Много земеделци вече са фалирали, но още не го знаят
Защо трябва постоянно да ни е трудно?
Обмисля се създаването на земеделска политическа формация
10 000 лв спестени данъци няма да върнат младите в земеделието, но ще помогнат на чертожниците
Интервю на Ася Василева
Господин Петков, предвид на ситуацията, признавам, че не знам за кой от всичките проблеми да ви питам първо. Какво ви притеснява в момента?
Да, откъде да почнеш и къде да свършиш… Чета коментари, особено на хора, които в момента са във властта. Не е сериозно. Не може да се правиш на сериозен политик и в същото време да заявяваш в публичното пространство, че с 10 000 лв, колкото ще е намалението от данъците в субсидиите, ако се приеме, ще върнеш младите в земеделието. Няма как да стане. В момента има един куп неща, които са изключително важни и трябва да се направят възможно най-бързо.
Чета, че министър Гечев е казал, че до края на април ще бъдат готови наредбите за новия програмен период. Но ние до 15 май трябва да приключим заявяването на площите. В момента всички земеделски производители са седнали и четат въпросните ДЗЕС-ове. Колкото и малко да е информацията за тях. И се чудят как да си структурират стопанствата, така че да отговарят на изискванията.
Не можеш в рамките на 3 месеца да преструктурираш един бизнес, който си го правил 35 години. И съм сигурен, че този ресурс, който ще бъде усвоен, голяма част от него ще отиде през чертожниците в партийните каси. Някой седна ли да прочете тези ДЗЕСове и да види, че хората, които досега чертаеха без да имат животни и чертаеха само ПЗП отново са облагодетелствани. Тези ДЗЕСове ще извият ръцете на реалните земеделски производители.
Други депутати внасят частични поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тези депутати, каквото и да твърдят в публичното пространство, не познават сектора. Те познават определени схеми, които биха помогнали за усвояването на пари в определени сектори. Особено в био сектора. Хайде вече да се спре с тези неща. Като не знаят, поне да потърсят истинските земеделци и да ги попитат. Земеделците си знаят проблемите, те са едни и същи.
Много сериозно се замислям, дали не е дошло време за реална земеделска партия. Не обичам политиката, но ако това е единственият път, то може би една част от по-активните земеделци, които познават сектора, трябва да пожертват времето си, за да могат да оказват влияние върху законотворческите процеси. Когато сме заедно сме като съчките на хан Кубрат. Но властите знаят това. Всяват раздор. Викат един по един браншовиците, обещават им някакви неща. И за капак вкарват пчеларите. И там вече всички знаем какво се случва. Министърът стои отстрани и гледа сеир.
Защото всички правителства до момента правят едно и също. Винаги изпълнителната власт противопоставя секторите, настройва ги едни срещу други и оттам нататък й е лесно, да си гради политика, каквато я устройва. Като си спомня за колко по-малки неща преди 15 години изкарвахме тракторите, сега пълното мълчание на бранша ме учудва.
В тази ситуация, която е в момента. При този Стратегически план. За мен в него няма никаква стратегия. Каква стратегия е, след като в него липсва основният проблем, за който говори цял свят – водата. Няма вода, но има инвестиции в някакви химерни неща като дигитализации. Това говори, че ти никога не си имал реалната идея наистина да развиваш този сектор.
Освен това този Стратегически план стимулира превръщането на обработваемата земя в необработваема. Аз в момента сериозно се замислям за моето стопанство. Икономическият ми анализ показва, че ако аз утре цялата земя, която стопанисвам – лична и наета, не я сея, а я направя ПЗП, моят финансов резултат ще бъде в пъти по-добър. Ще освободя 7-8 човека от работа. Това ли е земеделие? Постоянно затревените площи?
Да не отварям дума за поземлените отношения. От десетилетия насам си говорим, че дългосрочното ползване на земеделската земя трябва да е приоритет. Ние отново сме на едногодишни споразумения. Как да поемеш 5-годишен ангажимент с едногодишно споразумение?
Всеки се оправдава с управлявалите преди него. Този филм вече сме го гледали не знам колко пъти. Нас, земеделците, не ни интересува кой е в сградата на Министерството на земеделието. Там е Министерство на земеделието. Точка. Край. Носите отговорност като Министерство на земеделието. Ясно е, че персонална отговорност до момента никой не е поел.
