Бавни продажби, лоши цени, високи разходи. Проблемите, които измъчваха конвенционалните фермери в миналото, сега масово засягат биологичния сектор.
След като корона кризата доведе до двуцифрени темпове на растеж на органичните фермери и органичните храни, сега индустрията страда от рязко покачващите се цени на храните и пестеливите покупки на потребителите. Високата инфлация и рязко нарастващите цени на енергията променят поведението на потребителите при пазаруване в цяла Европа, пише германското издание Agrarheute.
Хората откриха, че могат да спестят и от хранителните продукти. Очевидно органичните пазари и органичните фермери забелязват това много повече от конвенционалните фермери и конвенционалните магазини. Спестяването на пари в момента е особено актуално в Европа, когато става въпрос за хранителни стоки и много супермаркети поставят предимно своите евтини собствени марки на рафтовете отпред.
Кривите на продажбите на органични храни в Германия през последните години вървят само в една посока – нагоре. Но след войната в Украйна и рекордно високата инфлация, приливът се обърна. Както органичните фермери, така и органичната търговия съобщават за огромни проблеми с продажбите и твърде ниски цени.
Високи загуби на продажби в търговията с органични продукти
Колко празни са много органични магазини в Хамбург, съобщава Hamburger Morgenpost. Управляваните от собственици органични пазари и по-специално сергии за органични пазари или вегани търговци се страхуват за своето съществуване. Търговецът на дребно „Teilgut“ вече фалира, други магазини са загубили до 50 процента от продажбите.
Подобно е положението и на други места. Бранденбургското еко селище Brodowin е една от най-големите ферми Demeter в Германия. Концепцията предвижда производство и преработка на храни по биодинамични насоки. Освен че се продават в собствения селскостопански магазин на компанията, хранителните стоки се изпращат и до органични пазари и частни клиенти в Берлин и Бранденбург с услуга за доставка в Еберсвалде.
Отговорният служител Franziskarutscher докладва на RBB: Не изглежда толкова добре. Имаме рязко намаляващи числа. Трябва да се справим с това. . В момента имаме много по-малко клиенти. Най-високата ни точка беше почти 4000 клиенти на седмица. Това беше през 2021 г. И току-що паднахме до 2300.“
Биологичните фермери на червено
Hannoversche Allgemeine (HAZ) съобщава за нещо подобно от района на Хановер. Там Джулия Швартинг съобщава, че приходите от нейния мобилен органичен магазин рязко спадат. От 2018 г. тя продава плодове, зеленчуци, яйца, хляб, сладкиши и месо от местни производители в преустроено ремарке.
„Много силно забелязвам, че клиентите гледат повече цената“, отчита търговецът. Джулия Швартинг има спад в продажбите с цели 30 процента от март насам и досега е увеличила цените само на тестените изделия. „Продавам само половината от органичните яйца“, казва тя. Тя чула от един от своите доставчици, че фермите за органични яйца вече са започнали да колят кокошки носачки поради липса на търсене.
Карстен Баук, който от 20 години управлява своята ферма Demeter в Klein Sülstett близо до Uelzen, също усеща последиците от кризата. Отглежда кокошки носачки и говеда и картофи. Баук казва пред ZDF: „За нас е толкова трудно да печелим пари изобщо, а имаме месеци, в които губим пари и това наистина боли. Сякаш за първи път се борим да доставим продуктите, които произвеждаме, на клиента“.
Тим Трейс, председател на Асоциацията за биологично земеделие в Хесен (VÖL), съобщава на Hesenschau, че продажбите са спаднали с до 50 процента. Той казва: „Това може да застраши съществуването ни.“ И ще доведе до факта, че може да има по-малко органични продукти и фермите ще трябва да се откажат или да се върнат към конвенционално земеделие.
Органично мляко: основна пазарна промяна
Подобно е развитието и при млекопроизводителите. Тук цените на биологичното мляко са се повишили много по-бавно, отколкото на конвенционалното мляко – но по-високите цени в момента са много трудни за прилагане в продажбите. Това е израз на фундаментална промяна на пазара на мляко, казват пазарни експерти. „Пазарът на конвенционалните стоки в момента е много по-динамичен от цените на органичното мляко“, казва Ханс-Юрген Зайферлайн от Асоциацията на млекопроизводителите в Бавария (VMB).
