Природата прави почвите различни, но в стремежа си за прехрана и печалба хората често постъпват с тях по един и същ неправилен начин
За това, как незнанието за особеностите на почвите и културите, които отглеждаме, както и стремежът към печалба, може да се превърне в катастрофа в дългосрочен план, разказва индийското издание Rural Marketing. И въпреки че в материала става въпрос за Индия, тревожната тематика, третираща глобални проблеми, касае всички ни и ще е полезно да го прочетем.
Тази година беше наситена със събития, в това число, широко бяха обсъждени тропическите гори на Амазонка, които пламнаха в гигантски огньове. В подпалването им най-често обвиняваха земеделците и вероятно, не без основание. В крайна сметка това далеч не е изолиран случай – изгарянето на гори за създаване на земя за земеделие е вековна практика. Рязането и изгарянето на дървета дори се радва на добри отзиви от определен слой хора, практикуващи земеделие. Те казват, че полученият слой пепел осигурява на новоизчистената земя богат хранителен слой за торене на селскостопанските култури. Всяка година хората на север и запад в Индия страдат от смог и лошо качества на въздуха само защото фермерите в региона предпочитат да палят стърнищата си, а не да използват алтернативни методи. Изгарянето е много по-евтино! Тази практика никак не ни е чужда, защото доскоро масово беше прилагана и у нас, до влизането ни в Европейския съюз.
Правилната култура за наличния тип почва
В Индия има различни типове почви, започвайки от плодородните алувиални-ливадни равнини на Индо-Гангската равнина и завършвайки до черноземните и червени почви на платото Декан.
В щатаТамил Наду може да се види, че полетата в окръг Салем и Перияр са червени, а полетата в Коимбатур и Раманатхапурам – черни. Всеки тип почва носи полза за различни типове култури благодарение на своите уникални физични, химични и биологични свойства.
Алувиалната почва е плодородна, богата на калий и подходяща за селско стопанство, особено култури като ориз, захарна тръстика и плантани (зеленчукови банани, които се използват за готвене).
Червената почва има високо съдържание на желязо и подхожда за такива култури като каян (или гълъбов грах, семейство бобови), нахут, мънг боб, фъстъци и рицин (за производство на рициново масло от семената на растението).
Черноземите са богати на калций, калий и магнезий, но съдържат малко азот. В такива почви добре растат памук, тютюн, лют пипер (чили), маслодайни култури, царевица, сорго.
Песъчливата почва с ниско съдържание на хранителни вещества отлично подхожда за такива дървета като кокос, кашу и казуарин в районите с високо ниво на валежи.
В същото време, с подобряване на иригацията и третирането на семената и посевите с агрохимикали, подобни фактори вече нямат толкова голямо значение за земеделците. И вместо да отглеждат сорго на подходящите за него почви, с помощта на торове, там те отглеждат ориз. Това не само че води до излишни разходи за ресурси, но влияе отрицателно на здравето на почвата и земеделието в дългосрочна перспектива.
Един и същ сеитбооборот в продължение на много години
В Индия едно време е вървяла правителствена реклама за планирането на семейството, в която се е подчертавала необходимоста от спазване на промежутък между ражданията за жените не по-малък от три години, за да може майката да възстанови своите жизнени сили и нейното тяло да бъде здраво за износване и раждане на следващото дете. И по отношение на земята, която е прието да наричаме Майка, следва да се прилага същият подход. Но уви, много съвременни земеделци не правят това.
В миналото фермерите са предпочитали да отглеждат няколко култури на малки парцели земя и дори са оставяли част от тях необработени за възстановяване на плодородието. Но интензификацията на селскостопанското производство на големи площи обработваема земя практически унищтожи този подход.
Прекалените обработки намаляват органичното вещество в почвата и дори обратно, увеличават ерозията, премахвайки постоянната почвена покривка. Отстраняването на растителните остатъци намалява съдържанието на хранителни вещества и увеличава загубата на въглерод в почвата, който отива в атмосферата, като я замърсява.
Оставянето на земята без реколта просто е нерентабилно – оставянето на необработваема земя означава финансови загуби, които земеделците по света не могат да си позволят в настоящия момент, когато се борят с ниските изкупни цени на продукцията.
Липсата на знания, а не агрохимията е виновна за намаляване на биоразнообразието
Разнообразието от по-рано отглежданите култури постепенно, но трайно изчезва, тъй като в търсенето на по-високи доходи земеделците отглеждат само тези култури, които имат добри цени и им носят печалба.
В резултат на това едни и същи площи земя се използват за отглеждане на едни и същи култури отново и отново в продължение на много години. Производителите също така избират и конкретни продоволствени култури, известни като стокови култури, за да получат по-изгодна цена за своята продукция. Когато почвата е изтощена, естествено е земеделците да внасят торове, често без да знаят от какво точно имат нужда и колко. Това още повече застрашава здравето на почвата.
За слабите растения е сложно и трудно да устоят на болестите и неприятелите и ето тук, на дневен ред идват пестицидите. По аналогичен принцип, както и торовете. Но за съжаление все още не съществуват строго контролирани структури, наблюдаващи използването на агрохимични рецепти от професионални агрономи, въпреки че в света този въпрос периодично се повдига.
По данни на Министерството на селското стопанство на Индия, използването на пестициди в страната е нараснало от 47,02 хиляди тона през 2001 година до 52,75 хил. тона в периода 2016/17. Тази статистика със сигурност важи в аналогични размери във всички развити в селскостопанско отношение страни.
Продоволствената безопасност и стремежът към самодостатъчност на страните в производството на хранителни продукти разбира се, че е приоритет, но медалът има и обратната страна. Тя показва, че назрява необходимост от повишаване нивото на аграрното образование на тези, които работят земята.