Когато ограничиха износа на зърно, казах на политиците, че правят най-голямото безумие. Никой от тях не е седнал да прочете макро и микроикономика. Колкото и да парадират с дипломи, от действията им си пролича, че нищо не разбират. Не може да се ограничи износа при високи цени на международните борси и да се каже – купуваме милион и половина тона зърно. Купиха ли ги? Цялата истерия беше в услуга на определени държави, които в този период на високи цени на слънчогледа и на пшеницата продаваха продукцията си на Черноморския пазар. Може да се види колко продадоха тогава Франция, Италия, Китай на онези цени. Но България, с нейните 3 млн. тона зърно, които имаше запас не можа да продаде нищо, защото износът беше блокиран за 3 седмици. Кой пое отговорността за това?
Това не е детска игра. Те съсипаха бизнеса на един куп земеделци. В момента на земеделските производители, които са инвестирали милиони в техника и технологии, преработка и т.н. складовете им са пълни със стока, която е на висока себестойност. Няма как да е на ниска себестойност при цена на торовете 1600-1700 лв/т.
И сега земеделците са изненадани от нови условия, разпънали са едни бумаги и се чудят как ще изпълнят всички тези ДЗЕСове, за да могат да достигнат едно подпомагане, което е приблизително равно на онова, което е било досега. Защото при всички случаи ще е по-ниско от досега. Освен това трябва да намалят ПРЗ, да отделят 7% от обработваемата земя за други цели. 7% от земята е страшно много. И всичко това при пълна неяснота, защото министърът каза, че наредбите ще са готови в края на април.
Нали точно в тези наредби е заровено кучето. Там може да се сложат един куп изисквания, за които не знаем. И през април, когато вече е засят слънчогледа, земеделците ще се окажат поставени пред свършен факт да са в някакво нарушение. Защото както ни казаха по време на семинара на НАЗ, ако не спазваме правилата, ще бъдем глобени. Дори и да не знаем правилата.
Такава нормативна уредба се прави една година предварително. Наредбите се обсъждат. И преди да започне кампанията, земеделците вече трябва да сме наясно какви са точните изисквания към нас.
Най-простият тест за един министър на земеделието е да му сложиш пшеница от едната страна и тритикале от другата и да познае кое какво е. На всякакви се нагледахме. Минахме през всякакви специалности, адвокати, за да стигнем до това председател на Комисията по земеделие в Народното събрание да е електроинженер.
Не знам защо всички като влязат в Народното събрание забравят за какво са отишли там. А си получават заплатите от нашите данъци. Като сме те изпратили там, еми свърши си работата. Ако не знаеш, наеми си съветници, които знаят и ги питай. Даже и по Фейсбук. Защото явно политиците там ще си комуникират с нас. Вярно, че ще има 150 коментара глупости, но 5 може да са ценни.
Няма ли в един момент на земеделците да им писне?
Мисля, че вече ни е писнало. Започна сериозно да се дискутира темата за земеделско политическо формирование. Защото това е начинът да влезеш в законодателната власт и да промениш всички онези неща, които пречат на земеделските производители да работят.
За да върнеш младите хора на село, трябва да им създадеш определени условия. От 2007 г. сме членове на ЕС. За 15 години в страната влязоха 16-17 млрд. лв по ОСП и Програмата за развитие на селските райони. Покажете ми едно село, което се разви въз основа на тази програма. Село, в което се върнаха младите хора. Няма. За да ги върнеш, трябва да създадеш реална предпоставка. Като не знаят как, да отворят програмата Странджа-Сакар и да видят. Програмата е много проста. Колкото и да я критикуват, по нея са се върнали 18 000 души в този район. Защото са дадени определени реални неща – работа, къща, кола и пари и са ги задължили да живеят там.
Ние не се плашим от високите данъци. Плашим се от ниските приходи. Трябва да се отиде в общините с най-голям отрицателен демографски ръст. Да седнеш с кметовете и да говориш за причините. Да ги питаш какво са направили през мандата си, за да върнат 5 човека от големия град. Иска се много работа.
При всички положения настоящата ситуация ще избие на някъде. Дали ще принуди земеделските производители да се обединим в някакво политическо формирование или нещо друго, не знам. Но ножът е до кокал.
Дали някой е правил анализ за административната тежест? Само да се регистрираш като земеделски производител и да функционираш нормално като такъв, дава ли си сметка някой какви чудеса трябва да направиш? Земеделците у нас трябва да отделят две трети от времето си за административна дейност.
Нека си подредим нашата къщичка, пък изискванията от ЕС сигурно и те има начин да бъдат променени. Виждаме, че съществува думичката „дерогация“. Как пък един български политик не отидем в Брюксел и не каза, че няма да изпълняваме условията докато не се изравни подпомагането на българските и на техните земеделци?
Както сега и румънците, и поляците ребром поставиха въпроса за украинското зърно….
