Инж. Димо Димов, основател на Сдружението за биологично пчеларство, биопчелар
Господин Димов, да поговорим за българското пчеларство днес. Що е то – днес и утре? Без пристрастия и емоции..
В историята на българското пчеларство има върхове и падения. Сякаш в сегашния момент българските пчелари са попаднали в силна депресия. От една страна няма технически причини за това, защото съществува специален Закон за пчеларството, което е голям плюс за съществуването на определен сектор от земеделието. От друга страна почти никой от свързаните с пчеларството не се съобразява с изискванията на Закона за пчеларството, което го прави направо излишен. Много причини могат да се изтъкнат в подкрепа на съществуването на подобно отношение, както от страна на пчеларите, така и от страна на институциите в държавата. Без да се влиза в конкретика могат да се формулират няколко последствия, които тежат в момента на сектора:
- Организационна разпокъсаност, хаос и несъгласуваност между отделните организации. Те са с еднакъв статут и само единната политика или съгласуване на всяко тяхно действие могат да имат положителен резултат в отношението към институциите;
- Провеждането на целенасочена полезна политика в сектора може да стане много трудно, даже това е невъзможно именно поради липсата на единност в организационно отношение. Липсата на браншови закон допълнително усложнява провеждането на пчеларските политики;
- Разговорът за полезните насоки на развитие на българското пчеларство не се провежда, дори не се планира, а това тежи днес и има значение и за бъдещите политики в рамките на европейския план за развитие;
- Все по-належаща е дискусията и вземането на решение относно статута на българския пчелар, въпрос нерешен в законодателно, икономическо и социално отношение.
Иска се отговорност, представителност от страна на организациите в пчеларството и кураж на специалистите от МЗХГ, да не забравяме и помощта на различни експерти, за да се излезе от това печално „статукво“, продължаващо от 2000 година насам.
Технологии, техническа съоръженост
Съвременното българско пчеларство е добре съоръжено, много пчелари работят с голям брой нови кошери, производителна техника, обслужващи машини от последно поколение. Благодарение на Националната пчеларска програма, действаща от 2008 година насам, значително се подобри инвентара на българските пчелари. Не е така обаче по отношение на общоприетите технологии на пчеларстване, където човешкия фактор е основен. Друга проблематична страна, свързана с технологиите в пчеларството е управлението на живота и дейността на пчелните семейства, където информирането и квалификацията на отделния пчелар е от изключително важно значение. Точно в това отношение, дейността в самите пчеларски организации куца – полезната преди години „пчеларска учебна година“ отдавна е забравена. Но нейните положителни страни така и не успяха да бъдат постигнати от няколкото мерки по ПРСР (мярка 11 и 111), нито от дейностите в Националната служба за съвети в земеделието. Трябва да се направи анализ за постигнатото и какво трябва да се прави в бъдеще, като стратегия и задачи пред сектора – но задачи свързани и със съдействието на различните институции в държавата.
Здраве на пчелите, ефективност на пчеларството, маркетинг и пазари
Напоследък е изключително разпространено, а и вярно твърдението, че пчеларите хвърлят огромни усилия за да опазят пчелите си, да възстановяват загубените през зимата и пролетта семейства, но това не е достатъчно за да имат ефективна и печеливша пчеларска дейност. Причините за това са комплексни:
- Вниманието е насочено преди всичко към усвояването на субсидии и държавни помощи, а на втори план остават личното отношение и професионализъм. Това кара всички , които сме свързани с българското пчеларство да твърдим, че ползата от Националната пчеларска програма, субсидиите за практикуване на биологично пчеларство и други, е по-скоро съмнителна и затруднява естественото развитие на сектора. А естественото развитие в условията на пазарна икономика е категорично основано на частната инициатива, на производителност и икономическа ефективност. Все неща, които са в противоречие със субсидиращата политика;
- Политиката на профилактика и здравеопазване на пчелите има твърде много недостатъци, а най-важният е дистанцирането на личните ветеринарни специалисти от пряката дейност в пчелините (поради липса на знания и опит и поради липса на финансов интерес). Като резултат има големи поражения в здравната профилактика, а липсата на информационна и обучителна дейност на пчеларите допълнително усложнява нещата;
- Преексплоатирането на пчелите от много пчелари е голям проблем, защото води след себе си отслабване, заболяване, среда за паразити, стоящи в основата на повсеместната гибел на пчелни семейства. Така се получава и онзи затворен кръг в съществуването на пчеларството, където потъват много средства и труд на пчеларите и се фиксира неефективност в тази дейност.
Често се задава въпрос – дали може да се живее само от пчеларство? Дали е възможен печеливш пчеларски бизнес? Отговорът е ДА, но с с твърде много пояснения и условности. Същото е като да попитате един едноличен търговец може ли да се живее от този бизнес.
Някои пчелари успяват, повечето не, а днес дори много повече няма да имат подобни шансове – такава е кривата на общественото развитие.
Тепърва ще бъдат оценявани моралните, психични, социални и душевни поражения от вирусната пандемия. А както е известно никакви помощи от страна на държавата нямаше върху тази категория производители – те нямат персонал, нямат досиета в банките, нито крупни финансови възможности. Пчеларите са най-ощетените самоосигуряващи се и понасят всякакви финансови и административни удари, за да поддържат своята дейност.
Какви ще са пътищата за излизане от тази криза в пчеларството на България?
- Очевидно за помощ от страна на държавата не може да се говори и тази идея е фикция;
- По линия на ЕС пчеларите са в глуха линия – без официална подкрепа като земеделски стопани (което е официализираната политика) – за промяна в това отношение е безперспективно да се говори…
- Макар и важен, пчеларският продукт никога не може да носи висока добавена стойност, освен в случаите, когато това стане държавна политика (Като за меда от манука в Нова Зеландия например). Световните цени са достатъчно ниски и устойчиви във времето, следователно на бързи печалби не може да се разчита, особено при този обем на производство и начин на реализация;
- Вътрешното потребление е малко и презадоволено с продукция – повече няма накъде.
Остава всеки иновативен пчелар да се издърпа за косите от това блато, както го е направил барон Мюнхаузен в известното литературно произведение, преразказано от Ангел Каралийчев. Но междувременно българският пчелар трябва да узрее за две неща:
Че „Съединението прави силата“;
Да носи пълната отговорност за своето поведение в съответствие с правилата и законите.
Само при това положение ще започне бавното, но необратимо движение напред и нагоре, движение за което всички днес говорим, но правим малко!
