Те са стимулатори за протичане на повечето физиологични процеси в организма
Ангел РАНГЕЛОВ
Преди много столетия хората са забелязали, че липсата на някои храни през зимата или в храната на мореплавателите, както и еднообразното хранене, предизвикват различни болести по хората и животните. Известни са като скорбут, бери бери, рахит, пелагра, нарушаване на зрението, намаляване на продуктивността и репродуктивната им способност. Те се изразяват с първоначална проява на кървене на венците, изпадане на зъбите, отслабване на зрението или на функциите на някои органи, поява на парализа на крайниците, поражение на двигателният апарат, загуба на апетит и смърт.
С развитието на науката за храненето и химията се е установинло, че в храната и особено в пресните зеленчуци и плодове има някои биологчни вещества, които служат на организма не като градивни елементи за съставните му части и органи, а като стимулатори за протичане на повечето физиологични процеси. Тяхното присътствие предпазва и лекува от болести, свързани с посочените симптоми. Това свое силно действие те проявяват в много малки количества. Първоначалните предположения били, че тези вещества са от групата на амините и поради тяхната важност били наречени витамини – амини на живота. По-късно тяхната химична структура и физиологино въздействие върху живите организми са изяснени, но името им витамини придобило популярност е запазено.
Човекът и животните могат да синтезират в организмите си някои витамини от химичните съединения в храната, известни като провитамини, а другите, които не могат да се синтезират, се получават в готов вид с храната или с някои медикаменти и препарати. Някои от тях се извличат от тъкани от животински или растителен произход или се получават по синтетичен път.
Витамините, получени
по синтетичен път, не трябва да се предозират,
тъй като могат да бъдат вредни
Те трябва да се използват по лекарско предписание или съобразно с препоръките и дозите, препоръчани от фирмите производители.
Недостигът от витамини се определя като хиповитаминоза. Тя може да се дължи на: недостатъчното им доставяне с храната; бърз растеж на младите организми; невъзможност на организмите да ги усвоят по различни причини като болести, разстройства в храносмилането, стресови фактори и пр.; при бременност, висока лактация; използуване на антибиотици, лекарствени средства и витамини, които са антагонисти на някои витамини и потискат усвояването им.
Хипервитаминоза се наблюдава при някои витамини от групата на мастноразтворимите, най-често на синтетичните витамини, които се натрупват в организмите, което е вредно за тях.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВИТАМИНИТЕ
В научната, медицинската, популярната литература и в търговската мрежа едни и същи витамини се представят с буквено, медицинско, химично или търговско название, което често обърква консуматорите, читателите, често и специалистите. В помощ на читателите и животновъдите в следващата таблица са описани класификацията, буквеното означение и най-често употребяваните в практиката наименования на витамините.
Потребностите от витамини се дават в международни единици или в тегловни единици
Значение на витамините
ВИТАМИН А. В химичната класификация спада към първичните алкохоли. Известен е и като витамин на растежа, който предпазва епитела (покривната тъкан) от повреждания. Особено важно е участието му в защитата на организма от инфекции и паразити, поради което се среща и под названията антиинфекционен и антипаразитен. Витамин А е и защитен фактор на тъканите и особенно на лигавиците. Среща се в природата в два вида – витамин А и провитамин А. Образува се в организмите от провитамини алфа и бета, каротиноиди, криптоксантонин и други багрила. При хидролизата на провитамин А, която се извършва в тънките черва, в черния дроб, вимето се получават две молекули витамин А. Така провитамините, включени във фуражите дават два пъти повече витамин А, които макар и в много малки количества имат значителен ефект в много физиологични функции в организмите. Витамин А и каротиноидите се разрушават бързо при достъп на кислород. Обратно, при липса кислород, той е устойчив на топлината. Витамин А се натрупва основно в черния дроб. Богати на каротин са морковите и зелените треви, особено бобовите – люцерна, детелина и др. При изсушаване на зелените треви продължително време каротинът може да се окисли. Ултравиолетовите лъчи от слънцето също го разпадат. В бързо изсушеното сено, особено в сушилни, каротинът се запазва от 40 до 60-80 процента. Като източниик на витамин А могат да се изпоолзуват още рибеното и кравето масла, яйцата (жълтъкът), жълтата царевица, покълнатото зърно, тиквите, сладките картофи, цветното зеле и цвекло, домати, чушки, лобода и др. треви и кореноплоди.
Ролята на витамин А в организмите на хората и животните е много разнообразна. Казано съвсем накратко, той участва в почти всички функции: помага на растежа, развитието, продуктивността, размножаването, зрението, нервната, храносмилателната, отделителната, половата и др. системи.