Това разбира се е разочароващо за органичните фермери: те ще имат нужда от поне 15 цента повече на литър от мандрите. „В момента работим под нивото на минималната заплата, за около десет евро на час“, казва биофермерът Йохан Еленридер пред Bayerischer Rundfunk (BR). Той има пълна калкулация на разходите за фермата си с 50 млечни крави. Резултат: Ако всички часове, отработени във фермата му, се заплащат по 20 евро на час, той ще има нужда от 15 цента повече на литър мляко, за да покрие разходите. Ellenrieder в момента получава 55 цента на литър.
Асоциацията Bioland настоява за производствена цена от 68 до 73 цента за литър био мляко. Но това ще бъде трудно да се приложи. Министерството на земеделието на Бавария гледа на това развитие с голяма загриженост. „Това ще означава, че млечните ферми ще преразгледат прехода си от конвенционални към органични, което може да е било планирано от много години“, казва Волфганг Винтцер, ръководител на отдела за биологично земеделие, пред BR.
Биологичните фермери не могат да се отърват от картофите си
Продажбите на органични картофи са се сринали с 40 до 50 процента. Това каза президентът на Германската асоциация за търговия с картофи Томас Херкенрат за „Neue Osnabrücker Zeitung“. Причината са значително по-високите цени на био картофите в сравнение с конвенционалното отглеждане.
Потребителите спестяват и са склонни да разчитат на „евтини алтернативи“, каза президентът на асоциацията. На този фон Херкенрат критикува факта, че федералното правителство се придържа към целите си за разширяване на биологичното земеделие в Германия. То иска да увеличи органичното отглеждане до 30 процента до 2030 г. С оглед на сегашното развитие това не е реалистично.
„Биологичните площи за картофи ще продължат да намаляват. Защо? Защото едва ли някой вече купува органично“, каза Херкенрат. Според предварителните данни на Федералната статистическа служба миналата година в Германия са събрани 10,3 милиона тона. Площта е 267 000 хектара.
Терез Венцел от Асоциацията на производителите на органични картофи казва, че спадът в продажбите на органични картофи на всички нива на търговия в момента е само 15 процента и че ситуацията за производителите на биологични картофи като цяло е по-стабилна, отколкото е описано от търговската асоциация на картофи.
Според Асоциацията на производителите на органични картофи, наскоро органичните картофи са били култивирани на 12 000 хектара, което е около 4,5 процента от цялата германска площ за отглеждане на картофи.
Според Терез Венцел общата реколта от органични картофи за продажба е около 180 000 тона и по този начин почти 2% от общото производство.
Тъй като не се използват торове и пестициди, органичното земеделие постига значително по-ниски средни добиви от конвенционалното земеделие. Нивото на добива напоследък беше средно 20 до 30 тона на хектар и е около половината по-ниско от нивото при конвенционалното отглеждане.
Значително по-високите цени на производител обикновено компенсират по-ниските добиви при биологичното земеделие. Но точно заради тези по-високи цени напоследък има масови проблеми в продажбите на почти всички био продукти. Поради експлозията на цените на енергията и храните, потребителите трябва да сметнат всяко евро три пъти и, ако се съмняват, да изберат по-евтината алтернатива.
Цените на производител за конвенционалните картофи бяха около 25 евро в Долна Саксония, в началото на ноември. Това означава, че конвенционалните производители на картофи получават с 10 евро повече за своите картофи, отколкото преди година.
Цените на органичните картофи напоследък бяха около 55 до 60 евро за тон – това е с 20 евро за тон повече, отколкото през предходната година и повече от два пъти повече, отколкото конвенционалните фермери получават за своите картофи. Това също така ясно показва, че органичните фермери имат истински проблем във времена на ограничени средства и ограничени бюджети.
Защото потребителите също трябва да плащат тези високи цени. Между другото, това не се отнася само за картофите, които представляват много малък пазарен сегмент в биологичния сектор, но и за млякото, месото и за органичните зърнени култури.
На този фон става ясно, че може вече да е успех, ако биологичното земеделие успее да запази пазарния си дял. При тези трудни условия едно разширяване е по-скоро немислимо. Защото кризата с продажбите далеч не е приключила на фона на рекордно високата двуцифрена инфлация – и при хранителните стоки.
