Очаква се изменението на климата да повлияе на количеството и качеството на добива от земеделските култура, възпроизводството, темповете на растеж и повишен температурен стрес, както и смъртни случаи при добитъка, влошаване на качеството на фуража и разпространението на вредители и зоонози
Сред многото трудни предизвикателства, пред които са изправени производителите на зърнени култури, е оценката на въздействието на изменението на климата. Доклад на Fitch, публикуван през юни напомни за огромните залози, свързани с изменението на климата: „Развиващите се страни са по-затруднени от адаптирането към изменението на климата“.
Фокусът на доклада е върху „явните различия по света в начина, по който страните преживяват и могат да се адаптират към климатичните рискове. Нововъзникващите пазарни икономики са изправени пред по-неблагоприятни последици от климатичния риск и по-големи предизвикателства при адаптирането към тях в сравнение с техните партньори с развита икономика.“
Според доклад, изработен от Междуправителствения панел по изменение на климата (IIPC), остават приблизително девет години за ограничаване на катастрофата, свързана с изменението на климата – със значително засилени рискове от суша, наводнения, екстремни горещини и бедност за стотици милиони хора по света. Осем от 35-те държави, изложени на най-голям риск от изменението на климата, вече изпитват изключителна продоволствена несигурност.
Очаква се изменението на климата да повлияе на количеството и качеството на добива от земеделските култура, възпроизводството, темповете на растеж и повишен температурен стрес, както и смъртни случаи при добитъка, влошаване на качеството на фуража и разпространението на вредители и зоонози. Наличието на водни ресурси за добитъка ще намалее поради увеличения отток и намалените ресурси на подпочвените води. В световен мащаб се очаква спад в броя на добитъка от 7% до 10% при увеличение на температурите с 2°C, със свързани икономически загуби между 9,7 и 12,6 милиарда долара.
Д-р Сали Урен, главен изпълнителен директор на Forum for the Future, разбира въздействието на климата върху селското стопанство – и начините, по които то се е превърнало в заплаха за сигурността и в принос за глобални конфликти. Прогнозите предвиждат 54% увеличение на въоръжените конфликти (393 000 смъртни случая) до 2030 г. при липса на смекчаване на изменението на климата.
Световният икономически форум обяви, че загубата на биоразнообразие е третата най-голяма заплаха, пред която е изправено човечеството, след оръжията за масово унищожение и разпадането на държавите. От 1900 г. насам 75% от растителното генетично разнообразие е загубено, тъй като фермерите по света са заменили местните сортове с генетично еднородни, високопродуктивни сортове и днес само 12 култури и пет животински вида осигуряват 75% от храната, която произвеждаме. Тази загуба на селскостопанско разнообразие е допринесла за изменението на климата, унищожаването на екосистемите и глада.
Урен вижда, че глобалната селскостопанска верига за стойност „вече се бори с нарушена логистика, а ефектите от COVID-19 и войната в Украйна разкриха колко сложни системи, които сме приемали за даденост, могат да се разпаднат под натиск. Настоящите тенденции показват още по-големи промени на хоризонта, които все повече ще натоварват контекста, в който работят тези вериги за стойност. Освен ако не ги преосмислим и проектираме наново, има вероятност да се огънат и да се счупят.“
Въпреки това, няма достатъчно разбиране за това как да се случи промяната. А когато има дейност, тя често е нарастваща с тесен фокус (напр. жизнен минимум или логистика). Както се казва във форума: „Трябва да възприемем по-системен, по-дългосрочен поглед.“
Преценката на Урен е, че „идва още промени и предизвикателства. Променящият се климат все повече ще оказва влияние върху селскостопанското производство, като в същото време политиката за смекчаване на климата налага промяна в използването на земеделската земя.
Нарушаването на климата ще повлияе на разходите и сигурността на логистиката и транспорта. Други тенденции като автоматизация и засилен контрол в регулациита ще принудят веригите за стойност да се адаптират или ще пострадат. Изложен на неизбежните сътресения, моделът на доставка „точно навреме“ – който все повече се превръща в „за всеки случай“ – едва ли ще успее да постигне резултат.