Липсата на витамин А е причина за поява на много болести: дистрофия, която засяга епителните клетки на лигавиците и жлезите, които отначало вроговяват (креатоза), а по-късно изсъхват (ксероза). Най-характерни са заболяванията на очите (кселофталмия), която завършва с потъмняване на корнеята (ципата-кретомалация). Заболяват и дихателните органи, храносмилателната, отделителната и половата систееми. При птиците се наблюдават характерното носно изтечение, конюнктивит, налепи по мукозата на устата, фаринкса и хранопровоа, по късно и кокоша слепота, некоординирани движения. Цветът на човката и краката е много по-блед от нормалния. Ако има недостиг от витамина в яйцата, които се инкубират или мътят, се наблюдава нарушение в ембрионалното развитие, процента на излюпените пилета се намалява. Те се излюпват слаби, запасите им от витамин А са малки и са предразполжожени към различни заболявания. За пилетата най-критични са първите 30-40 дни.
При свинете се уврежда централната нервна система, което води до парализа, растежът на младите прасета е нарушен.
Хипервитаминоза А се наблюдава при прекомерно даване на търговски (синтетични) препарати, съдържащи витамин А. Това състояние се съпровожда с опадане на перата, остеомалация (огъване и чупене на кости), масно израждане на черният дроб. Ако вместо витамин А се използуват естествени провитамини, хипервитаминоза почти не се наблюдава.
За предпазване на домашните животни и особено на птиците, които се отглеждат в напълно затворени помещения от авитаминоза А, се налага в дневната дажба да се включват препарати, съдържащи витамин А, самостоятелно или в комбинация с други витамини като, Дз, Е и други съобразно утвърдената профилактична програма. Те се дават в продължение на 3-5 дни в интервал от 15-20 дни съглазувано с ветеринарните органи в зависимост от състоянието на животните.
ВИТАМИН Д. С термина витамин Д се означават вещества, които имат антирахитична активност. Той е комплексен витамин от групата на стерините. Известни са Д2, Д3, Д4 и Д5. Те се образуват под въздействишето на ултравиолетовите лъчи както в организма, така и извън него. Провитамините Д (стерини), които се образуват в растенията, са известни като фитостерини, а в продуктите от животински произход – като зоостерини. Витамин Д спада към най-устойчивите витамини срещу загряване и окисляване. За домашните животни от значение е витамин Д3, който е и по-активен около 25 пъти от видамин Д2.
Физиологичната функция на витамин Д е свързана главно с обмяната на калция и фосфора в организмите. Спомага за правилната обмяна и отлагането на минералните вещества в костната система, с което се осигурява нормално протичане на процеса на вкостяване и растежа на младите организми.
При авитаминоза Д при човека и животните се появява рахит, костите не се минерализират (вкостяват) добре, появяват се надебелявания, изкривявания и други видими деформации на скелета. При копитните животни рахитът се проявява най-често при недостиг на фосфор, при свинете при недостиг на калций и излишък на фосфор, при месоядните при недостиг на калций. При възрастните се наблюдават остеомалация и остеопороза.
При птиците признаците на авитаминоза се наблюдават и при неправилно съотношение между калций и фосфор в дневната дажба, което при възрастните птици трябва да бъде 3-4:1 и 1,5-2:1 при младите птици. Най-често страдат пилетата до 5-седмична възраст, които се отглеждат в напълно затворени помещения, в които ултравиолетовияте лъчи не проникват. Признаци за преболедуване от рахит могата да бъдат установени и в по-късните фази на отглеждане – ярки, петлета или възрастни птици.
Заболелитее пилета в началото са умърлушени, вяли, с анемия и понижена жизнеспособност. Пухът и перата са разрошени, падат лесно, оперението се забавя. Апетитът е намален, краката отслабват, вървежът е клатещ се. В по-тежките случаи се наблюдава клякане, трудно придвижване или пълзене. По-характерните признаци на болестта са омекване на костите на краката и черепа, мека, сгъваща се човка. Птиците залежават, не се хранят и накрая умират. По-слабо боледувалите птици получават характертото S–видно изкривяване на гръдната кост и на гръбначния стълб. При възрастните се развива остеомалация – деминерализиране на костите (при бозайниците и на зъбите), апетитът е намален, гребенът е силно избледнял. Носачките снасят яйца с тънка, слаба, мека черупка, в по-тежки случаи и без черупка. Носливостта намалява, калцият не преминава в зародишите и при инкубиране те умират.
Дневните потребности от витамин Д3 при пилетата са около 20 мг , а при носачките 37 мг в един тон фураж.
Хиперавитаминоза Д настъпва при прекомерно даване на витамина и се проявява с токсични ефекти: повишаване на калция и фосфора в кръвта, в резултат на което започват да се отлагат калциеви соли в стените на кръвоносните съдове, бъбреците и сърцето. В костите настъпва деминерализация. Токсичността се намалява при даване на витамин А в храната.
Източници на витамин Д са рибеното масло, хлебната мая, черният дроб, бъбреците, жълтъкът на яйцата, отглежданите на слънце зелени фуражи.
За профилактика и лечение се дават широко използваните витаминни препарати, които съдържат витамин Д. Количеството на калция и фосфора да бъдат балансирани съобразно възрастта и продуктивността на животните и птиците.
