България прилага редица мерки за подпомагане на земеделските стопани, с цел смекчаване на последиците от икономическата ситуация и осигуряване на продоволствена сигурност на населението. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на срещата на земеделските министри на държавите членки и някои ключови партньори на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е първото участие на България в министерска среща от този формат, след като страната ни получи официална покана за започване на членство в ОИСР в началото на годината. Тя се провежда в периода 3-4 ноември в Париж, Франция, а в нея участие взе и заместник-министър Георги Събев.
Министър Гечев посочи, че за да бъдат избегнати бъдещи фалити, множество стопанства имат нужда от подпомагане за подобряване на своята ликвидност. По думите му разходите и загубите, породени от скорошните международни кризи в областта на здравеопазването и сигурността, са били понесени най-вече от земеделските стопани. „Особено внимание следва да се обърне на стимулирането на малките стопанства и осигуряването на пазарен достъп на продукцията им. Фермерите от тези стопанства имат ключова роля в производството на качествени и традиционни селскостопански продукти, както и в задоволяването на местните пазари“, категоричен бе министър Гечев.
Земеделските министри дискутираха още и темата за устойчив растеж на продоволствена сигурност и хранене. „Особено важно е да се стимулират цифровите иновации и приложения в селското стопанство, като фактор за възходящ тренд и добавена стойност“, коментира Явор Гечев. И припомни за ангажирането на страната ни с изпълнението за устойчиво развитие в посока намаляване наполовина разхищението на храни на ниво търговия, както и намаляване на загубите им по хранителните вериги до 2030 г.
Министър Явор Гечев информира, че в България имаме изградена система на научни изследвания, обучение и предоставяне на съветнически услуги за земеделските производители. „Провежданата от правителството политика е в посока към развитието на стратегии и програми в различни подсектори, както и в Националния план за възстановяване и устойчивост, Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) и Програмата за развитие на селските райони 2014-2020“, добави още той. И допълни, че включват мерки в подкрепа на иновациите, щадящи околната среда, сдружаването на производителите, насърчаващи младите фермери, малките и средни производители, местното производство и потребление.
Във връзка с новата ОСП министърът поясни, че България е една от малкото държави в ЕС, която е заложила в Стратегическия си план 60% национално съфинансиране, което показва ясното желание на правителството за модернизация на земеделския сектор и повишаване на устойчивостта му. „В хода на разработването на СПРЗСР, бяха извършени много анализи. Техните резултати идентифицираха ключови предизвикателства и възможности за развитие на земеделието и селските райони“, допълни агроминистърът.
Министър Гечев съобщи, че с одобрения през месец май 2022 г. Национален план за възстановяване и устойчивост, страната ни създава предпоставки за ускорена зелена и цифрова трансформация за постигане на амбициозните цели на Европейската зелена сделка. Чрез него ще бъдат реализирани два проекта в областта на селско стопанство, целящи активизиране на инвестиционните процеси в аграрния отрасъл за неговото техническо обновление и навлизане на екологични и дигитални иновации в производството. „Това са проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ и проект „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“, които ще се изпълняват до края на 2025 г.“, уточни Явор Гечев.
В дискусията на тема „Трансформиране на производството, изграждане на устойчивост“ министър Гечев посочи, че са изготвени инструменти за борба с природните явления, които са все по-често срещани. „От следващата година планираме прилагането на нови практики, които са насочени към създаване на контролирани валежи“, уточни той. В допълнение информира още, че България засилва мрежата на противоградова система. Той бе категоричен, че страната ни е възприела стратегическите цели на ЕС, част от които са до 2030 г. да бъдат намалени по-опасните пестициди и изкуствени торове до 50% и достигане до 10% ландшафтна инфраструктура от земеделските земи, която не се използва за земеделски дейности.
В обобщение на разговорите българският земеделски министър отчете, че следва да се намери баланс между гарантирането на конкурентоспособността на земеделските производители и устойчивостта на сектора. „Трябва своевременно да се идентифицират признаците на предстоящи кризи и да се обединяват държавите за адекватна координирана реакция в световен мащаб“, каза в заключение той.
В рамките на заседанието, заместник-министър Георги Събев участва в работната група, посветена на Новите умения и приспособяване, като обърна внимание на необходимостта от развитието на цифрови умения сред фермерите и рибарите. „Новата Обща селскостопанска политика на ЕС става насочена към по-ефективната употреба на вещества и ресурси като води, почви и биоресурси. В контекста на климатичните изменения е необходимо фермерите да придобият нови умения особено в цифровизация, защото новите технологии ще навлизат все повече в производствените процеси с цел по-ефективно използване на ресурсите“ отбеляза Георги Събев. Селските райони имат и друг недостатъчно развит потенциал, а именно селският, аграрният и кулинарен туризъм. „С местни и регионални традиционни продукти, тези райони могат да привличат посетители, и да възстановяват производства, с което ще се помогне на икономиката на тези региони. В тази връзка Министерството на земеделието на България изготвя Рамкова програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти, с помощта на която този потенциал ще се надгради и развие“, сподели пред министрите на земеделието от страните на ОИСР българският земеделски заместник-министър.