Поляците не само, че поставиха въпроса, но и ще постигнат конкретни резултати. Защото им стиска. Колко украинско зърно остана в Полша? Много по-малко от това, което остана в България. Такова нещо никога не е било. Потребителите си мислят, че консумират българско олио. Не, не е българско. Защо утре министър Гечев не пусне заповед, с която да разреши вноса на препарати за растителна защита от Украйна? В момента едно от най-използваните активни вещества тебуконазол там е два пъти по-евтино отколкото в България. След като внасяме стока, която е третирана с тези препарати, нека разрешим и вноса на самите препарати, за да си намалим и ние разходите. Защото ние трябва да търсим варианти за оптимизиране на себестойността на продукцията ни.
Трябва. И на пазара, но и на полето не е добра ситуацията…
На полето обстановката е много зле. Всички виждаме, че има нещо зелено на полето, но при липсата на влага, никой не знае какво следва. Масово влагозапасеността е около 200 литра от 1 септември, началото на стопанската година. Нормално, по това време сме имали не по-малко от 400 литра на кв. м. Каква ще е пролетта не е ясно. Ясно е, че зимата е много странна. И на всичко това отгоре, нямаме действаща растителна защита.
Чета един ДЗЕС. За да постигнеш намаляване на препаратите, трябва да ползваш феромонови уловки. В момента такива феромонови уловки у нас се предлагат от 2 фирми. И тези две фирми утре ако получат заявки за 150 000 феромонови уловки, няма как да се справят. Разбира се, цената им ще хвръкне. А субсидията, която ще получиш на декар, ако изпълниш тези условия, е 4-5 лв/дка. Това е една от съставките на т.нар. до момента зелени плащания. Защо да го изпълняваш като само феромоновата уловка излиза на декар 7-8 лв., примерно?
И на фона на всички тези проблеми, единственото, което слушаме месеци наред е Капитан Андреево. Вече не знам къде ни поникна това Капитан Андреево. Месеци наред говорим за два фургона, които трябва да са там. Китайците болници правят за една седмица. А ние два фургона с трима души персонал не може да оправим месеци наред. В крайна сметка ние сме колкото един китайски град хора – 7 милиона. Толкова ли е сложно?
Сигурно, ако политиците не разбират от земеделие…
Защото не е удобно да сложиш такива, които разбират. Ако аз съм в Комисия по земеделие, точно с 5 изречения приключват чертожниците. Има регистриран животновъден обект, наемаш с предимство общински и държавни пасища в твоето землище. Не можеш да наемаш пасища на повече от 10 км от основния ти животновъден обект. Ако искаш да наемеш пасища и ниви, които да ползваш като пасища, трябва да докажеш, че минимум 60 дни твоите животни са били на тези пасища. Ще се докаже по същия начин, по които ще се контролират нивите оттук нататък – със спътник. Щом спътникът вижда вегетацията, ще види и животното.
Ще кажат, че ограничаваме възможността на всеки да наема ниви…
В моето землище аз и още един колега работим реално земеделие и имаме реална продукция. Всичко останало са чертожници. Някой си е регистрирал някакъв животновъден обект в Ямбол, който е на 80 км от моето землище, наел е ниви и общински и държавни пасища, и на споразумението казва, че иска определен блок. Ама този блок аз го гледам от 20 години, изчистен е, направен е. Аз съм определил сеитбооборота, инвестирал съм пари, имам 15 души на работа. Поел съм някакъв ангажимент, както сега трябва да поема 5-годишен ангажимент за сеитбооборот. Но на него не му пука. Нищо не прави за облагородяване на площите. И след 3 години решава, че иска друг блок, а този вече не го иска. И върху това ПЗП той почва да наслагва – Натура, лешояди, всичко каквото има. И в един момент субсидията му става 100-120 лв/дка при 10 лв разходи за едно косене, ако въобще се направи. Покажете ми 1 земеделски производител, който тази година е изкарал от пшеницата 100 лв/дка чисто.
Докъде стигнаха разходите за пшеницата?
250 лв/дка при всички положения ги минаха с настоящите цени на торовете. И този безумен див капитализъм с рентите продължава.
Докъде ще стигне тази война с рентите?
Тя вече донякъде е стигнала. Голяма част от земеделските производители вече са фалирали, но още не го знаят. Икономическата логика показва, че няма как да излезе сметката, колкото и собствена земя да имаш. Ако стопанството ти не е с 80% собствена земя, при настоящите нива на рентите, няма как да излезе сметката.
И какво ще се случи?
Звъннете на лизинговите дружества. Вижте колко са необслужваните лизинги и лошите кредити в банките, които са отпуснати срещу субсидии и ще разберете какво се случва.
