Двоен стандарт към земеделските производители прилага Брюксел, каза Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на Национална асоциация на зърнопроизводителите, по време на 16-ия Коледен форум „Да! На българската храна“.
В Стратегическия ни план имаше текстове, преписани от Франция, които са одобрени за нея. Но, предложени от България, на нас не ни ги одобряват. Мери се с различен аршин. Двоен е стандартът по много неща от Стратегическия план. Направо да си го кажем – по изискванията, възмути се Костадинов. Той каза още:
Проблемът в зърнопроизводството, в нашия сектор е голям. При нас премина една доста тежка година по отношение на цени, производство и Стратегическия план за земеделие, който работим от 2018 г..
Първо искам да поздравя Министерството на земеделието и последния му екип, който за два-три месеца поправи доста грешки, направени от предходните, които тотално объркаха нещата.
Някои неща ги смениха 50 пъти. Направихме сигурно 50 или 60 информационни кампании. Така объркахме хората, че не знаят за какво кандидатстват.
Затова се надявам през следващите дни внесеният от сегашния екип на министерството план да бъде одобрен от ЕК.
Противниците на земеделците в България знаете ли кои са? Чиновниците в Брюксел, времето, а тази година се оказа и войната. Тези в министерството, които преговаряха, казаха, че за пръв път са преговаряли сега. Водили са преговори сега. Досега, каквото им кажат от Брюксел, те са отговаряли: така го правим. Сега се опитаха да работят. Смятам, че са постигнали нещо.
Благодарим на ДФ „Земеделие“, че за няколко месеца свършиха доста работа и закъснението беше наваксано.
Благодарим за субсидията, която изплатихте вчера късно вечерта.
По стратегическия план, ако кажем, че сме доволни, не не сме доволни. Така и трябва да бъде, защото, когато всички са доволни, тогава има постигнат успех. Но новите неща, които ни се налагат на нас като производители да правим, са нови, необичайни и струващи повече от това, което получаваме като основно плащане.Много от чиновниците в Европа не са запознати със ситуацията в страните. Стратегическият план трябваше да бъде план за всяка страна, трябваше тя да си го направи според спецификите. В крайна сметка наложиха едни параметри и се оказахме в капана на бюрократите в Европа. Повтарям го всеки път. Защото – и от министерството ще ви отговорят, че имаше текстове, преписани от Франция, които са одобрени. Но, предложени от България, на нас не ни ги одобряват. Мери се с различен аршин. Двоен е стандартът по много неща от Стратегическия план. Направо да си го кажем – по изискванията. Дори последния път се принудих да им кажа: а защо не гледате бели мечки в Португалия? На нас ни налагаха определени изисквания, които не са съобразени със спецификата.
По отношение на войната в Украйна. Ние като граничеща страна се оказахме заедно с Румъния и Полша. Там на национално ниво взеха някакви мерки. В България се оказа, че половината слънчоглед, който е излязъл от Украйна, влезе в България и не излиза. В момента ситуацията на пазара е такава – няма пазар, всичко стои по складовете и не знаем докога ще стои. Колегите са притиснати. В момента в някои области на страната се плащат ренти,продават под себестойност, за да могат да се разплатят хората.
Като ренти влизат над 2 млрд. лева годишно. Няма такъв инвеститор през последната година в страната. Забавят ли се, това до голяма степен ще взриви социалния мир.
Надявам се нещата да се стабилизират, Европа да чуе нашите викове по отношение на вноса на слънчоглед в България. Защото на срещата с представител на френското правителство миналата седмица аз му казвам какво е положението, а той ми отговаря: не може да е вярно. Не може, но е така. Мнението на колегите от Румъния е абсолютно същото. Мнението на Полша е абсолютно същото.Но политиците говорят друго, защото е модерно.
Надявам се в тази посока нещата да се пооправят. Единствено нашият министър на земеделието на срещата на министрите постави този въпрос. Всички други бяха пасивни. А това не е добре. Срещите с браншови организации са за това – всеки да си каже какво му е дереджето и накъде отиваме.
В момента има по-завишени зелени изисквания. Обаче никой не отчита, че тези изисквания, за да ги направим, трябва да имаме допълнителни средства. В същото време в България влиза стока, която не е съобразена с европейските изисквания. Говоря за слънчогледа. Влиза една стока, която подбива цената. Да сте видели да е паднала цената на олиото например от цена 2 000 лв. и сега да е 1000 лв.? Не! Така е.
Не зная докога по принцип ще се издържи. Казват ни, че сме във война. Цяла Европа е във война. Въпросът е, че обикновено падат тези, които са на първа линия на фронта. А това сме ние, производителите в България, Румъния и Полша. И в крайна сметка тази война как ще завърши, тази година или следващата и с колко жертви от нас, производителите.
