Украинският земеделец, търговец на техника и блогер Руслан Нерода разказва за митовете, слуховете, легендите, грешките и нюансите при технологията, която самият той практикува от 8 години. Залага множество опити, експерименти, сменял е сеитбообороти и сеялки, тествал е цялата останала техника за но-тил, правил е сравнение на оран срещу но-тил на едно и също поле. Сравнявал е добивите при оран и при но-тил на едно и също поле при различни култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица, грах, лен. Какво е показал неговият опит?
Цялото видео в оригинал, може да видите ТУК
От 2013 г. работя по най-различни технологии – но-тил, класическа – с оран или разрохкване, различни вариации на минимални обработки, стрип-тил е вертикални обработки. днес искам да поговорим за но-тил. за преходния етап към тази технология. Разбира се, за техниката за но-тил и многобройните нюанси и грешки, с които се сблъсках, и за които повечето но-тилъри предпочитат да си мълчат. Но-тил е достатъчно нова технология, в която има доста много подводни камъни. Точно поради факта, че тя не е широкоразпространена и нова, всичко, което знаем за нея е от продавачите на техника за но-тил, блогъри, отделни фермери. Тоест, повечето информация, с който разполагаме е приукрасена и субективна и основана на опита на някого. Опит, получен при определени условия, в определен климат, със специфична почва и специфична организация на работните процеси в конкретното стопанство. А опит, който е применим при един земеделец, може да бъде напълно неприложим при друг.Поради тази причина да копираш опита на някого в но-тил просто няма да се получи. А и науката, особено в Украйна, е далеч назад от времето, и за съжаление, не ни дава научно обосновани и математически потвърдени данни за технологията но-тил. Което е голям минус. Дори повече. Само преди 5-7 години професорите в нашите университети яростно критикуваха технологията и спореха с мен, смятайки че това са някакви измислици и тази технология въобще и изобщо не работи.
Поради всички тези причини технологията но-тил обраства с маса митове, легенди, измислици, понякога откровени лъжи, доукрасяване на факти. Но въпреки всички различни мнения, но-тил е съвсем работеща технология. То тя изисква съвсем различни подходи. Изисква адаптация във всеки конкретен случай. Практически във всяко стопанство се внедрява и работи различно.
Що се отнася до моя собствен опит, то той е по-скоро негативен, отколкото позитивен. Аз не преминах на но-тил, а започнах от него. Което е само по себе си авантюра. И разбира се, в началния етап направих маса грешки, резултатите от които ме преследват и до ден днешен. Поради това, първото за което ми се иска да заостря вниманието на всички фермери е началото или етапа на преминаване към но-тил. Това е много важен етап. За разлика, например, от класическата технология, където независимо от ситуацията на полето, закачаш плуга и отиваш да ореш.
При преминаването към но-тил, много земеделците се замислят само за едно нещо. Каква такава най-правилна сеялка да изберат. Коя е най-добрата. Какво е налягането на работните органи, какъв да е типа на работните органи, междуредия и т.н. И много често фермерите купуват скъпи супер сеялки. Пробват я в работа и разбира се, не получават желания резултат. Оставят сеялката под навеса и се връщат към плуга. Стават най-запалените врагове на но-тил и разказват на всички, че тази технология е за глупаци. Чувал съм го достатъчно пъти през живота си.
И тук трябва да намерим първопричината. Защото кой зарибява фермерите с но-тил? Да, правилно – продавачите на сеялки. Продавачите на сеялки, които нямайки пълна представа за сложността на технологията, ни разказват, че за но-тил е достатъчно да си купим супер-сеялка и край. Може да изхвърлим цялата почвообработваща техника и оттук нататък само сеем, пръскаме и жънем. Веднага запазваме купища влага. Парите потичат и се спестяват, а добивите се вдигат със 100 процента. Чували ли сте го? Разбира се, че сте го чували! И то съвсем доскоро, че и още го говорят. И кой може да устои на такъв съблазън? Но ние вече знаем, че сеялката е важна, но далеч не единствената и далеч не най-важната машина при но-тил.
Да поговорим за самия преход. Когато аз преминавах на но-тил, направих две стратегически важни грешки, които и до днес оказват влияние върху ефективността на технологията в моето стопанство. И от които аз искам да предпазя останалите земеделци.
На първо място, аз изобщо не работех по класическата технилогия. Тоест, вярвайки сляпо във всички приказки за но-тил, просто закарах сеялката в стърнището, засях и зачаках резултата. И очаквано – резултат нямаше. Най-първото нещо, на което трябва да обърнем внимание при преминаването към технологията е изравнеността на площите и уплътняването на почвата. Два безумно важни параметъра, от които трябва да се започне. Много практици говорят за това, но винаги пропускаме тази информация и започваме с избора на сеялка. А ако имате на полето бразди, следи от оран, канали от междуредия, коловози от комбайни или друга техника, то всички разбираме, че те сами по себе си никъде няма да отидат. Въпреки, че някой пропагандатори на но-тил ни уверяват, че но-тил благодарение на корените на растенията, може даже в някаква степен да изравни полето. Но повярвайте – тези дефекти ще останат с вас за винаги. Поради тази причина ми се наложи да изора някои от площите си. За 7 години тези проблеми изобщо не изчезнаха. От страни полето изглежда равно, но като се качиш в трактора, във всяка посока, пробиваш тавана на кабината с глава. Безумно важно е полето да бъде максимално изравнено. Именно този проблем прави за много стопанства технологията но-тил невъзможна. Когато не може да се избегне оставянето на коловози на полето, внедряването на но-тил е невъзможно. Друг случай, когато внедряването на но-тил е невъзможно е в райони, в които пръскането е забранено. А в Европа е пълно вече с такива зони и те ще стават повече.
