Ако при но-тил разходите са наполовина по-ниски, какво налага допълнителното му субсидиране?
Защо потребителите да плащат за земеделие, което не произвежда достатъчно храна?
Ася Василева
Господин Христов, потърсихте ни във връзка с дебата, който възникна по отношение на изискванията, разписани в ДЗЕС6. Какво искате да кажете Вие по този въпрос?
Искам, в качеството си на земеделски производител, да взема отношение по изказването на председателя на Асоциацията на българските но-тилъри. Искам да споделя и няколко принципни позиции и становища относно бъдещето на земеделието в България.
Нека да подчертая, че това е личното ми мнение като земеделец, но все пак и като дългогодишен браншовик. Становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите е ясно и то е внесено в Министерство на земеделието. По отношение на ДЗЕС6, който разбуни духовете, първото и основно нещо, което бих казал е, че не е добре да се противопоставят сектори и подсектори в българското земеделие. Това, което виждам в изказванията на някои организации, е повече в посока „против“ някого. Когато в един дебат заемаш позицията „срещу“ нещо чисто принципно обикновено губиш. От 2013 г. НАЗ е изключително толерантна към всички сектори и подсектори в българското земеделие.
Въпросът, който ме провокира да говоря по темата, е защо ние трябва сами да си налагаме рестрикции по отношение на определени технологии, при положение, че колкото по-малко бариери си слагаме, за всички ни е по-добре. Тук цитирам известният земеделец Васил Петров от Разград. Ако ДЗЕС6 бъде приет с изискване условно от 60% зимна покривка, това пречи ли на хората, които искат да правят 100% зимна покривка, да я правят? Не, не им пречи. Но, ако се приеме 100% зимна покривка, това пречи на земеделците, които прилагат различна технология. Не виждам смисъл сами да си налагаме бариери и ограничения, от които после да страдаме.
Другото нещо, с което не мога да се съглася в изказването на господин Китев, и ще го кажа директно, – е неговата загриженост къде отивали парите на обикновените граждани и че те плащали субсидиите на земеделците от джоба си. Искам да се обърна към него: Господин Китев, защо не станете министър на финансите? В момента имаме сериозна политическа криза и вероятно има нужда от такъв като вас, който да се грижи за парите на данъкоплатците.
Мисля, че господин Китев в момента мисли за собствения си джоб, за съжаление. Защото целта му е различна. Смята, че като наложи 100% зимна покривка, по-малко площи ще участват в подпомагането и неговата ставка на декар ще се вдигне. И вероятно като търговец на но-тил техника, за него е добре всички в България да прилагат тази технология и да купуват тази техника. Но начинът на комуникиране не му помага за това.
По отношение на подпомагането. То трябва да стимулира определени практики с допълнителни средства. Ако технологията изисква да се влагат повече средства, тогава е необходимо да бъдеш подпомогнат. Но тук имаме противоречие. Всички но-тилъри казват, че техните разходи са 50% по-ниски от тези в конвенционалното земеделие. Тогава тази технология няма нужда от подпомагане. Напротив – тяхното подпомагане трябва да бъде намалено. Казват, че горивото, обработките и заплатите им са по-ниски с 50 на сто. Значи, ако при мен, в конвенционалното земеделие, моите разходи в момента са почти 350 лв/дка, то вероятно при тях са 175 лв/дка. Какво налага тогава те да получават това подпомагане от 20 лв/дка?
Никоя технология не бива да се налага административно. Технологията трябва да се налага от икономическата логика. Ако мога така да се изразя – има ли файда от нея или няма файда. Давам прост пример. Чисто технологично определени сортове семена в България не ги ползваме защото те не дават добър икономически ефект, към който се стремим всички. За да предлагаш определена технология, то трябва да има икономически предпоставки за нейното съществуване. Ако говорим конкретно за но-тил технологията, много колеги, които работят в плодородни райони се оказаха от тази технология, защото там тя не е приложима. Както и самият господин Китев каза, технологията е добра за трудни райони – с висока надморска височина, природни ограничения, наклони, климат и .н. Но да не влизам в тази полемика. Който е преценил, нека да работи по но-тил. Но не можеш да се опитваш да налагаш технология административно с проценти за зимни покривки и други измислени изисквания, защото пазарът ги отхвърля. Ще се повторя – да налагаш нещо насила не е добре. Да го стимулираш – да, ако то има нужда.