Мнението на Урен е, че „промяната вече е закъсняла. Достигането на нетни нулеви емисии изисква радикално смекчаване на последиците във веригите за създаване на стойност в селското стопанство. Но ние трябва да разрешим проблемите на веригата за създаване на стойност не само за да осигурим надеждни доставки, за да може бизнесът да процъфтява, но и за социално и екологично благо. Дългогодишните структурни неравенства и динамиката на властта също трябва да бъдат разгледани, ако искаме да създадем индустрия, която е справедлива и устойчива на значително променения климатичен и социален контекст.“
Развиващите се страни се борят да се адаптират
Според „Доклада за адаптационните пропуски в програмата на ООН за околната среда за 2021 г.“ развиващите се страни трябва да харчат 280 до 500 милиарда долара годишно до 2050 г. за проекти за адаптиране към изменението на климата. Подобни проекти за адаптация са сложни и скъпи. Въпреки това, както отбелязва Fitch, „повечето от тези страни имат ограничени финансови ресурси, които да отделят за адаптиране към изменението на климата, особено в настоящата инфлационна среда с намалени поради пандемията ресурси. И на много страни им липсва институционален капацитет за изпълнение на проекти за адаптация.“
Друг от докладите на Fitch, публикуван през май, показа, че „развиващите се страни са изложени повече на обедняване от адаптирането към изменението на климата“. Помислете за ситуацията в Индия, страна основен производител на пшеница, където в националната диета има значителен компонент от зърнени култури. Fitch прогнозира, че прекъсванията на електрозахранването, често в резултат на изменението на климата, ще засегнат селскостопанското производство, „което ще доведе до значителни съкращения на продукцията и допълнително ще натежи върху икономическия растеж на Индия – особено ако горещите вълни продължат“.
Аурелия Брич е директор по климатичния риск в Sustainable Fitch, базирана в Сингапур. Тя заключава, че „един от най-значимите и структурни средносрочни и дългосрочни рискове, пред които е изправен секторът на агробизнеса, е изменението на климата и политиката в областта на климата, както и свързаните с тях физически рискове и рискове от прехода“.
По отношение на физическите рискове, свързани с изменението на климата, Брич отбеляза, че се очаква, че „променящите се модели на климата ще окажат значително въздействие върху селскостопанското производство през следващите десетилетия. Повече от всеки друг сектор, дори малките промени в климатичните условия могат да доведат до големи печалби или загуби в добивите и производените количества. Поради сезонния характер на производството на повечето култури, краткотрайните метеорологични явления могат да имат дълготрайни въздействия върху доставките, оказвайки влияние върху цените.“
Различно въздействие върху основните производители на зърно
Въпреки че степента на повишаване на температурите и тяхното въздействие върху времето и природата, както и върху земеделската земя и добивите, все още е обект на несигурност, учените от IPCC, носител на Нобелова награда, са съгласни: цялостното въздействие върху земеделските добиви ще бъде отрицателно в глобален мащаб.
Възможностите за адаптиране варират значително в различните страни. Институтът за световни ресурси изчисли през 2022 г., че разходите за адаптиране и остатъчните щети на основните култури в световен мащаб биха възлизали на 63 милиарда долара при повишаване на температурата с 1,5°C, 80 милиарда долара при сценарий с 2°C и 128 милиарда долара при сценарий с 3°C.
Britsch посочва мярка за сравнение: „настоящите политики, действащи в момента по света, се очаква да доведат до затопляне с около 2,7°C“, според Climate Action Tracker. Развитите икономики ще могат да се адаптират много по-лесно към физическото въздействие на изменението на климата, предвид по-развития застрахователен сектор, по-добра инфраструктура и икономическа и финансова устойчивост.
В този контекст Fitch Solutions установи, че Съединените щати, Европейският съюз (особено в южните страни) и Китай ще видят отрицателно въздействие на изменението на климата върху селскостопанската производителност. В Русия повишаващите се температури вероятно ще повлияят негативно на добивите в настоящите производствени региони и макар да има потенциал за разширяване на производството в северните региони, слабата инфраструктура може да попречи на плановете за това. Канада и Бразилия могат да видят увеличени добиви. В Индия промените в летния мусон ще имат ефект върху добивите, но IPCC подчертава, че има високо ниво на несигурност по отношение на въздействието на изменението на климата в страната.
Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