ВИТАМИН Е. Известен е като антистерилен и токоферол (от гръцките думи – токос, потомство и феро, нося). Спада към групата на ароматните съединения. Лесно се окислява и разпада при въздействие на ултравиолетова светлина. От витамин Е са познати три фракции – алфа, бета и гама. Във фармацевтичната промишленост се произвеждат редица фармацевтични продукти, сходни с токоферола. Той действа като оксидант – предпазва от окисляване други химически съединения, особенно някои, които се съдържат във фуражите за животните като каротини, витамин А, ненеситени мастни киселини и др. Поради това му качество той се дава обикновено в комбинация с другите мастно разтворими витамини. Те заедно се допълват и дават желаните резултати. Неговото въздействие често е свързано и с недоимъка на арсен във фуражите.
Главен източник на витамин Е са зародишите на пшеницата от които се получава. Той е спътник и на растителните багрила, които се намират в зелените растения – треви, люцерна, детелина, царевица, соево кюспе, рибено брашно и др.
В животинските организми се установява в подкожната мазнина, мускулите, черния дроб, семенниците и др. Преминава през плацентите в зародишите.
Нарушенията, свързани с недостига на витамин Е и селеновите съединения, се отнасят предимно до репродукцията на животните. При мъжките индивиди настъпва дегенерация на семенниците, сперматозоидите стават трудно подвижни, способността им да оплождат се нарушава. При птиците се намалява постепенно образуването на половите хормони и оперението, намалява се половият инстинкт и вторичните полови белези.
При някои видове животни не се наблюдават изменения, но се нарушава снабдяването на ембрионите и плода с кръв и те се резорбират. При птиците недостигът на витамин Е и селен води до силно намаляване на люпимостта, причивява смъртност на зародишите в инкубаторите около и след 6-ия ден. При малките пилета започва развитие на остеомалация и ексудиативна диатоза, изразени в некоординирани движения, изкривяване на главата назад и в страни, спазми на крилата и краката, изпадане в немощно състояние и висока смъртност. При аутопсия се откриват кръвоизливи в областта на главния мозък, перикарда и др. органи. Възрастните птици страдат от мускулно израждане, израждане на мускулатурата на воденичката (мускулестият стомах), затруднено дишане и др. изменения с нарушаване на обмяната на калций, фосфор и магнезий. Това е свързано с големи материални загуби на производителите.
Причините за тези аномалии най-често се свързват и с неправилното съхранение на фуражите, в които в резултат на по-висока температура в резултат на запарване или през лятото или използване на неподходящи складове – намиращите се в тях мазнини се окисляват бързо. В резултат на това в тях се увеличава съдържанието на перокиси и алдехиди. За бързото гранясване на мазнините допринася и липсата или малкото количество на антиоксиданти като сантоквин, топанол, ендокс, бутилхидрокситолуол, рендокс, които вложени във фуражите, макар и в минимални количеста ( напр. 0,0125 %), самостоятелно или в определена комбинация запазват фуражите за по-продължително време. За да се смесят добре антиоксидантите във фуражите, животновъдите, които ги произвеждат, сами използват малки миксери. Най-много страдат бързорастящите хибриди бройлери.
Мускулната дистрофия засяга най-често пилетата през първия месец след излюпването им. Изразява се в слабост в краката, затруднени или некоординирани движения, залежаване, парализи в краката и накрая висока смъртност.
При ексудиативната диатеза при пилетата се наблюдават отоци по клепачите, главата, ставите на краката, затруднено дишане, залежаване. Боледуват най-често пилетата между 3- и 6-седмична възраст.
За профилактика и лекуване се използват витаминни препарати, съдържащи витамин Е или комбинацията А,Дз,Е заедно с медикаменти, съдържащи селенови съединения. Задължително трябва да се спазва установената профилактична програма.
ВИТАМИН К. Известен е още като антихеморагичен и фенохинол. В химично отношение е нафтохиноново производно съединение. Той е комплексен витамин, включващ витамини К1, К2, К3, К5, К6, които се получават при разлагането му, и са необходими за изграждането в черния дроб на протромбина и другите фактори за съсирване на кръвта. При липса или недостиг на витамин К съсирването на кръвта се забавя или затруднява. При домашните животни чревните бактерии синтезират достатъчно витамин К, благодарение на което недостиг от него не се наблюдава.
От недостиг на витамин К боледуват птиците. При тях от авитаминоза К заболяват кръвоносните съдове. Явяват се големи подкожни кръвоизливи – хематоми или по-малки под формата на сини петна около корените на перата. Гребенът и мингушите избледнявят. Заболяват мускулестият стомах (воденичката), появяват се ерозии и кръвоизливи по вътрешния му рогов слой, повреждане на черния дроб (когато се дават антибиотици и сулфонамиди), влошава се качеството на яйцата, понижава се люпимостта, увеличава се смъртността при новоизлюпените пилета.
Главните източници на витамин К са зелената люцерна, зелените треви, зърнените храни, триците, тревните брашна, силажите. Те могат да се дават при появата на авитаминозата. За лечение се използват препаратите К3-хидро, викасал, тонистрес ес и др. Познати са над 30 химични съединения с аналогично действие.
