При понижение на температурите наличието на захари предотвратява повреждането на клетките. Калият, азотът и магнезият играят важна роля за тези процеси
Д-р Гудвин Рюликке, д-р Ханс-Петер Кениг, Баварска работна група по въпросите за внасяне на торове, ФРГ
При минусови темперантури острите кристали на леда повреждат растителните клетки, следствие на което растенията изсъхват. За да не се случи това, зимните култури са изработили собствена стратегия за презимуване. Внасянето на съответстващи торове и правилната агротехника имат голямо значение за формиране на студоустойчивостта на едни или други видове зимни култури.
Зимоустойчивостта е придобито качество
Растенията са в състояние да разпознават факторите на външната среда и да се приспособяват към тяхното въздействие. Снижаване продължителността на светлината на деня и постепенното понижение на температурите на въздуха в нощните часове до точката на замръзване задействат механизма на реакция за закаляване на растенията – появява се невъзприемчивост към замръзване, а в клетъчния сок растенията увеличават количеството на захарите и разтворимите протеини.
Протеините възпрепятстват замръзването
Протеините, които са необходими за транспортиране на йоните през клетъчната мембрана (явлението осмоза), при ниски температури се деактивират в клетките на растението. Едновременно с това в периода на закаляването в растенията протича процес на образуване на други протеини, предпазващи от замръзване, които препятстват такава деактивация.
Ако температурата на въздуха продължи да пада
в растенията се образуват кристали лед и се включва механизма на устойчивост към замръзване: управляване на дехидратацията (обезводняването) и охлаждането. В резултат на ниското осмотично налягане, водата между клетките образува ледени лещи, но те не представляват истинска опасност за структурата на клетките. От клетъчния сок, който е застрашен от замръзване се отделя вода и точката на замръзване се понижава. За да се стигне до това, една от функциите на клетъчната мембрана намалява. Нужен е калий. За образуване на протеин в предзимния период е необходимо и достатъчно ниво на осигуреност на растенията с азот. При късни срокове на сеитба и кратък период на вегетация внесените нитратни торове дават преимущество: стимулират постъплението на калия. В същото време, повишеното ниво на нитрати, които растенията не успяват да използват за растеж, влияят отрицателно на развитието на зимоустойчивостта: изискват повишено потребление на вода. А водата както знаем, намалява концентрацията на клетъчния сок и повишава температурата на точката на замръзване.
Калий плюс магнезий
За всички растителни организми калият е съществен елемент за производство на въглеводороди, участващи в процеса осмоза: захарта и подобните й съединения растенията използват за намаляване точката на замръзване.Картофите или репичките стават от студа сладки затова, защото част от нишестето се превръща в глюкоза, която служи в качеството на „антифриз“. Фотосинтезата, т. е. производството на енергия във вид на въглеводороди на основата на слънчевата светлина, а така също и транспорта на въглеводородите са възможни само при достатъчна осигуреност с магнезий. Достъпът на растенията до тези вещества е необходимо да бъде осигурен още есента. Усвояването на калия и магнезия са взаимосвързани процеси, поради което за тях се препоръчва едновременното внасяне в течна форма. Съдържащите се в съответните разтвори сулфати осигуряват есента удовлетворение от потребността на сяра.
Бор, мед и други
Доказано влияние на зимоустойчивостта имат следните микроелементи: манган – при високи нива на рН, мед – на заблатени почви и молибден – на стари в геологично отношение и кисели почви. При отглеждане на рапица особено значение има борът. Недостигът на бор в посевите с рапица води до разцепване повърхността на корените и по този начин открива входна врата за инфекции. Поради това листното подхранване, включващо манган, магнезий и бор, способства за формиране зимоустойчивостта на рапицата.
В началото на пролетта с повишаване на температурите на въздуха презимувалите растения губят механизма за защита от мраз. И затова при тази култура има голяма опасност от измръзване от възвратни пролетни мразове. Неудачна се оказа идеята за внасяне на калий във вид на листно подхранване непосредствено след възвратен студ с цел повишаване на концентрацията на солите в растенията и намаляване чувствителността към измръзване.
Младите тъкани на растенията винаги са по-чувствителни към въздействието на ниски температури, особено в съчетание с листно подхранване. Но все пак може да се отчете ефективност от такива внасяния, ако подхранването не съдържа азот и се внесе в посева навреме. В този случай става натрупване на захари и температурата на замръзване се понижава за сметка на високото съдържание на соли.
Главната препоръка за успешно презимуване на посевите – внасяне на калиеви торове още есента в съответствие с потребностите на културата. При високо съдържание на калий в почвата, растенията не само успешно презимуват, но се нуждаят от много по-малки количества вода. При размразяване на почвата тези мерки снижават заплахата от загиване на растенията от дехидратация.