По-голям оптимист от земеделеца няма. Всеки чака следващата стопанска година и се надява, че ще е по-добра от предходната. Включително и аз. Тази година, жънейки по 200 кг/ дка слънчоглед при тази суша, и аз се надявам, че догодина ще е по-добре. Но сега виждам, че тенденцията за цената на слънчогледа не е добра.
Не е, но как да планираш, особено при такива извънпазарни фактори, които объркват всичко без да може никой да ги предвиди?
Да, аз не знам утре кой ще е министър и какво ще реши да измисли. Може да реши, че в България не е важно да има слънчоглед или царевица, или ще реши да угоди на други участници на пазара. Както и стана миналата година. Задържах слънчоглед с оглед на очакванията цената да се покачи с 10-15%, без да знам, че ще има война в Украйна. Аз много контактувам с украинските ни партньори, те самите до вечерта на 23-и февруари не очакваха да има война. И тогава цената на слънчогледа отиде на 2 лв, но аз не можех да го продам. Защото правителството каза, че ще купува милион и половина тона и забрани износа. Мен кой ме компенсира за тези безумни решения? Да, дадоха ми 1200 лв. Аз не искам държавата да ми дава пари. Искам да ми даде възможност, четейки, следейки пазарите и конюнктурата, да взема правилното решение за моето складово стопанство. Нека да спрат субсидиите. Но на всички. И на германците, и на българите. Да видим кой ще оцелее. Само, че германецът няма да оцелее.
Ще правим поливно земеделие. Чудесно. Но защо пак каруцата пред коня? Нека видим колко е разпокъсана земята и кой луд ще отиде да инвестира около 1000 лв на декар, колкото излиза да направиш поливно земеделие, без да има сигурност, че това върху което инвестира, няма да го ползва поне 10-15 години? Пак ще се върна на въпроса за комасацията. Повтарям го от години. Това беше и основната цел, с която преди години създадохме БАСЗЗ – да задействаме процеса по комасацията. Наемът си е наем, това е пазар. Но когато натрупаш определено количество земя, вече си фактор и политиците трябва да се замислят, че ти работиш с актив, който е от значение за националната сигурност.
Смятате, че е време за земеделска партия?
Необходимо е обединение, което да вкара в Народното събрание здравомислещи хора, които разбират от земеделие. Нещата в сектора трябва да бъдат вкарани в определен законов ред. И този ред трябва да създаде предпоставки за нормална работа на земеделските производители.
Трябва да отпаднат фалшивите земеделци. И това ще се случи много бързо и лесно. С няколко изречения в няколко закона. И тогава бюджетът в основното плащане за земеделците ще се разпределя между много по-малко участници. Само между реалните земеделци. И те ще получават повече пари. Тогава базовото плащане от 20 лв/дка ще стане 30 лв/дка. И когато земеделците имат истинско подпомагане, дори да не е достигнало нивата на старите страни членки, ще имат малко по-голяма глътка въздух.
Когато има държавна политика относно торовете и има два торови завода, които работят на територията на България, тогава в качеството си на изпълнителна власт, можеш да направиш реална подкрепа на земеделските производители относно торовете. Така, както направиха в Унгария.
Когато знаеш, че 80% от продукцията на българските зърнопроизводители е предназначена за износ в непреработено състояние, трябва да направиш така, че те да започнат да добавят стойност към тази произведена продукция. Да им създадеш реални предпоставки.
Когато виждаш, че зеленчукопроизводителите и овощарите нямат реален пазар за продукцията си и не могат да се обединят в тези прословути кооперативи, тогава ти трябва да създадеш реални предпоставки с държавна намеса, те да могат на регионално ниво да си пласират продукцията.
Предложил съм на МЗм много прост проект за създаване на държавна верига, наречана “От фермата до трапезата”. Всички паркинги по магистралите и първокласните пътища са собственост на АПИ, която е държавна. На всеки паркинг може да има магазин за регионални храни с еднакъв бранд. И там всички местни малки производители да могат да продават стоката си.
Създайте логистиката и мениджмънта и след три години го продайте на кооператива. А той сам ще се създаде. От там нататък ги оставете да се оправят. Толкова е просто. Вижте как е направено в един Израел. Няма нужда да откриваме топлата вода. Всички сме виждали работещи решения. Насила няма да го създадеш кооператива. Трябва държавата да им покаже какво може този кооператив и след време да се оттегли. И тогава младият човек, ако прецени, че може да отиде и да работи 10 дка земя на село и има къде да пласира продукцията от тези 10 дка на няколко километра от стопанството си, може и да се случат нещата. Иначе какво да правят младите в селата ни? Няма болници, няма училище, няма доход. 10 000 лв евентуално ще му намалиш данъците. Ама от какво, като няма приходи?
