Сравнителен обзор на системите за обработка на почвата

Почвообработката има критично значение за доходността от земеделието. Целта на тази операция е да се създаде еднороден по пълтността си слой, така че нищо да не възпрепятства корените на растенията и влагата. Американските специалисти открояват четири различни типа основна почвообработка – хоризонтален (традиционен), вертикален, Strip-Till и No-Till. Всяка от тези системи има своите особености. А изборът на конкретна система за конкретно стопанство може да се прави не само въз основа на природните фактори – дебелина на плодородния слой на почвата, климат и структура на почвата, но и според размера на стопанството и неговото финансово състояние. По-подробно за преимуществата и недостатъците на различните системи разказва агрономът Кен Ферри пред американското издание Farm Journal.
Хоризонтална обработка
Някога хоризонталната обработка на почвата е била синоним на оран с обръщане на пласта. Днес тя обикновено включва преминаване с култиватор или компактна почвообработваща машина на дълбочина от 7,6 до 10,2 см преди пролетната сеитба. При соево-царевичен сеитбооборот хоризонталната обработка не предвижда никакви операции наесен, асамо едно преминаване с компактна почвообработваща машина преди сеитбата на царевицата напролет. Това е надежден начин да се получат бързи и равномерни посеви.
Като недостатък на хоризонталната обработка авторът посочва резкия преход на плътността между орния хоризонт и т.нар. плужна пета. Дали такъв преход е проблем, зависи от годината.
Интензивните дъждове в началото на годината могат да доведат до това, водата да се натрупа над плужната пета, което може да причини загуби на азот и болести по растенията. Когато през юли и август е горещо и сухо, при наличието на рязък преход в почвата, първите три горни групи корени при опита си да се доберат до влага, може да спрат, натъквайки се на значително по-плътния слой.
Ако това се случва, вероятно си струва да се премине на вертикална обработка на почвата, No-Till или Strip-Till.
Работата е там, че една от главните цели е проникването на първите три горни пласта на корените дълбоко в почвата. При вертикалната почвообработка, Strip-Till или Nо-Till те растат на дълбочина. Но при хоризонталната почвообработка преди сеитбата (изключенията са редки, например песъчливи почви) независимо от това какви операции се провеждат наесен, първите два горни етажа от корени почти винаги се сгъват, натъквайки се на плътния слой почва. За щастие, ако наесен се прави вертикална обработка на почвата, третият етаж корени прониква в дълбочина.
Рязкото преминаване към вертикална почвообработка, Nо-Till или Strip-Till за някои фермери може да бъде твърде шокираща промяна. Първата крачка е да се разрохка целият почвен профил с помощта на определени операции наесен. След последвалата почвообработка напролет плужната пета ще се запази, но разликата в плътността на почвата между различните пластове ще намалее.
Есенната вертикална почвообработка може да се проведе с различни машини – дискови или линейни продълбочители, чизелни плугове. Сред тях не може да се открои еднозначно най-доброто. Оптималният избор зависи от конкретната ситуация с растителните остатъци на полето, дълбочината на обработката на почвата, мощността на наличните трактори.
Ако е необходимо да се заорават растителните остатъци на царевица например, която е отглеждана след царевица или пшеница, то линейният продълбочител няма да е подходящ, тъй като той само повдига и спуска почвата. Но при царевично-соев сеитбооборот трябва да се оставят растителните остатъци на повърхността, за да се предотврати ерозията, поради което линейният продълбочител може да е напълно подходящ. За да се разбият основателно буците и да се раздроби почвата, с линеен продълбочител трябва да се влиза в полето колкото е възможно по-рано, докато почвата не е натрупала влага. С чизелен плуг може да се обработва и влажна почва. Ако е необходима обработка на почвата на голяма дълбочина, е по-добре да се използват дискови чизелни култиватори или дълбокопродълбочители. След есенната почвообработка напролет трябва да се прояви търпение.
„80 на сто от случаите на уплътняване на почвата, които съм виждал на полето, са станали след първата пролетна почвообработка“, отбелязва авторът Кен Ферри в статията си.
След сеитбата трябва да се проверят горните корени. Ако третият им пласт е прегънат, това означава, че по време на пролетната почвообработка е било твърде влажно, поради което и есенната не е преминала както трябва. Алтернативен път на преминаване към по-малко интензивна обработка на почвата е отглеждането на соя по технологията No-Till.
Резюме
Преимущества: по-малко налягане върху почвата и по-малко машини, използвани при сеитбата; по-малки разходи за хербициди; сеитба в оптимални срокове; по-бързо поникване на културите; по-равномерни посеви.
Недостатъци: създава плътен слой, над който се натрупва влага и който задържа растежа на корените, а това анулира почти всички преимущества.
Пречки при прилагането: не бива да се прилага на почви, подложени на водна или ветрова ерозия или пресъхване.
Допълнителни съвети: обработете допълнително почвата наесен на голяма дълбочина с цел разбиване на плужната пета или преминете към по-неинтензивна обработка.
Вертикална обработка
Машините за вертикална обработка имат дълги лапи, които разрохкват уплътнените почвени слоеве, премахвайки прехода в плътността на почвата, създаден от хоризонталната обработка. Машините включват линейни дълбокопродълбочители, чизелни плугове, дискови дълбокопродълбочители, които напролет се агрегатират с брани, за да се изравни повърхността на почвата. Дълбочината на обработката зависи от типа на почвата. При малки дълбочини обикновено се използват чизелни плугове. За да се формира еднороден почвен слой, дълбочината на обработката трябва да е половината на ширината на междуредията. Например, при обработка на дълбочина 17,5 см трябва да се постави ширина между работните органи от 35 см.
Колкото по-късно се провежда вертикалната почвообработка, толкова в по-къси срокове трябва да стане това. При използването на дискови дълбокопродълбочители, дискови чизели и чизелни плугове, които могат да работят на влажна почва, сроковете са по-дълги, отколкото при използване на линейни дълбокопродълбочители.
Еднородно разрохкване е по-лесно да се постигне с дискови дълбокопродълбочители или дискови чизели, тъй като те имат по-големи работни органи. Тъй като еднородността на разрохкването зависи от дълбочината на обработката, разстоянието между работните органи, скоростта на работа и влажността на почвата, най-вероятно ще се наложи машината да се пренастройва за всяко поле наново.
Особено внимание трябва да се отдели на изравняването на почвата. За целта към почвообработващите машини трябва да се прикрепят машини за подравняване. Недостатъчно качественото подравняване може да доведе до това – хербицидите да се натрупват и да действат на полоси, а не навсякъде.
Роля има дори формата на работните органи. От нейния правилен избор зависи дали растителните остатъци ще остават на повърхността, или ще се заравят в почвата.
Окончателното изравняване на почвата се прави напролет с брани. Браната не заравя растителните остатъци, а само изравнява почвата, поради което при необходимост от заравяне на растителните остатъци, това се прави при първоначалната почвообработка.
Вертикалната обработка на почвата се прави на скорост 11-20 км/ч . Тракторите и пръскачките трябва да се оборудват със специални гуми, тъй като уплътняването от обикновените гуми е невъзможно за разрохкване.

Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!