И каква линия на ново земеделско производство предприемат след кризите и на фона на климатични промени
Диана Ванчева
На проведена на 10 и 11 февруари т.г. Балканска среща за развитие на земеделското производство в условията на криза участваха представители на аграрните министерства на държавите от балканските страни, по покана на българския аграрен министър Явор Гечев.
Чухме ясно какво правят различните администрации и правителства вследствие на последните кризи с ковид и войната в Украйна, както и в противовес на климатичните изменения.
Как се справят и какви промени и реформи предприемат?
В Хърватия приоритет са късите вериги и центровете за земеделска продукция
Според Анита Север-Корен – директор на Дирекция за земеделска политика, ЕС и сдружаване в Министерство на земеделието на Хърватия, държавата продължава да разчита на износа на зърнени култури, който е много важен за Хърватия. Тя днес съумява да запази позициите си и ситуацията с експорта на зърно е от обичайните, но при производството на месо и мляко изпитва сериозен проблем.
Според статистиката инфлацията продължава да е проблем, а разходите за храна на домакинствата са достигнали 26%.
Правителството е подпомогнало земеделските производители да покрият част от разходите си чрез държавни помощи, но кризата е довела и до структурни реформи, каза Анита Корен. Според нея е станало е безкрайно ясно колко важни са късите вериги, затова аграрното министерство ги подкрепя, както вече и широката онлайн търговия и центровете за съхранение и предлагане на плодове и зеленчуци от фермерите – чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.
В тези центрове производителите ще съхраняват продукцията си, тя ще бъде подготвяна за потребителите и така ще се увеличи добавената й стойност. По този начин фермерите ни ще бъдат тласнати и към организациите на производителите, чрез които да излизат на пазара предимно с качествени продукти, допълни Корен.
Това е записано като приоритет в Стратегическия план до 2027 г., като целта е да се излиза от фермите не толкова с количесто, колкото с качество, за да можем държавата да се конкурираме на международния пазар. Има и резултати вече.
Например хърватският зехтин вече е станал по-скъп от този на други известни държави, но пак се търси от клиентите, които държат на високото качество.
И други земеделски продукти вече са обект на подобна политика за качеството, те са 38 на брой, казва Анита, като сега предстои нови 13 национални продукта да бъдат признати като такива с географски произход и предлагане като висококачествени.
В Гърция сменят изцяло модела на земеделие и култури
Гръцкият представител Серкос Харутумян, председател на борда на земеделската организация ELGO DIMITRA и директор на Дирекция за анализи, съобщи, че в държавата активно работи Системата за наблюдение на най-важните храни и във връзка с това се следи каква е специализираната помощ за тях.
Данните се отчитат всеки месец, а по време на ковид кризата това е ставало всяка седмица.
Това е План А на гръцкото правителство, заяви той, а план Б е осигуряване на алтернативни източници на доставки след като е прекратено купуването от Русия и Украйна. Например сега Гърция си набавя царевицата изцяло от Канада и Южна Америка.
Сега държавата активно работи по план А и започва да осигурява големи складови съоръжения и логистично-транспортни структури за съхранение на продукцията на фермерите.
Има и план В – той визира осигуряване на алтернативни продукти за изхранване на населението.
Според гръцкия представител за много държави сега на първо място е задачата да се увеличава производството в селскостопанския сектор, но за Гърция това е на второ място, а на първо е целта да се снижат разходите при прибиране на продукцията, които достигат 30%.
Как се е променило вече гръцкото земеделие?
В резултат на дълговата криза от 10-12 г. насам, а после на ковид кризата и войната, както и на фона на сериозните климатични промени, Гърция обяснява, че вече е постигнала сериозна трансформация от семейно земеделие към такова с ясен бизнес модел. Сега повечето земеделци са образовани и гледат на фермите си като на стопански предприятия, престанали са да са аматьори, казва Серкес.
Днес 30% от земеделските земи са заети с овощни култури, 30% – с лозя, 10% от земята всяка година се оставя под угар. Гръцкият земеделски ландшафт вече е силно диверсифициран.
20% от ел.енергията идва от ВЕИ, като целта е този процент да достигне до 50. Планира се фермерите да разчитат на соларна енергия, но това ще става предпазливо, за да не се унищожава много плодородна земя.
Започнат е нов голям проект за подмяна на културите в Южна Гърция. Например Крит, доскоро известен с производството на портокали, вече няма и едно портокалово дърво, защото е установено, че не е продуктивно. Сега цитрусите се заменят с авокадо, манго и други градини.
Опитваме се да променяме цялото земеделие на Гърция, заради измененията в климата, казва гръцкият представител. Подпомагаме фермерите да инсталират мрежи и незамръзващи турбини в стопанствата си. Недостигът на вода пък компенсираме с късмета, който се появи, че ЕС финансира чрез европейския фонд за устойчивост с 1,5 млрд.евро създаването на напоителни системи.
Наред с фета, зехтин, мастика, крокос и др. Гърция вече е подала заявления в ЕС за още 15 продукта и заявява, че и занапред ще е много силна в сертифицирането на национални типични храни по европейските схеми за качество, като ще се конкурира с най-добрите марки в света.
