Освен от всичко останало годината беше белязана от разгорещяването на спора между подръжници и противници на технологията но-тил. Много елементи от нея са залегнали в Стратегическия план и така или иначе ще трябва да се изпълняват.
Поддръжниците й казват, че технологията пести разходи и опазва почвеното здраве. Противниците и излизат с аргументите, че добивите падат, а използваният в големи количества глифозат е всичко друго, но не и полезен за почвата и хората. Още те с основание сочат факта, че технологиите на минималните почвообработки способстват за намножаването на икономически важни вредители. И че дори и да намаляват разходите, то намаляват и приходите поради намалените добиви. А почвата се нуждае от кислород. И много често посочват факта, че привържениците на но-тил са всъщност търговци на оборудване за технологията, което естествено ги кара да се съмняват в безкористността им.
В спора няма нищо лошо, в него се ражда истината. Но в живота абсолютна истина едва ли има.
Кои е прав? И едните и другите. Няма две еднакви стопанства дори в землището не едно и също село. Всеки трябва да намери верният път за себе си. За целта трябва да има много и качествена информация. Каквато ние винаги ще се опитваме да предоставяме. Гласът на земеделеца с право може да претендира за основоположник на движението но-тил в България. Всичко започна с една преводна статия през 2013 г, на един украински фермер, който казваше – „Нахраних всички, освен себе си“. Един голям български земеделец и до днес я цитира като нещото, подтикнало го да приложи но-тил. Обаче и той признава, че технологията е все още експериментална и поставя пред прилагащите я много предизвикателства.
Но-тил или минималните почвообработки са вероятно посоката, в която ще върви земеделието. Особено с въвеждането на въглеродните сертификати, които ще позволят на земеделците да печелят евентуално повече пари. И с натрупването на опит и научни знания. Но всеки трябва сам да достигне до правилната формула за себе си, изхождайки от конкретно своето стопанство, почви и организация на производството.
И насаждането на потребителски нагласи, че храната от конвенционалното земеделие е по-лоша от тази при но-тила е нещо, което ние, като земеделска медия, няма да подкрепим. Ще продължим да работим съвместно с науката, за да снабдяваме земеделците с най-новите научни данни и разработки, за да могат те да открият най-печелившата формула за себе си. Ще представяме всички гледни точки честно и безпристрастно. Защото един размер не е подходящ за всички.
Ася Василева
