ЕС се сблъска с неочакван проблем при вноса на зърно от Украйна. Въпреки, че вносът на украинско зърно способства за стабилизирането на цените, той предизвика съществено недоволство сред европейските зърнопроизводители
Ася Василева,
по материали на
чуждестранната преса
Зърното се изсипа на пазарите в Източна Европа, които за разлика от тези в Западна не пострадаха от сушата това лято толкова силно. Като резултат цените на местните пазари паднаха, което предизвика масово недоволство сред местните производители, най-вече по-малките от тях. Падането на цените на продукцията на фона на поскъпването на горивата и торовете стана тежък удар за тях. Особено на фона на това, че такива доставки в Европа не бяха планирани.
По море и по суша
През юли Русия и Украйна с посредничеството на Турция сключиха споразумение за доставки на зърно от Украйна на световните пазари през пристанищата на Черно море. Според твърденията на украинската страна, в зърнохранилищата на страната към края на юли е имало скрадирани 200 млн. тона зърно и слънчоглед. Вероятно, тези данни са силно преувеличени, но във всеки случай става дума за милиони тонове. Към тях трябва да се прибавят и количествата от новата реколта, които се оценяват на около 5 милиона тона. Не е ясно как са се отразили бойните действия върху количеството на реколтата. Но при всички положения става дума за солидни в мащабите на световния пазар количества.
Предполагаше се, че основната част от тези количества трябваше да отидат на пазарите в развиващите се страни, които са традиционните пазари на украинските зърнопроизводители. Но реалността се оказа леко различна. Към средата на септември 47 на сто от зърното са получили Турция и страни от Азия, 17% са се отправили към Африка, а 36 на сто от количествата са останали в Европейския съюз. Най-интересното е, че за тази цел изобщо нямаше нужда да се отварят пристанищата – голяма част от количествата, които стигнаха в ЕС го направиха с влак.
Според оценките на Полската народна партия, която представлява главно интересите на местните земеделски производители, около една трето от цялото зърно в страната е внесено от Украйна, а на границата още през август са се натрупали хиляди „зърнени“ вагони. Премиер министърът Матеуш Моравецки през юли обеща, че украинското зърно няма да се продава в Полша, но изглежда нещо се е объркало. Данните на полското министерство на земеделието показват, че само през първото полугодие на 2022 г. в Полша са внесени 640 000 тона украинско зърно, предимно царевица и пшеница. За това не на последно място способства отмяната на вносните мита за украинската селскостопанска продукция.
Трябва да се отбележи, че въпреки сушата, европейската зърнена реколта е добра. През юли Министерството на земеделието на САЩ прогнозира спад на реколтата по отношение на 2021 г. само с няколко процента. Още повече, че специално в Полша, сериозна суша нямаше, а валежите през пролетта и лятото бяха 70—90 на сто от нормата, което е напълно достатъчно за осигуряването на добра реколта.
Средно на европейския пазар на зърно тон хлебопекарна пшеница с 12,5% протеин струваше 324 щатски долара, а царевица – 307 щатски долара. В същото време украинската пшеница струва за търговците на едро 272 щатски долара, а царевицата – 252 щатски долара за тон. В Полша цените на украинската пшеница бяха още по-ниски, като фактически бяха дъмпингови. Когато това зърно изплува на местните пазари, въпреки обещанията на правителството, местните фермери останаха без пазар.
Производителите понасят загуби
Най-пострадали от ситуацията се оказаха малките земеделци, които не разполагат с достатъчен финансов буфер, за да омекотят проблемите, свързани с ценовите колебания. В миналото цени от 250 щатски долара за тон пшеница биха се смятали за приемливи и дори добри, но от края на 2021 г. ръстът на цените на енергоносителите и торовете рязко намали рентабилността на земеделското производство. Не помогна и падането на курса на еврото спрямо долара до паритет и дори по-ниско. През септември в Полша един литър дизел струва 1,67 евро, което е два пъти повече от цената му през 2021 г.
Към това се прибави и проблемът с торовете. Поради санкциите вносът на евтини торове от Русия и Беларус стана труден. Да се заменят колосалните обеми на доставките от Изток с доставки от други източници в кратки срокове се оказа трудно. Собственото производство на торове в ЕС преживява трудни времена поради космическите цени на газа. Днес тон карбамид в Европа струва около 1000 евро, и ако проблемът с дефицата на торове не бъде решен, то може да стигне и 2-3 хиляди евро за тон съвсем скоро. В ситуация, когато и горивото, и торовете струват толкова скъпо, дори до скоро високите цени на пшеницата и царевицата вече не изглеждат толкова радващи. Особено, когато в играта влиза украинското зърно, продавано по откровено спекулативни цени.
Вносът на последното в ЕС през август достигна 4,4 млн. т, което е с 66 на сто повече от предходния месец. Украйна твърди, че фитосанитарният контрол на границите е затегнат. Ако в началото на август украинско-полската граница пресичаха 80 камиона с украинска земеделска продукция за денонощие, то към края на август този брой спадна до 12-25 превозни средства. В момента, според The Wall Street Journal, на един от гранично-пропускателните пунктове са се натрупали 2 800 зърновоза.
От своя страна полските зърнопроизводители предложиха на Брюксел да започне да изкупува украинското зърно, за да не попада то на вътрешния пазар в Евросъюза. Но тази идея не предизвика ентусиазъм у еврочиновниците.
Страдат всички
Полша не е единствената страна, страдаща от конкуренцията с украинското зърно. Със същите проблеми се сблъскаха Румъния, един от най-големите износители на пшеница и царевица в Европа, и България. Земеделците от двете страни твърдят, че конкуренцията е недобросъвестна. Украинските производители не са задължени да спазват строгите екологични изисквания на ЕС. Съответно, техните разходи при равни други условия, са значително по-ниски. И ако преди този проблем се решаваше от вносните мита, то сега такива няма.
Недоволство активно назрява и във Франция, където фермерите се сблъскаха с появата на пазара на огромни обеми не само зърно, но и на птиче месо, което се превърна във важно експортно перо за Украйна. Птицевъдите са недоволни не само от падането на цените, но и от това, че продукцията, внасяна извън пределите на ЕС, заема много място в скадовете и пристанищата.
И въпреки, че постъпването на украинските земеделски стоки на вътрешния пазар на ЕС има своите положителни страни за местната икономика, като например намаляването на цени в условията на галопираща инфлация, ударът, който тези стоки нанасят на местните европейски земеделци може да се окаже по-болезнен, отколкото евентуалния положителен ефект за широкия пазар. А в крайна сметка именно земеделците са едни от най-активните политически социални групи в Европа, така че нарушаването на интересите им е вредно в дългосрочен план и опасно в социално-политически. Но пък, имайки предвид как се отнася със своите земеделци Нидерландия, имаща вероятно най-прогресивното и технологично земеделие в света, то е възможно в съвременния ЕС благополучието и наличието на европейските земеделци да нямат особено значение за чиновниците, вземащи решения в този Евросъюз.