На чертожника тази година ще му дадем още пари. Много лесно може да се провери колко от заявената земя, от тези 37 млн. дка, които се заявяват за подпомагане, е заявена като ПЗП. И колко от тези бенефициари, които са заявили ПЗП имат животни.Около 5 млн. дка се заявяват като ПЗП, според информацията. Тези 5 млн. дка с тези 100 000 лв необлагаеми ще им дадем още въздух.
Предстои среща на хора със знакови имена в сектора, които милеят за бизнеса и земеделието. Направили работещи стопанства. Всички работим земеделие, защото е в кръвта ни. Защото го обичаме. И не може да позволим на някой, които хал хабер си няма от земеделие да съсипе този бизнес. Вероятно това е пътят, ако искаме да променим нещо. Бих го направил, за да знам, че дъщеря ми, ако реши да се занимава със земеделие, няма да й е толкова трудно, колкото на мен. Защо трябва постоянно да ни е трудно? Но да си част от такава организация и да работиш отдадено, това е кауза. Загърбваш личния интерес, загърбваш егото си и работиш за общото.
Аз с нищо не съм навредил на тази държава и не искам и тя постоянно да ме спъва във всяко едно отношение. Не трябва да се спира да се задават въпроси. Ето – защо пак на парче променяме Закона за ползването на земеделската земя? Защото така отърва на някого, да промени една част и да си реши определен конкретен проблем. Не трябва да е така!
Работите с украинска фирма за земеделска техника и имате информация от първа ръка за земеделието там. Каква е ситуацията?
Засетите площи с пшеница са значително по-малко от миналата година. Залагат предимно на царевицата и слънчогледа. Имат проблеми с торовете, имат проблеми с ликвидността, нямат пари. Продават продукция на каквато и да било цена. Има множество търговци спекуланти, основно германски, които оперират на територията на Украйна. Казват ми за цени от 100-150 щатски долара за тон.
И когато това зърно влезе в България, на колко го продават? Нали трябваше да минава само транзит от тук? По същия начин е със слънчогледа. Там наглостта беше голяма. Твърдеше се, че не влиза украински слънчоглед у нас. И изведнъж се оказа, че 600 000 тона са влезли в България. А за големите преработватели това е добре дошло. Купуват слънчогледа на 850-900 лв/т.
Няма пазар. Аз имам 550 тона пшеница. Стои си. Защото като нормален земеделски производител на зелено миналата година през май, следейки борсата, продадох на върха на 79 стотинки. Но като нормален производител, който дълги години се занимава с търговията, продадох 40% от продукцията. Останалите оставих с оглед да диверсифицирам цената. Следейки как се движат пазарите и как са се движили 5 години назад. Казва се хеджиране.
При всички положения ще има някаква реакция от земеделците. Чашата на търпението ни е преляла. Натрупаха са много неща. Колко бързо ще се прояви тази реакция зависи от самите нас. В крайна сметка един живот живеем.
Задаваме си едни и същи въпроси с колеги, които са доказани професионалисти от дълги години. Какво правим? След 30 години бизнес ние не знаем какви решения да взимаме, за да запазим бизнеса, да го структурираме и да го направим устойчив. Намалили сме инвестициите максимално. Като погледнах какво съм прогнозирал да инвестирам за 2023 г. според инвестиционния ми план, виждам, че е абсурд и няма как да стане.
Няма как да се инвестира при тази неяснота, която е в момента. Първо, няма търговия. Второ, имаме неясна вътрешна политика, която се прави ден за ден, и трето – абсолютно неустойчиви поземлени отношения. Основният актив на един земеделски производител е земята. Ако той не е сигурен в нейното стопанисване за следващите 5-7-10 години, той няма как да направи големи инвестиции. Правиш инвестиции, за да можеш да си в играта горе-долу.
Но колко време може да оцелее бизнес без инвестиции?
Година-две, не повече. Амортизацията на техниката е много скоростна при интензивното производство, което се прави в България. Трябва да се инвестира в нови технологии, в нови машини, в персонал. А него го няма. Голяма част от земеделските производители със средни стопанства вече работят сами в стопанствата си.
Един път трябва да отделят огромно време за административна дейност. Второ, трябва да отделят време да работят в стопанството. Трето, трябва да отделят време да си направят своя собствен стратегически план. Четвърто, да следят пазарите и да се занимават с маркетинг и търговия. Кое по-напред?
