До 2050 г. у нас ще се прави земеделие в условията на променящ се климат – какво трябва да се предприеме още сега, предупреждава екип на национална програма
Диана Ванчева
Работен пакет 1.1 – Селскостопански екосистеми, адаптирани към климатичните промени е част от Националната научна програма за здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот. Участват министерства и Селскостопанска академия, както и НИМХ.
Налице са и се очертават най-важните резултати от работата на екипа в областта на земеделието.
Стават ясни основните предизвикателства, свързани фатално с променящите се климатични и агро-метеорологични условия в страната и сеекционните решения за преодоляването им.
В същото време това днес е най-сериозният въпрос, който вълнува аграрният бизнес за неговото близко и средносрочно бъдеще и затова той с интерес следи прогнозите, на база на които ще може да взима информирани решения, а държавата да изготвя политики в земеделието, основани на научни данни.
Според проф. В.Казанджиев, ръководител на работния пакет, днес стават решително важни знанията за агроклиматичните условия, които ще настъпят в идващите години и ще се отразяват на отглеждането на основните групи земеделски култури в настоящето и близкото бъдеще на България.
Той се спира на няколко основни фактори, от които ще зависи производството на зърнените полета утре и вдругиден.
Валежите…
За земеделците е основен фактор какво ще бъде разпределението на валежите за натрупването на масата на зърнените култури. В отговорния период октомври-март данните показват, че посоката е към намаляване на количеството на валежите, особено в Централна Северна България, в крайните източни и югоизточни райони, което намаление е вече в рамките на 25%.
За периода април-юни пък, решаващ за бъдещите добиви, в цялата страна валежите намаляват, а в периода юли-август те се снижават значително в Централна Южна България и северните райони. Тенденция е и значителното им „изтъняване“ в Добруджа – житницата. Тоест изводите на науката са, че почти цялата земеделска зона на България вече става характерна с понижаване на валежите.
Засушаването…
Според индекса на засушаването за 2021 г. е установено, че продължителността му вече е 30-60 дни, но достига и до 80-90 дни, което сериозно ще затруднява почвните обработки и сеитбите.
Сланите…
Другият голям неприятел на земеделците са късните пролетни слани. Априлските, които са фатални и се делят на два основни периода – 1-15 април и 16-30 април, са най-концентрирани в Северна Централна България и Тракийската низина през първия период. А за втория период са все по-често явление в Североизточна България и Пловдивско-Пазарджийския район.
През май сланите са най-жестоки за плодовите реколти в Североизточна България и цялата Тракийска низина, където и основно са концентрирани. И в този смисъл късните пролетни слани все повече ще оказват негативен ефект като климатични аномалии и с промени върху цялото земеделско производство.
Преовлажняването…
Според екипа, работещ по важния пакет, преовлажняването в последните години също е част от неприятното земеделско ежедневие Ако в това отношение в бъдеще не се вземат мерки от държавата да бъде преодолявано, то ще нанася все повече щети. А това, което се прави в момента е нищо. Напротив – дори може да се каже, че отводняването е една забравена и направо загърбена практика у нас, отчита проф.Казанджиев.
Затоплянето…
Прогнозите и предвижданията, направени на база на досегашните данни и моделите за периода 2021-2050 г. за агрометеорологичните условия показват, че дотогава с 95% вероятност може да се каже, че ще има сериозно повишение на температурите и това ще е най-изявено в централните и източни райони на България.
Температурите ще се отклонят във височина най-силно в Северозпадна и Северна Централна България и районите на Русе и Силистра и около тях.
Аналогично на процента на вероятност това се отнася и за състоянието и сумата на валежите. Най-сериозно засегната ще бъде Централна Източна България, където се предвижда валежите да паднат с 20-25%.
Летните температури през месец юли също ще бележат силно повишение – най-много това ще става и ще страдат Крайдунавските райони и районите на Кърджали, Хасково, Ямбол, Елхово, Крумовград.
Що се отнася до дните с мраз през зимния период, те от продължителност сега 110-120 дни, както е през зимата в Кнежа, ще стават с по-малка продължителност – 80 дни. Това са т.нар. ледени дни, през които температурите падат под минус 10-15 градуса и причиняват измръзвания на растения, пъпки и почва.
Дните с максимални дневни температури от 25 градуса или т.нар. тропически дни и нощи пък ще се увеличават и все повече ще имат по-силно отношение към изразходването на водните запаси и повреждане на полените на растенията. Всъщност тропическите дни, на езика на метворологията, са дни и нощи с над 25 градуса максимална дневна температура и над 20 градуса минимална дневна температура.
Всичко това ще засяга продължителността на вегетацията на културите, която ще расте, но това ще е и нож с две остриета. От една страна крие опасност от баластни температури, от друга – ще можем да отглеждаме повече и по-дълго време земеделски култури. В някои части на страната вегетационният период ще стане почти 350 дни, като около Петрич например.
А в районите на Ямбол, Варна, Пловдив Карнобат, Хасково ще има вегетация над 300 дни до 2050 година.
Нови технологични решения…
Всичко това е твърде генерална промяна, която предстои и ще изисква нови технологични решения в земеделието за осигуряване на запаси от вода в почвата, тъй като и дните със сума на валежите под 1 мм. ще отбележат нов ръст и ще създадат условия на засушаване и направо силни суши.
Внимание! Това е нещо, което за района на Добрич ще е много важно и характерно, а конкретно районите на Генерал Тошево и Шабла към 2050 г. ще се окажат с най-ниска сума на валежите.
За разлика от тях сравнително добри ще останат количествата дъжд в Северозападна и Северна Централна България.
За добивите при зърнените култури е много важно да се отбележи пред земеделците това, че средната многогодишна сума на валежите ще е най-ниска именно в зърнените райони, за които трябва отсега да започнат да се набелязват и взимат мерки.
Именно отсега…
Трябва да се вземат решенията, свързани с технологиите, селекцията, както и с поливните намерения при другите култури, казват проф.Казанджиев и колеги му от екипите!!!
Специалистът обяснява, че за целта е важно да се започне веднага с приложимостта на получените резултати, което означава специалистите от всички институти и звена, занивамащи се с технологичните схеми и други решения и селекция да започнат да работят.
Резултатите да се ориентират сериозно към селекцията за създаване на нови сортове и хибриди…Но засега е още хаос, констатира професорът, защото още дори не са започнали да се използват сериозно агроекологичните резултати, които са налице.
Без райониране на културите няма да минем
Казва със сто процента сигурност той. Няма да е възможно да се отглежда навсякъде всичко в страната, ще трябва по-бързо да се въведе райониране, към което да е насочено и финансирането от страна на аграрното министерство към фермерите. Което означава да се субсидират в дадени райони само дадени култури, които са подходящи за там, пък иначе всеки ще може да отглежда и друго, което желае.
Подобни ограничителни и съответно насърчителни мерки с парите от страна на държавата, които подпомагат и стимулират, ще могат най-добре да подпомогнат старта на районирането на земеделското производство, подсеща проф.Казанджиев.
Б.Р. Следващия път ще ви разкажем и какво прави растителната селекция, за да подкрепи земеделците в променящите се условия.
