Симбиозата, възникваща в почвата с внасянето на биостимулатори, ускорява растежа на култури като царевица, соя и картофи. Винаги ли?
Д-р Каролин Шнайдер,
Ханс-Йоахим Хеерман,
агроконсултанти, Германия
Животът на практически всички растения в почвата протича в симбиоза с гъби. Тази симбиоза се нарича микориза. Колко е голяма ролята на тези гъби в живота на растението зависи от семейството му. Кръстоцветните (рапица, горчица) и захарното цвекло отказват да свързват живота си с всякакви гъби. А тези, които си партнират с тях, създават това сътрудничество на взаимноизгодни условия. Гъбата посредством ексудатите получава от корените въглероди, растението на свой ред печели от някои полезни свойства на гъбите. Например, образуваните от него хормони могат могат да стимулират покълването на семената (орхидна микориза). Нерядко гъбите просто паразитират върху растенията.
Мицелът, съставен от тънки власинки, поради голямата площ на разклоненията си може да натрупва и поглъща водата по-добре и от най-тънките коренови власинки. През разклоненията на мицела растенията получават и достъп до голямо количество хранителни вещества. Ефективността на поглъщането от растенията на хранителните вещества, внесени в почвата с торовете се увеличава, рисковете от измиването им – намаляват. Освен това микоризните гъби заедно с почвообитаващите бактерии са способни да трансформират фосфора от недостъпни форми в достъпни. И гъбите, и бактериите способстват за развитието на добра коренова маса. Мицелът и отделяните от него ексудати, най-вече гломалин, имат своя принос за създаването и поддържането на структурата на почвата, повишавайки нейната устойчивост към ерозия. Гломалинът свързва въглерода в самата почва и в близката до нея биомаса, с което минимализира отделянето на въглерод в атмосферата. Също така увеличава способността на почвата да задържа влага. Гломилинът е гликопротеин (образуван от комбинация на белтъчини и въглеводороди). Той слепва почвените частички една с друга и има положително въздействие върху живота на почвообитаващите микроорганизми. Резултат от неговото въздействие е рохка почва с добър въздухообмен.
Симбиозата на гъбите и растенията става през корените. Повечето гъби проникват в тъканите на корените, след това в клетките и образуват ендомикориза. При това се появяват специални корени, които под микроскоп приличат на малки дръвчета, през които протичат всички процеси на обмяната. Те се наричат арбускули (arbusculum) и в този случай говорим за арбускуларна микориза. Спецификата на взаимодействието на гъбите и растенията е позволила да се отнесат микоризосъдържащите продукти към съвършено нов клас препарати – биостимулаторите. Наред с препаратите за растителна защита и торовете, на тях в перспектива им е съдено да бъдат третият стълб в успешното развитие на земеделието.
В серия от опити учени и практици в Германия са анализирали резултатите от целенасочено и прецизно от гледна точка на дозирането внасяне на микоризосъдържащи препарати на полета на реални стопанства. Предпочитаният начин от земеделците е бил внасянето на микрогранулиран препарат непосредствено в реда. За да е ефективен агротехническият метод, трябва да се използва само жизнеспособен и висококонцентриран инокулант.
В началото на експеримента учените се ръководят от идеята, че непосредствените плюсове за растениевъдството от използването на микориза ще са в осигуряването на ефективно хранене на растенията, което ще позволи да се намали отмиването на хранителните вещества от повърхностните и подпочвените води. Както и в създаването на условия за интензивно развитие на кореновата система и формирането на добра почвена структура с наситен живот в нея. Използването на микоризата като агротехнологичен метод в комбинация с други стимулиращи растежа и развитието на културите микроорганизми (ризобия, триходерма, бактерии, превръщащи фосфора от недостъпен в достъпен), както и отглеждането на смески като междинни култури може да стане част от нова концепция на земеделието.
Ограничеността на ресурсите и високата им цена (особено на фосфатните торове) на фона на стремежа към устойчиво икономическо развитие изискват разработването на нови концепции за успешно растениевъдство. Машините за внасяне на микрогранулирани торове са леко модифицирани от учените с цел прецизно внасяне на микоризосъдържащия препарат в необходимите дози, за да се постигне оптимална микоризация на културните растения с възможно най-ниски разходи. За целта полските опити са проведени при отглеждането на царевица за зърно и соя (внасяне в комбинация с ризобия) в условията на биологично стопанство, както и с картофи при конвенционално земеделие. Внасянето на биостимулатора е направено едновременно със сеитбата/засаждането.
Възможността за използването на технологията на внасянето в практиката е поставена като главно условие. Поставена е задача машините и приспособленията за внасянето на микоризата, оставайки прости за работа и ефективни, да се вписват в концепцията на земеделското стопанство. Именно поради това работата заедно с фермерите е била особено важна. Серия предварителни опити е показала добри резултати – високи добиви на фона на намалени количества внесени азотни и фосфорни торове. Какво са показали опитите на практика?
Проведени са четири полски опита по използване на микориза при отглеждането на царевица за зърно. Всички опити са проведени на полетата на стопанство в Долна Саксония, което се намира на границата на влиянието на две климатични зони – субатлантически и субконтинетален. Средногодишната норма на валежите е 550 мм. Почвите са песъчливи с бонитет 25-30 бала. Нивото на рН – 5,4-5,9, запасеността с хранителни вещества е оценена от удовлетворителна до добра. Сеитбата на царевицата е проведена с пневматична сеялка за точна сеитба с междуредие 50 см.
Резултатите от опитите са показали, че царевицата в условията на реално производство може да се микоризира. Под микроскоп на корените се забелязват добре арбускулите, сигнализиращи за установяването на взаимодействие на мицела с растенията. Начинът на внасяне на микоризния препарат с торовнасяща машина за микрогранулирани торове се е оказал достъпен и не е изисквал допълнително работно преминаване по полето. Препаратът е внесен целенасочено и в точна дозировка.
На пазара се появиха и препарати с микориза под формата на пелети, и през 2020 г. с тях са проведени опити с добавянето към тях на индуктори. Използването на такива биостимулатори често е водело до по-интензивно образуване на корени и активизиране на микоризата. Предположително ефектът е предизвикан от симулирането на присъствието на конкурент или патоген, което е стимулирало интензивното развитие на микоризата. Но тази хипотеза се нуждае от потвърждение.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