Доколко са ефективни субсидиите? Тъй като се повдигна и този въпрос. Честно казано не знам дали преценката на този въпрос е работа на Асоциацията на но-тилърите. Всички виждаме, че в някои сектори, в които през последните години бяха налети много средства, не се развиват добре, ако не са поставени на пазарна основа. Разбираемо е всеки да дава мило и драго за своя си сектор и да дърпа чергата към него си. Така и трябва да бъде. Но не по този начин. Защото ние сме в сектора и сме наясно с нещата. Има много колеги, които прилагаха но-тил технология и спряха да я прилагат, и не са членове на тази асоциация.
Не виждам защо, когато едно нещо не те касае теб и твоята технология, трябва да говориш за него въобще. Ако те касае и засяга интересите ти по някакъв начин, добре – вземи отношение. Но когато не те касае изобщо, защо се говори?
Съпротивата срещу новите изисквания на ОСП не е само в България. Тя предизвиква възмущението и протестите на земеделците от цяла Европа. Нека да бъдем толерантни и да се уважаваме взаимно. Има една вярна приказка – ако не можем да си помогнем, нека да не си пречим. А поговорката „Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле“, е българска.
Да не говорим доколко е логично да има асоциация на но-тилърите. Леко звучи като Асоциация на ползващите азербайджански тор. Но тук стигаме до болния въпрос със Закона за браншовите организации. Апелирам за толерантност към всички сектори. Нека да се уважаваме помежду си, ако можем да си помагаме. Ако можем да допринесем нещо за българското земеделие като цяло с новата ОСП, нека го направим.
Защото ако се върнем на темата къде отиват парите на данъкоплатците, то трябва да кажем, че конвенционалното земеделие произвежда два пъти повече продукция на декар отколкото но-тил технологията. Тук опираме до един друг проблем, който имаме в България – производителността от декар. Много често говорим, че в Холандия се добива средно по 1300 евро брутен продукт от декар, а в България е 300 евро от декар. Нека погледнем и други параметри – колко въглерод ще спестим и колко сме екологични. Повече площи за производство – повече отделен въглерод в атмосферата. А българският бюджет има нужда от средства, които да влизат в него. Не можем да вземем само два произволно избрани критерия и да гледаме само тях.
Има ли време и възможност изискванията, разписани в ДЗЕС6, да бъдат променени?
Част от рестрикциите идват от Европейската Комисия. Мисля, че ако нашите политици са добре аргументирани могат да смекчат това, което ни очаква. Всички европейски организации на фермери протестират, че намаляват парите за земеделие, а изискванията се увеличават. В България не е по-различно от положението в Германия, Франция, Италия и т.н. Надявам се, най-накрая лобито на зелените в ЕС да разбере, че има практики, които не е добре да се налагат силово. В приемането на бъдещите практики за земеделие трябва да има и икономическа логика. Не може да се гледа само екологичността. Трябва да има и икономика, за да остане някой да прави земеделие.
Факт е, че инфлацията изяде субсидиите…
През 2007 г., когато влязохме в ЕС, първото подпомагане беше по 12 лв/дка. Тогава разходите ми бяха около 50 лв/дка. В момента разходите ми надхвърлят 300 лв/дка, а подпомагането е 30 лв/дка. Подпомагането се е увеличило 2 пъти, а разходите – 6 пъти.
Инфлацията намали драстично частта на субсидиите в земеделския бюджет. Предполагам, че това е добре дошло за ЕС, тъй като много от европейските политици се борят за намаляване на парите за земеделие по ОСП в бюджета на ЕС. Ако преди този дял беше 48, 44, 39, 33 %, сега вероято парите по ОСП ще станат 20% от бюджета на ЕС. Той вече е намален.
Очаквайте втората част от разговора ни с господин Христов за ситуацията на пазара на зърното и прогнозата му за неговото развитие.
