loader image

Пламен Михайлов, Чери Дриймс: В овощарството и зеленчукарството изкупните цени на стоката не догонват инфлацията

Управителят на „Чери Дриймс“ ООД Пламен Михайлов, който се занимава с овощарство, най-вече черешопроизводство, и зеленчукопроизводство от 2008 г., казва, че изкупните цени за производителите не компенсират повишените разходи за производството им. Това води до много трудна ситуация в сектора, в която някои от производителите оцеляват на ръба, а други се отказват.

Господин Михайлов, каква беше 2022 г. за българското овощарство и зеленчукопроизводство?

През 2022 година изкупните цени на плодовете и зеленчуците не бяха лоши, но в никакъв случай не отговаряха на темпа на нарастване на инфлацията. По-конкретно изкупните цени към производителя от търговеца. Особено от търговците на дребно. Тези, които купуват от малките фермери една зелка по 0.35 лв, а на пазара в София я продават по 1,20 лв. Там е особено осезаема разликата. 

Зеленчукопроизводителите и овощарите между вноса на стоки на неразбираемо ниски за нас цени и търговците, които също изкупуват на ниски цени, изпаднаха в нелеко положение. И този земеделски производител, който трябва да си купи семена, торове, различни консумативи, за да може да си обезпечи сезона,  трудно може да посрещне увеличените им цени. Защото той не продава с 40-60% по-скъпо от миналата година  стоката си. 

Но производителите са притиснати в ъгъла. Те са произвели например 1 тон домати и не могат да ги приберат в склада, за да чакат по-висока цена. Принудени са да продадат стоката на каквато цена им предложат. Най-трагично тази година положението беше при черешите. Тогава точно беше бумът на инфлацията, а изкупните цени на черешите не бяха 5-6 лв/кг, по колкото се продаваха на пазарите.

Според мен, големите търговски вериги са значително по-добри партньори на производителите от гледна точка на ценообразуването. 

Проблемът с работната ръка също е изключително сериозен. Дефицитът е голям. Но и тези, които ги има, естествено поискаха повече пари за труда си. И с право. Това е тежка работа. И земеделските производители плащат на работниците си достойни пари. Но това още повече увеличава производствените разходи. Бензинът също се вдигна с 1 лв от миналата година. Изкупните цени на доматите обаче – не. Да не говорим, че освен да си покриеш разходите, трябва и нещо да остане в производителите за тях и за инвестиции. 

Как се справят тогава овощарите и зеленчукопроизводителите? Какъв е начинът да оцелеят в тази криза?

С партньори, които проявяват разбиране и които познават естеството на работата. И които им дават възможност да имат повече време и да бъдат гъвкави. Но има такива, които просто не се справят или се справят на ръба. 

Лично аз намалих площите. До миналата година гледах и зеле. Спрях да го гледам по две причини. Едната е, че в нашия район не се получава толкова добре. Но другата е, че е много хамалогия работата на къра. Зелето, според мен, може да се работи, ако вече си технологично обезпечен с комбайни за зеле и т.н. Но един комбайн за зеле струва четвърт милион лева. Колко зеле трябва да произведеш и да продадеш за 250 000 лв, за да се изплати тази машина? 

А основният проблем при зелето не е за колко време ще го отрежат работниците, а за колко време ще го изкарат от полето. Една зелка тежи средно между 1,5 и 2,5 кг. В 1 дка има по 3800 зелки, тоест над 7 тона зеле. Колко човека трябва да влязат, да го отрежат, да го изкарат, да го складират, да го приготвят за продажба. Това е много и къртовски труд. А късното зеле за кисело зеле обикновено се вади в късна есен. Когато е мокро, студено и кално. 

А има ли пазар за българска стока?

Не мога да дам оценка. Аз моята стока съумявам да я продавам. Да, трудно. Зеле знам, че не се внася, защото има. Но при домати, краставици и т.н. има внос от всякъде. Трудно се намира пазар, когато искаш да продадеш стоката на достойна цена, а не на себестойност или под себестойност. 

Не само вносът е виновен за положението на българските производители на плодове и зеленчуци, обаче. Българският потребител е разглезен от вносните предложения на ниски цени и все повече търси нетипични за България вкусове и сортове. Търговците естестествено отговарят на това търсене и дори го възпитават. Но ако потребителите търсят българските традиционни продукти, които виреят в нашия климат, нещата може да се променят. За това ще бъде следващият ни разговор с Пламен Михайлов.

Ася Василева

Снимка: Kaufland Пламен Михайлов (вляво) с представители на търговската верига

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X