Европейската комисия (ЕК) изготвя предложение за увеличаване на тавана за държавната помощ за бизнеса в извънредната ситуация. Това се случва на фона на плана на Германия, който предвижда помощ от държавата до 200 млрд. евро за компаниите и домакинствата за справяне с енергийната криза.
Работният документ, видян от брюкселското издание EURACTIV, включва увеличаване на максималния размер на държавната помощ, която едно предприятие може да получи съгласно временната рамка, от 500 хил. евро на 750 хил. евро. За селскостопански предприятия и дружества в сектора на рибарството или аквакултурите този таван също се увеличава с 50%, съответно до 93 хил. и 112.5 хил. евро. Предвижда се още подкрепа за компаниите, които са намалили потреблението на електроенергия.
Проектопредложението на ЕК е продължение на инициативата от 23 март 2022 г. за определяне на временна рамка за кризисни мерки, която позволи на държавите членки да използват правилата за държавна помощ, за да подпомогнат икономиките си след руската инвазия в Украйна. През юли ЕК разшири обхвата на тази временна рамка с допълнителни мерки за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници, както и за улесняване на декарбонизацията на промишлените процеси (чрез инвестиции за постепенно извеждане от употреба на изкопаеми горива, по-специално чрез електрификация, енергийна ефективност и преминаване към използване на водород от възобновяеми източници и водород от електролиза на вода, който отговаря на определени условия). Освен увеличаване на максималния размер на държавната помощ крайният срок за възползване от новите мерки също ще бъде удължен с една година до 31 декември 2023 г., което вече беше прието радушно от държавите членки, с които документът вече се обсъжда.
Както и досега, ще може да се предоставя повече държавна помощ за допълнителни разходи на фирмите поради изключително силното увеличение на цените на природния газ и електроенергията. „Тази подкрепа може да помогне за облекчаване на увеличението на цените на електроенергията чрез намаляване на потреблението за по-скъпи технологии за производство на електроенергия (и заместващи тези, работещи на газ)“, се казва в документа. Помощта може да покрива до 70% от потреблението на газ и електроенергия на получателя през същия период на предходната година.
Въпреки това според предложението при определение условия държавната помощ може да достигне до 2 млн. евро на компания на годишна база. Това означава, че компаниите, достигнали лимита тази година, могат да кандидатстват за повече държавна помощ през 2023 г. Същото се очаква да важи и за компании, които се нуждаят от по-голяма помощ, за да осигурят продължаване на икономическа дейност и за които помощта не трябва да надвишава 25 млн. евро годишно, но спазвайки допълнителни и специфични критерии за рентабилност.
Новите тавани в селското стопанство
Отново по информация на EURACTIV, ЕК обмисля увеличаване и на тавана с 50% до 93 хил. евро за фермерите до 2023 г. (досега таваните за държавна помощ включваха увеличените размери от 62 хил. и 75 хил. евро съответно в секторите на селското стопанство и на рибарството и аквакултурите и до 500 хил. евро във всички останали сектори).
Правилата на ЕС за държавна помощ за селското стопанство вече бяха временно разхлабени по време на пандемията от коронавирус. Последните мерки за справяне с растящите цени на енергията, представени от ЕК през септември, също могат да бъдат акумулирани към помощта, предоставена съгласно временната рамка, при условие че се спазват съответните им правила. По-важното е, че новото изменение, което се очаква да предложи комисията, може да допълни така наречената помощ de minimis – вид национална подкрепа, специфична за селскостопанския сектор, предоставяна без предварително одобрение от Брюксел.
Таванът за тази помощ наскоро беше увеличен до 20 хил. евро и до 25 хил. евро в определени случаи. Това означава, че общото национално подпомагане, което може да бъде отпуснато на ферма, възлиза на 113 хил. или 118 хил. евро. Помощта може да бъде предоставена под формата на директни безвъзмездни средства, данъчни и платежни предимства или други форми като възстановими аванси, гаранции, заеми и собствен капитал, се казва в документа на комисията. Производителите на торове и азотни съединения също отговарят на условията за подпомагане по тази временна рамка, тъй като Брюксел признава въздействието на високите цени на енергията и ограниченията върху вноса на торове от Русия и Беларус.
Някои представители на страните от съюза вече посочиха опасността от дискриминация, тъй като националните бюджети, от които зависи изплащането на държавната помощ, варират в различните страни. Държавите, които могат да си позволят големи пакети от субсидии, за да защитят селскостопанския си бизнес от скок на цените на енергията, в крайна сметка биха могли да подкопаят равните условия на единния пазар. Поради тази причина някои държави поставят под въпрос идеята за държавна помощ за спасяване на затруднени фермери, като вместо това въвеждат идеята за общ бюджет. Въпросът ще бъде обсъден на следващата среща на министрите на земеделието от ЕС-27 на 17-18 октомври.