Например Гърция вече е станала най-големият производител на памук, сертифициран като висококачествен. La Costa и други мощни марки са решили да купуват само гръцки памук и за една година той е удвоил цената си.
Косово насърчава местното производство
Фатон Пеци, министър на земеделието, разкри, че държавата разчита на вноса на храни, но непрекъснато се стреми вече да насърчава по-силно местното производство и заетите в земеделието, които са 23% от всичките.
Въведени са редица мерки за осигуряване на собствена продукция и култивиране на собствени култури. Износът за европейския пазар се е увеличил с цели 28%.
Увеличени са чувствително и субсидиите за земеделските стопани – с повече от 100% от предходния период, което е довело до растеж в земеделието.
Отчита се, че през 2023 г. субсидиите за земеделските производители ще станат 2 пъти по-високи от 2022 година.
Активно се работи по програми за слънчева и ветрова енергия и се подобрява капацитетът за преработка.
В Черна гора правителството е намалило акциза на горивата
Стефан Гайевич, държавен секретар, обясни, че държавата им е малка, но земеделието е важна част от икономиката й. Като пристанищна страна, Черна гора внася зърнени храни и слънчоглед, включително и от България.
Загубила е някои пазари, като този на горски плодове в ЕС, намалял е експортът на вино, през 2022 г. са останали без пазар и около 20 000 агнета.
Цените на храните са станали с 13% по-високи от предишната година, земеделските продукти са поскъпнали с 26,6%.
Правителството е предприело план за интервениране в случаи на дисбаланси на пазара. Намалило е акцизите на горивата, а цените на ел.енергията не са повишени, тъй като централите са държавни. Всичко това се е отразило добре на земеделското производство.
Държавата ни е държава на късите вериги, похвали се Гайевич, тъй като не е голяма и за няколко часа се стига от единия до другия край.
Румъния като сходна с България декларира 3 проблема
Най-сходна в земеделско отношение с нас е Румъния, чийто представител Сорин Мойс, държавен секретар, отбеляза 3 проблема, пред които сега е изправено румънското земеделие. Това са измененията в климата, предизвикателствата и ограниченията на ОСП и войната в Украйна.
По първия проблем искаме да убедим земеделските стопани да ползват новите технологии, да не правят дълбока оран или тя да е ограничена, каза Мойкас.
Освен, че ползва за напояване вода от р.Дунав, държавата търси и други източници да събира и съхранява вода, която да се ползва през лятото и есента, както и решения за обезсоляване на морска вода.
Румъния е въвела специални мерки за подкрепа на фермерите на маслодайни култури, мляко, едър рогат добитък, лозаро-винарския сектор. Сега се стрем да взима решения, които отговарят конкретно на всеки регион и на всеки вид селскостопанска дейност.
Ползва всички европейски мерки за защита на качеството на земеделската продукция.
Има много добър проект в сферата на изваляването, от който иска да почерпи пример и България.
Словения си държи на екстензивното производство
Татяна Бузети, държавен секретар, обясни, че сега след кризите, виждат и си правят изводи как може да се промени логистиката в земеделското производство. Но 60% от територията на страната е заета от гори, а 38% са защитени природни територии и словенците, които си държат на природата, искат да ги запазят.
В тази над една трета природна земя попада половината от земеделското производство, което означава, че фермерите трябва да спазват много изисквания. По тази причина производството е повече екстензивно отколкото интензивно, а от 60-те хиляди земеделци едва една трета работят по бизнес модел, докато останалите две трети са пазители на природата. Държавата иска от тях да вършат някаква дейност, но осъзнава, че не може те „да врат“ в едно гърне с останалите земеделски производители, каза Бузети.
Водят се вече дискусии с фермерите как в някои райони да бъде променен модела на производството, механизмите и технологиите, какви сортове ще са подходящи занапред.
Царевицата вече не изглежда подходяща култура за словенското селско стопанство. За преодоляване на проблемите със снабдяване на зърнените култури Словения е реагирала с държавния си резерв, въвела е тавани на цените на енергията и е успяла да задържи инфлацията на 10,3%.
Държавата вече мисли как да планира иновациите и новите знания, които съществуват на европейско ниво. Записала е в Стратегическия си план заедно с Министерството на образованието да въведе финансова подкрепа за образование и обучение на фермерите.
Създаден е Стратегически съвет по изхранването, за да се стигне до устойчивост на производството.
Словения като страна на малки фермери, също смята, че бъдещето е в качествените продукти и биопроизводството, което сега има дял 11%, но целта е то да заеме 27% и тази храна да стане достъпна до всички уязвими групи.
И Словения прави регионални центрове, които ще координират фермерските доставки до публичния сектор.
Прави и еко регионалнш центрове – 28 на брой – те са вече регистрирани, а още 10 са в процес на регистрация.
За България служебният министър на земеделието Явор Гечев не разказа много на този форум пред колегите си. Той се задоволи с изводите, че кризите са за това да ни учат, а ние ще разчитаме на науката, за да подобрим сортовете си.
Той сподели, че голям проблем в България е липсата на работна ръка, затова държавата мисли как да има икономически инструменти, които да гарантират доходността на земеделските производители и да им гарантира, че при следващи кризи няма да бъдат изхвърлени от пазара.
