на селските райони. Подходът за даване на на пари на декар, аз не го харесвам. Трябва да има продуктивност. Ако предоставиш възможност на фермерите да се издържат от субсидии, това не е полезно за икономиката. Можеш да подпомогнеш даден сектор, но трябва да го стимулираш той да е пазарноустойчив, да произвежда и да печели от собствената си продукция. И субсидията да е обвързана с резултатите. Защото, ако даваме пари без съответен добив, икономиката се изкривява.
Иначе парите са същите. Ние така или иначе ще ги дадаме на съответните групи земеделци. Но въпросът е това да ги прави по-конкурентноспособни и да имаме повече български продукти на масата си. Това трябва да върви с гаранция за спазване на различни стандарти. Както във Франция има едно петле в френското знаме, на нашите продукти трябва да има българско лъвче с българско знаме. За да можем да идентифицираме доброволните стандарти, така че хората за ги разпознават. Плюс тях трябва да са стандартите за качество, които би трябвало да бъдат подпомагани допълнително – заради екология, заради политика на локална храна и местни пазари, заради домашните продукти, при които има търсене, но ние нямаме предлагане. Нямаме регулиране на пазара на такива продукти. И всичко това като симбиоза трябва да го има в Стратегическия план. Но за съжаление, аз намирам отстъпление в нещата, които са правени. Управлението на риска не е просто застраховане, например.
Така че в следващите две седмици ще работим на пълни обороти. Имаме чудесни експерти, но наистина ги натоварихме безумно. Четвърти кабинет пише Стратегическия план. Сами разбирате какво значи това и за експертите, и за земеделските производители.
Със сигурност ще внесем Стратегическия план като служебен кабинет. Ще остраним всички забележки. Ще върнем част от нещата, които бяха договаряни със земеделските производители, за да не се чувстват те излъгани. Защото аз самият съм провел повечето от срещите със сектора. Ще се опитаме да направим един добър и балансиран Стратегически план за земеделие. Само се страхувам, че поради краткото време, с което разполагаме, няма да може да оправим някои от проблемите.
За съжаление експериментите в Министерството на земеделието излизат скъпи. Надяваме се да съумеем да направим всичко така, както трябва, за да може земеделските производители не само да получат парите си, а да получат и пазарите си, да получат и социалната подкрепа, която заслужават и да получат управление на риска, по-добро от това, което е в момента.
Кога трябва да е готов Стратегическия план и да го предадете в Брюксел?
В момента сме в комуникация с Европейската Комисия. Отстраняваме интензивно проблемите. Някои неща, където са по-тежки проблемите и забележките, пренаписваме. Довършваме регулирането на Взаимоспомагателния фонд и Управлението на риска. Един инструмент, който изобщо го нямаше. За съжаление, нищо не е правено по него, освен да са гледани няколко заглавия, които сме оставили. Надявам се до две седмици да сме готови. Работим почти денонощно, включително уикендите.
Другият план, който е важен за земеделците е Националният план за възстановяване и устойчивост, но по него така и не разбрахме докъде стигна работата. Там какво е положението?
Обикновено, когато няма информация за нещо, то по него няма никакъв напредък. Освен заглавията на мерките, които трябваше да се подпомагат, друго не намерихме. В момента събираме информация от организациите как искат да изглежда дизайна. Защото при този капацитет на ДФЗ нещата са невъзможни.
Ние бяхме осигурили 160 души, които просто не бяха утвърдени за работа. Съответно заварихме неразгледани 2800 проекта. Те не са обработени, защото няма кой да ги обработи, няма такъв капацитет. Да, но в НПВУ е записано, че той също ще се прилага от ДФЗ. Ако пуснем тези немалки средства да ги утвържадават същите експерти по същия начин, е ясно, че няма да произтече нещо по-различно.
Това, което се опитваме да направим е не просто формулирането на различните мерки, а завършването в цялост на всички параметри, които да не приличат на вече познатите мерки 4.1 и 4.3., а по-скоро да приличат на държавните помощи, каквито сме правили, включително без необходимост от оценка на бизнес план. Средствата да се усвоят във фиксирани групи проекти. Опитваме се да го направим много по-бързо и много по-лесно – както за кандидатстване от земеделците, така и за административно обслужване.
Цялото интервю – гледайте във видеото!
