Представители на 17 браншови организации от селското стопанство обсъдиха в с. Арбанаси, край Велико Търново, възможността за създаване на Аграрна камара. Срещата беше наложителна, защото до момента няма единомислие в секторите, има напрежение и противопоставяне, което води до липса на продуктивност както в админстрацията, така и в отделните браншове, коментира за БТА Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) и основен организатор на срещата с представители на различни организации в селското стопанство.
По думите му целта на дискусията е да се изясни представителността на всеки бранш, защото има асоциации, в които членуват по петима производители от дадения сектор, но има и такива, в които броят им е над 50. Някои имат по-силни лобита, които надделяват, но това води до излишна конфронтация и грешни решения от страна на административните органи, допълни той.
Искаме нормативни критерии за представителност, което означава, когато се правят работни групи за стратегически планове и законопроекти, в тях да влизат национално представени организации, в които членуват над 30 процента от производителите в даден сектор, каза Караколев. В момента няма критерии за легитимност, а ние, като представители на различни сектори от селското стопанство, искаме такива.
Даваме срок на Министерството на земеделието да въведе нормативно признати критерии за представителност. След това следват стъпките за създаване на една шапка под формата на Аграрна камара. Във всички европейски държави има подобни организации. След като са признати критериите за представителност, според потенциала и членската маса на всяка една организация, може да се пристъпи към предложение пред Министерството на земеделието и да започне работа по учредяването на Аграрна камара, посочи той.
Голямо е напрежението около Стратегическия план за развитие на земеделието в периода 2023 – 2027 г., затова е нужно обединено усилие за защита всеки сектор, тъй като през него ще се извършва финансирането, коментира Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. Според него предложената схема за плащане ощетява производителите на плодове и зеленчуци, защото компенсациите по екосхемите не покриват разходите по изискваните дейности на стопаните. Той даде пример, че, ако дадена дейност за затревяване и спазване на изискванията възлиза на 50 лв. на декар, то компенсацията ще бъде малко над 20 лв., защото така е разпределен бюджетът на програмата. В съюза членуват над 380 овощари от Северна България, които са в стачна готовност, допълни той и уточни, че всички организации в селскостопанския сектор трябва да се подкрепят в исканията.
В срещата участваха зърнопроизводители, розопроизводители, тютюнопроизводители, био производители, птицевъди, производителите на оранжерийна продукция, овцевъди, козевъди, свиневъди, овощари, освен коментар на важни за отрасъла проблеми, се очаква да бъде представен и общ меморандум.
„Възможно е Аграрната камара да бъде създадена през тази година и да обедини държавните структури, производителите и преработвателите, но за да започне тя да работи, е необходим закон за браншовите организации“, уточни Симеон Караколев.