Вторият важен параметър при преминаването към но-тил, на които земеделците в Украйна практически не обръщат внимание, за разлика от американците и канадците, това е уплътняването на почвата. Всички знаем, че растенията няма как да ги излъжеш. Корените обичат да растат в рохка, мека, богата на кислород, почва. Ако тези условия липсват, корените се мъчат, гънат се, хранят се където намерят, не могат да хранят пълноценно растенията и т.н.
Как можем да разберем дали почвата ни е преуплътнена? За съжаление, днес в Украйна, няма много компании, които за разумно количество пари мога да ви направят качествен анализ на почвата за уплътняване и да ви изготвят карта на уплътняването на почвата. И не на клетка от 10 ха, а поне на 1 ха, а най-добре и още по-малко. По-малки клетки и по-дълбоко. Защото за дълбоките корени ни интересува дълбочина от 1 метър.
А днес ние решаваме дали нашата почва е готова за но-тил само и единствено по външния визуален вид на полето. Забиваме два пъти лопата, може дори да забием пенетрометър, да получим някаква цифра. Но тук трябва да се разбира, че един път може да забиете уреда и да попаднете в следа от комбайна или трактора, втори път – на някое рохко място, трети път в пътека на животни. Реалната картина може да се види само с помощта на професионално оборудване и картиране на уплътняването. Това са неща, които не се виждат с просто око, но са много важни за технологията. Дори да разорем и изравним почвата преди преминаване към но-тил, то всяко преминаване на техниката след това, отново ще уплътнява почвата. А това е преминаване на сеялката. Особено ако сеялката е с работна ширина 3- 6 метра. Представяте си колко работни преминавания по полето са това. Следва подхранването с тази сеялка. Вече добре сме отъпкали почвата. После 2-3 прминавания на трактора с пръскачката. А повечето земеделци не работят с прецизно земеделие и всеки заход започва от ново място. Следва комбайна с 5-6 метров хедер. На всички места на полето, уплътняването е различно, според това колко пълни са били машините на определените места.
При това, ако вземем лопата и покопаем, както обичат да демонстрират но-тилърите, на половин височина, там, където наистина е кореновата система, почвата е красива и структурирана като извара, наистина. Миришем я и се самоубеждаваме, че но-тил работи шикарно. А по-дълбоко имаме ужасен ужас. Уплътняването е по-лошо от плужната пета. Именно по тази причина много често добивите при но-тил са по-ниски от тези при класическата технология, където разуплътняваме почвата по механичен начин и я правим рохка. Точно с това се сблъсквах в течение на 7-8 години в моето стопанство, практикувайки но-тил.
При това различните полета се уплътняват различно. Различната почва реагира различно на преуплътняването. С други думи, този фактор много сериозно се нуждае от изучаване от науката. На различни почви, в различни стопанства, при различни климатични условия и т.н. И не само от изучаване, но и от цифрово и визуално изобразяване. Всички земеделци при но-тил трябва непрекъснато да контролират този параметър. И не на око, а под формата на данни, цифри и карти.
Можем ли да се борим с преуплътняването или максимално да намалим негативният му ефект без механическа обработка? По принцип – можем. Първото са, разбира се, покривните култури с голяма коренова система, ряпа, дайкон, миксове от сидерати. Но всички разбираме, че това е фактически още една сеитбена кампания. Още повече логистика, съхраняване, разходи, грижи, натоварване на техниката, работници, още повече преминавания по полето, още повече уплътняване. А какво ни обещаваха при но-тил? Икономия на ресурси, намаляване на натоварването на техниката и хората. И как да пресметнем сега цялата тази икономия?
Можем да намалим броя на преминаванията по полето и налягането върху почвата. Тук могат да помогнат гумите с ниско налягане, сдвоени гуми, вериги, претоварващи ремаркета, прецизно спътниково земеделие, за да се работи по постоянни релси. И тук умира легендата, че за да работиш по но-тил ти трябва само и единствено правилната сеялка. Вече разбираме, че ако искаме да повишим ефективността на технологията, ще се наложи да инвестираме доста солидно. Плюс това, за намаляване на налягането върху почвата, е много желателно да се използва голяма техника с максимална работна ширина. Сеитбени комбинации с ширина 10-12-18 метра, пръскачки 24-36 метра, комбайни с хедери 9-12 метра. А всичко това, дори втора употреба, струва стотици хиляди долара. И по този начин от технология за икономия стигнахме до технология за богати. И ако погледнете успешните нотилъри, то в повечето случаи ще видите точно такива подходи. Мощна, скъпа техника с голяма работна ширина, с вериги, претоварващи ремаркета, прецизно земеделие, добър транспорт, бази, складове и т.н. И тук е основният недостатък на но-тил. Това не е технология на едната сеялка. Това е технология в която няма предел на съвършенството и само небето е ограничител. И стъпвайки на този път, бъдете готови непрекъснато да се развивате и да харчите. Далеч не е факт, че в началните етапи при преминаване към технологията вашата икономика ще процъфтява. Меко казано. И това трябва да се разбере преди преминаването към но-тил, а не в процеса, както се случи при мен и при много колеги, които повярваха в чудото на едната сеялка, закупихме я и започнахме тази безкрайна надпревара за въоръжаване. А след това и да го оставиш ти е жал, и да продължиш е трудно…
Следва
