Производството на земеделски култури в Украйна е намаляло драстично поради инвазията на Русия, създавайки потенциални странични ефекти за глобалното използване на земеделска земя.
Нарастващите цени на храните поради недостиг правят по-вероятно горската земя, например, да бъде унищожена за земеделие, тъй като има стимул за разширяване на производството.
Поредица от нови модели показват потенциалните въздействия от спада на добивите на украински култури по света, като най-лошата прогноза е, че 45 милиона акра нова земя могат да бъдат използвани за селско стопанство, което ще доведе до огромно увеличение на въглеродните емисии.
Ако войната в Украйна значително намали износа на зърно, скокът на цените може да увеличи продоволствената несигурност и емисиите на въглероден диоксид, тъй като необработваемата земя се заема от растениевъдство.
Това е прогнозата за верижна реакция на моделиране от нови изследвания, публикувана на сайта на Световния икономически форум. Изследователите проведоха модела си малко след началото на инвазията през февруари с надеждата да оценят въздействието върху световните пазари на зърно и последващите последици за климата.
„Опитваме се да представим по-пълна картина на това какво струва на света тази война“, казва Амани Елобейд, преподавател по икономика в Щатския университет на Айова.
Украйна, понякога наричана „житницата на Европа“, е основен износител на пшеница и царевица. Сделката, сключена с Русия през юли, има за цел да разреши доставките на зърно от Украйна, но не е ясно колко ефективна ще бъде тя за ограничаване на въздействието на войната върху износа.
За проучването, публикувано в Nature Food, изследователите изследват четири потенциални резултата: 50% спад на украинския износ и три сценария, при които се предполага, че няма украински износ в комбинация с други свързани ситуации или реакции, като например намаляване на производството на биогорива в САЩ и Европа или 50% спад на руския износ на зърно.
Моделите оценяват как промените в глобалните селскостопански пазари влияят върху производството, търговията, потреблението на храни и цените, което от своя страна влияе върху това каква земя се използва за култури. Когато цената на царевицата се повиши поради недостиг, например, гъстите бразилски гори е по-вероятно да бъдат унищожени за земеделие, защото има стимул за разширяване на производството.
В зависимост от сценария цената на пшеницата ще се повиши до 7,2%, докато поскъпването на царевицата може да достигне 4,6%. Тези скокове биха били в допълнение към вече нарастващите разходи за храна и биха влошили непропорционално глада в по-бедните страни в Африка и Близкия изток, региони, които разчитат в голяма степен на внос на зърно от Украйна, казва Елобейд.
„В САЩ допълнително увеличение от 5% на цените на храните може да не е толкова тревожно. Но в страни, които са изключително бедни и имат високи нива на хранителна несигурност, дори увеличение от 1% е много значително“, казва тя.
В световен мащаб размерът на новата земя, използвана за отглеждане на култури при проучваните сценарии, ще варира от 16,3 милиона до 45 милиона акра, което ще доведе до средно очаквано увеличение на въглеродните емисии между 527 милиона и 1,6 милиарда метрични тона еквивалент на въглероден диоксид, според проучването .
В по-богатите страни увеличените субсидии за домакинствата с по-ниски доходи биха помогнали да се противодейства на по-високите цени на храните, но това не е опция в по-бедните нации, казва Елобейд.
Премахването на търговските ограничения и прилагането на политики като временно намаляване на задължителните проценти за биогорива ще помогне за намаляване на цените на зърното в световен мащаб и ще ограничи промените в използването на земята, които водят до увеличаване на въглеродните емисии. Най-ефективният политически отговор обаче е ясен.
„Очевидното решение е конфликтът да приключи“, казва тя.
Допълнителни съавтори са Университета на Индиана – Университета Пърдю в Индианаполис и Университета на Републиката в Уругвай.
